4 Решение по т.д. №744/12 на ВКС, ТК,ІІ т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр. София, 25.02.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на деветнадесети февруари , две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №744/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК. Образувано е по молба на пълномощника на [фирма]—гр. С. за отмяна по реда на чл.303 ал.1, т.1и т.4 ГПК на решение №195/12.04.2011 г. по т.д. №1100/2010 г. на АС-Пловдив, В ЧАСТТА , с която е отменено първоинстанционното решение на Смолянски окръжен съд по гр.д. №35/2009 г. и вместо него е постановено друго, с което субективносъединените искове по чл. 55 ал.1, изр.3 ЗЗД на К. Х. Д. и на Д. М. О. срещу [фирма]—гр. С. са уважени като са присъдени съответно сумите от 136 214,99 лева със законната лихва в полза на първия и от 111 265,96 лева със законната лихва в полза на втората, както и съответните съдебни разноски. В молбата за отмяна се навеждат доводи за наличие на отменително основание по чл.303 ал.1, т.1 от ГПК–новооткрити факти и нови доказателства от съществено значение за делото, които не са били могли да бъдат известни на страната по време висящността на спора. Като такова се сочат два броя предварителни договори сключени на 05.12.2006 г. между всеки един от двамата ищци по делото, решението по което се иска да бъде отменено и ответника-молител в настоящото производство по чл.303 ГПК [фирма]—гр. С. и три броя заповеди на Кмета на [община] издадени в периода 2006-2008 г. за спиране на строежите в местността „С. езера”: заповеди: №3545/29.09.2006 г., №РД-3504/01.11.2007 и №РД-3446/08.11.2008 г.. Излагат се съображения, че тези доказателства разкриват и нови обстоятелства, които не са били известни към момента на гледане на делото и са от съществено значение за крайния изход на спора. Иска се отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. На второ място се сочат и прилагат копия от съдебни решения : Р №841/20.12.2010 г. на АС-Пловдив по т.д. № 732/2010 г. по описа на същия и от потвърденото с него първоинстанционно решение №51 от 21.05.2010 г. по гр.д. №39/2009 г. на СмОС, с което е отхвърлен искът на Д. Б. срещу [фирма]—гр. С. предявен на същото основание, за да се обоснове наличие на основанието за отмяна по чл.303,т.4 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна изразяват писмено становище за нейната неоснователност.Изтъкват, че сочените като новоткрити писмени доказателства не отговарят на изискването да не са могли да бъдат известни на страната при разглеждането на спора, а съдебните решения са постановени по дела, по които същите не са страна.Претендират се разноските в настоящото производство в размер на 12 600 лева-адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена е от надлежна страна срещу влязло в сила на 11.04.2012 г. решение / определение на ВКС №264/11.04.2012 по т.д. №712/2011 на ІІ т.о. постановено по реда на чл.288 ГПК за недопускане на касация /, в срока по чл.305, ал.1, т.1 и т.4 ГПК/ молбата за отмяна е подадена на 11.07.2012 г./. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. В случая молителят иска отмяна на първо място на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, позовавайки се на нови обстоятелства установени от съдържанието на новоткрити писмени доказателства от съществено значение за изхода на спора: два броя предварителни договори сключени на 05.12.2006 г. между всеки един от двамата ищци по делото, решението по което се иска да бъде отменено и ответника-молител в настоящото производство по чл.303 ГПК [фирма]—гр. С. и три броя заповеди на Кмета на [община] издадени в периода 2006-2008 г. за спиране на строежите в местността „С. езера”: заповеди: №3545/29.09.2006 г., №РД-3504/01.11.2007 и №РД-3446/08.11.2008 г... Така представените писмени доказателство не обуславят наличие на твърдяното основание за отмяна почл.303 ал.1, т.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Представените от молителя в настоящото производство не отговарят на така изискуемите се от закона характеристики по следните съображения: Самите договори са сключени на 05.12.2006 г./ погрешно в молбата за отмяна се сочи 2012 г./, т. е. били са налице по време висящността на съдебния спор завършил с влязлото сила съдебно решение, чиято отмяна се иска. Молителят сам е страна по тях и следователно е знаел за тяхното съществуване. Ето защо същите не представляват новооткрито доказателство, което не е могло да бъде известно на молителя, който се явява страна по тези договори. Същото се отнася и за трите броя заповеди за спиране на строежите в местността „С. езера”: №3545/29.09.2006 г., №РД-3504/01.11.2007 и №РД-3446/08.11.2008 г.на Кмета на [община] са издадени в периода 2006-2008 г., т.е. преди завеждане на самата искова молба в съда / 23.03.2009 г./ и засягат пряко строителните действия на [фирма]—гр. С. относно предмета на договорните отношения на същия с К. Х. Д. и на Д. М. О. –предмет на спора, завършил с влязлото в сила съдебно решение на АС-Пловдив, чиято отмяна се иска. Ето защо, дори и относно тях да се приеме, че е била налице непълнота на фактическия и доказателствен материал при постановяване на решението по спора, то това се е дължало на пропуск на страната-молител, поради небрежност при водене на процеса, което изключва наличието на основание за отмяна в хипотезата на чл.303 ал.1, т.1 ГПК. Приложените копия от съдебни решения: решение №841/20.12.2010 г. на АС-Пловдив по т.д. № 732/2010 г. по описа на същия и от потвърденото с него първоинстанционно решение №51 от 21.05.2010 г. по гр.д. №39/2009 г. на СмОС, с което е отхвърлен искът на Д. Б. срещу [фирма]—гр. С. предявен на същото основание, не обосновават наличие на основанието за отмяна по чл.303,т.4 ГПК. Следователно не са налице влезли в сила съдебни решения постановени по спор между същите страни, каквото е изискването на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК, за да е налице основание за отмяна. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не са налице сочените основания по чл.303 ал.1, т.1 и т.4 ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата не следва да бъде уважена. Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на пълномощника на [фирма]—гр. С. за отмяна по реда на чл.303 ал.1, т.1и т.4 ГПК на решение №195/12.04.2011 г. по т.д. №1100/2010 г. на АС-Пловдив, В ЧАСТТА , с която е отменено първоинстанционното решение на Смолянски окръжен съд по гр.д. №35/2009 г. и вместо него е постановено друго, с което субективносъединените искове по чл. 55 ал.1, изр.3 ЗЗД на К. Х. Д. и на Д. М. О. срещу [фирма]—гр. С. са уважени като са присъдени съответно сумите от 136 214,99 лева със законната лихва в полза на първия и от 111 265,96 лева със законната лихва в полза на втората, както и съответните съдебни разноски. ОСЪЖДА [фирма]—гр. С. да заплати на К. Х. Д. и на Д. М. О. сумата от 12 600 лева,общо-разноски в производството по молбата по чл.303 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.