1 Р Е Ш Е Н И Е № 495 София, 26 ноември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 458/2010 година На основание чл. 420, ал.2 от НПК и в срока по чл. 421, ал.3 от НПК осъденият Ю. М. Б. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 71 от 22.06. 2010 г., постановено по ВНОХД № 68/2010 г. от Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдена осъдителната присъда №126 от 05.05.2010 г. по НОХД № 225/2010 г. на районния съд от същия град. В искането за възобновяване, подадено от осъдения Б., се сочат първите две от касационните основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Правят се алтернативни искания – оправдаване при условията на чл. 24, ал.1, т.1 от НПК или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият Б. се явява, редовно призован. Искането за възобновяване се поддържа и от процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. С първоинстанционната присъда осъденият Б. е бил признат за виновен в това, че на 27.03.2010 г., около 03,00 ч., като използвал МПС – товарен автомобил “Ф.-К.”, собственост на М., е направил опит да отнеме чужди движими вещи – четири броя пейки на обща стойност 640 лева, от владението на собственика Община “Смолян”, без негово съгласие и с намерение да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор – престъпление по чл. 195, ал.1, т.2 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК – три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК. ІІ. Искането за възобновяване е направено в законния срок и от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, се поддържа с доводи за нарушаване на принципните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 15 от НПК. Твърди се, че мотивите на съдебните актове не отговарят на процесуалните изисквания на чл. 339 във вр. с чл. 305 от НПК, оспорва се оценката на доказателствата, която била в разрез с процесуалните норми, гарантиращи обективност и пълнота, сочи се още, че са игнорирани доказателствени източници, установяващи липсата на каквито и да са фактически действия, извършени от осъдения Б., като изпълнително деяние. Аргументите за нарушаване на процесуалните правила при обсъждането на доказателствения материал, които са довели, според осъдения, до неправилни изводи относно съставомерността на извършеното като опит за кражба, се опровергават от мотивите на въззивния съдебен акт. В последните изчерпателно са изложени съображенията на съда за възприетата фактическа обстановка и подкрепящите я данни. Участието на осъдения Б. в инкриминираната дейност е установено по несъмнен начин с процесуално допустими средства. В показанията на свидетеля Р., очевидец на събитието, показанията на К., С. и К., в огледния протокол и приложения към него снимков материал, се съдържат еднопосочни и взаимно допълващи се данни. Всички те, обсъдени задълбочено, аналитично и логично от предходните инстанции свързват осъдения Б. с опита за кражба и изключват поддържаната от него версия, че не е имал умисъл за извършването й. В тази връзка, освен личните възприятия на свидетеля Р. за последователните действия на осъдения Б. по отнемането на вещите, с основание са обсъждани месторазположението на част от последните, натоварени в МПС, мястото, на което е установено самото МПС, поведението на осъдения при пристигането на полицейските служители и опитът му да се укрие. Тук е мястото да се каже, че съдът не си е позволил да обоснове изводите си за субективната страна на деянието само и единствено върху предпроцесните изявления, направени от осъдения Б. пред полицейските служители, което несъмнено би разкрило нарушение от процесуален характер. Напротив, в контекста на посочените вече доказателствени източници са обсъдени и тези предпроцесни изявления, въведени в доказателствената съвкупност чрез показанията на свидетелите К. и С., съдържащи данни за заявеното намерение на осъдения по отношение на вещите – “да ги кара за П.” . Втората инстанция не може да бъде упрекната, че не е обсъдила възраженията на защитата, така както изисква разпоредбата на чл. 339, ал.2 от НПК. В мотивите на проверявания съдебен акт ясно са посочени съображенията, поради които са отхвърлени доводите, представени в подкрепа на защитната теза. Конкретно, претенцията, че съдът не е обсъдил данните, изводими от писмото на кмета на Община – Смолян, сочещи, че преместването на пейките е извършено със знанието на общината, е неоснователно. Достатъчно е да се препрати към самото писмо (л. 38 от първоинстанционното дело), за да се определи като силно преувеличено това твърдение. Съдържимата (между впрочем за изготвянето му и самото съдържание свидетелстват и показанията на Д.) информация се отнася до предходни уведомления от страна на осъдения Б. за разместване на пейките от младежи, че след инцидента е уведомил кмета на общината за случилото се и виждането на Б. за това. Ето защо, като е приел, че възпроизведените обстоятелства в писмото, респективно в показанията на Д., Г. и показанията на свидетелите К., М., разпитани от въззивния съд, не разколебават установеното от останалите доказателствени източници, съдът не е допуснал нарушение в доказателствената си дейност. Неоснователно е и възражението, отразено в искането, че съдът не е изследвал въпроса “чия собственост са процесните пейки”. За съставомерността на изпълнителното деяние при кражба от значение е вещта, предмет на престъпно посегателство, да е чужда – да не е изключителна собственост на дееца. В конкретния случай без съмнение е, че осъденият Б. няма никакви права върху процесните пейки. Затова, така повдигнатият въпрос е неубедителен опит да се оспори съдебният акт, още повече, че категорични данни за собствеността се съдържат в приложената фактура за закупуването им от Община “Смолян” (виж л. 50 от досието на досъдебното производство). Обобщено, вътрешното убеждение на съда е изградено след пълно, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото и отразява факти, съставомерни на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Няма основания за отмяна на атакуваното решение и за възобновяване на производството по делото. В предвид на горните съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ю. М. Б. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение № 71 от 22.06. 2010 г., постановено по ВНОХД № 68/2010 г. от Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдена осъдителната присъда № 126 от 05.05.2010 г. по НОХД № 225/2010 г. на Районния съд – Смолян. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.