О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 27 гр. София, 27 февруари 2020 г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участие на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА НЧД № 127/ 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. Настоящото производство е инициирано с разпореждане № 421 от 5. 02. 2020г. на съдията- докладчик при Софийски градски съд, наказателно отделение, 15 състав, постановено по НЧД № 470/ 2020г., по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство по делото и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения, че делото неправилно му е било изпратено по подсъдност от ОС- гр. Търговище, тъй като в случая данните по делото не обосновават извод за местоживеене на засегнатото лице извън територията на Р България. Посочва се, че в случая е налице адресна регистрация в страната, поради което само по себе си пребиваването на територията на друга държава- член на ЕС (в случая ФР Германия), не сочи на основанието по чл. 8, ал. 2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ЗПИИСРРПОУНПМАС), определящо компетентност на Софийски градски съд в производството. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че спорът за подсъдност между Софийски градски съд и Окръжен съд – гр. Търговище следва да бъде решен от ВКС като делото бъде изпратено по подсъдност на СГС, който е компетентен да го разгледа и се произнесе по искането. Изрично е изтъкнал, че ОС- гр. Търговище е прекратил образуваното пред него производство и е изпратил делото на СГС, едва след като е изискал и събрал необходимата информация, за да се установи актуалното местоживеене на лицето, по отношение на което е постановеното решението на румънските съдебни власти, чието признаване се иска. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното: Производството по НЧД № 214/ 2019г., по описа на Окръжен съд- гр. Търговище, наказателно отделение, е образувано на основание чл. 16, ал. 1 ЗПИИСРРПОУНПМАС, въз основа на постъпило искане на Районен съд- гр. Арад, Румъния за признаване и изпълнение на съдебно решение (наказателна присъда) № 649 от 11. 04. 2019г., влязло в сила на 7. 05. 2019г., по дело № 17731/55/2018, постановено по отношение на българския гражданин А. А.. С посочения съдебен акт последният е осъден за две отделни престъпления, съответно квалифицирани по НК на Румъния, общо на една година и четири месеца лишаване от свобода, с надзорен срок от две години, при определени от съда пет отделни надзорни мерки. Искането е придружено от изискуемото по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ ПВР на Съвета от 27. 11. 2008г. удостоверение. В искането на издаващата държава и придружаващото го удостоверение по чл. 6 от РР 2008/947/ПВР, адресирано към българските съдебни органи, се съдържа подробна информация за самоличността на осъденото лице- А. А., български гражданин, син на С. и А., роден на /дата/ в [населено място], жив. [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], л. к. №[ЕИК] , изд. /дата/. Същият адрес е посочен и като последен известен адрес на осъденото лице в изпълняващата държава. Производството пред ОС- Търговище е образувано след като делото му е било изпратено по подсъдност от РС- Търговище, където първоначално неправилно е било образувано. След като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, първоинстанционният окръжен съд е изискал справки от Национална база данни „Население“, ОД МВР- Търговище, ГДИН, НАП и всички действащи мобилни оператори, от които е видно, че извън посочения от румънския съдебен орган адрес, лицето А. С. А. няма други адресни регистрации, не се намира в затворите в страната и арестите на територията на ОСИН-София, няма регистриран трудов договор, както и договори или предплатени услуги с мобилен оператор. В рамките на разпоредената от окръжния съд проверка чрез органите на МВР е установено, че А. не живее на известния по делото адрес в [населено място] повече от 10 години, откогато пребивава в [населено място], /държава/ и в /държава/ се завръща веднъж годишно, през летния сезон. Намерената на адреса Е. С. М. е съобщила на полицейския орган горните сведения и същевременно е предоставила и актуален мобилен номер на лицето- /номер/. При осъществената телефонна връзка лично с А., последният е заявил на полицейски инспектор М., че със семейството си трайно се е установил, живее и работи в [населено място], /държава/. Посочил е домашния си адрес в същия град- ул. „улица“ № /номер/, а също, че има намерение да пристигне в /държава/ през /дата/. След справка в информационните масиви на МВР е установено и че същият е напуснал страната на 29. 04. 2016г. през ГКПП /граничен пункт/. Всички посочени до тук релевантни за определяне на местната подсъдност данни, ОС- Търговище е приел въз основа на докладна записка № УРИ 1993р-24266/ 20. 12. 2019г. (л. 28, НЧД № 214/ 2019г.). При това положение заключението на съда, че компетентен да се произнесе по искането на румънските съдебни власти е Софийският градски съд, на основание чл. 8, ал. 2, предл. 2 ЗПИИСРРПОУНПМАС, е законосъобразно и съответно на установените по делото данни. Това е така, защото осъденият от чуждестранния съд А. А. не живее в страната, предвид установеното му трайно местоживеене в чужбина- в [населено място], /държава/, с известен адрес в посоченото населено място и телефонен номер на германски мобилен оператор. ВКС в настоящия си състав не може да сподели съображенията на съдията- докладчик при СГС, обективирани в неговото разпореждане, с което е повдигнат настоящият спор за подсъдност с ОС- Търговище и делото е изпратено за произнасяне по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. Безспорно, липсва основание да се приеме, че местоживеенето на засегнатото лице е неизвестно. Не е вярно обаче, че то е на територията на страната, на адреса в [населено място], в съдебния район на ОС- Търговище, както се приема в постановения от СГС съдебен акт- в обратната насока е свидетелствала пред полицейския орган не само живеещата там Е. М., но и самият засегнат от искането А., който лично и добросъвестно е съобщил за трайното си местоживеене в чужбина, с посочване на точен адрес и телефон за връзка. Ето защо, в конкретния случай не може да се приеме, че само по себе си наличието на регистриран адрес на лицето в Р България (постоянен и настоящ), възпроизведена и в Удостоверението по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ ПВР на Съвета, съобразно представения на румънските съдебни власти български документ за самоличност, е достатъчно, за да се заключи, че това е действителното му местоживеене, при положение, че от доказателствата, събрани в производството, е установено трайното му местоживеене в чужбина. Не случайно в цитираното удостоверение се вписват последни известни адреси/ места на пребиваване, именно защото те подлежат на проверка и установяване от съответните компетентни национални съдилища, сезирани с конкретните искания за признаване и изпълнение на чуждестранни съдебни решения (присъди). Следва да се посочи също, че критериите за подсъдност пред СГС по чл. 8, ал. 2 ЗПИИСРРПОУНПМАС са различни от тези, регламентирани по чл. 15, ал. 5 ЗПИИРКОРНФС, макар и в двата случая да са установени като изключение от общото правило. В сравнителен план, по ЗПИИРКОРНФС СГС е компетентен да разгледа и се произнесе по искането само тогава, когато (по отношение на физическите лица) не бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. Това законодателно разрешение обаче не може да намери приложение в настоящия казус, тъй като приложимият закон е ЗПИИСРРПОУНПМАС (чл. 8, ал. 2), според който делото е подсъдно на СГС, когато местоживеенето на осъденото лице в Р България е неизвестно, или ако осъденото лице не живее в страната (както е в случая). В посочения смисъл е и относимата съдебна практика на ВКС по обсъжданите въпроси на подсъдността по ЗПИИСРРПОУНПМАС (Вж. напр.: Определение № 42/ 2018г., по ЧНД № 319/ 2018г., ІІ н.о.; Определение № 43/ 2017г., по ЧВД № 211/ 2017г., ІІІ н.о.и др.). В този смисъл правилно и в съответствие със закона ОС- Търговище е намерил, че не е компетентен да се произнесе по искането на РС- Арад, Румъния, прекратил е производството по делото и го е изпратил на СГС. Изложеното до тук обуславя извода, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване на Софийския градски съд, инициирал настоящия спор за подсъдност пред ВКС. Воден от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА НЧД № 470/ 2020 г., по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение 15 състав, по подсъдност, за разглеждане и решаване на същия съд. Препис от определението да се изпрати на Окръжен съд- Търговище, за сведение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: