1
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 13.06.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска Колегия, второ отделение, в закрито заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ: Петя Хорозова
Иванка Ангелова
като разгледа докладваното от съдия Ангелова ч.т.д.№ 1151/2022 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274, ал.2, предл.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Артпро 2000“ЕООД срещу Опреде- ление № 47 от 08.03.2022г. по т.д. № 982/2021г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.3 ГПК и с оглед търговския характер на делото, подадената от дружеството касационна жалба срещу Решение № 197 от 29.12.2020г. по в.т.д. № 416/2020г. на Апелативен съд-Варна.
Частният жалбоподател твърди, че предявеният иск по чл.647, ал.1,т.6 ТЗ е специален иск за попълване масата на несъстоятелността, поради което спорът по делото не е търговски по смисъла на чл.280, ал.3,т.1 ГПК. Дори и да се приеме, че спорът е търговски, материалният интерес по него надви- шава посочения в закона материален интерес, като не следва да се изхожда от посочената в договора цена от 10 000 лв., а от приетата от съда въз основа на експертното заключение пазарна цена на автомобила, възлизаща на 25 000 лв.
Ответникът по частната жалба – „Сано и Пи Си“ЕООД /н/ не депозира отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че атакуваното въззивно решение, с което е потвърдено решението на Окръжен съд-Варна в обжалваната му част, с която е уважен иск с правно основание чл.647, ал.1,т.6 ТЗ, като е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник договор за покупко-продажба на МПС от 28.04.2016г., не подлежи на касационен контрол. Посочил е, че договорената между страните продажна цена е 10 000 лева, а застрахователната стойност на автомобила е 5 000 лева. Изложил е съображения, че предмет на делото е търговски спор по чл.365, т.4 ГПК, като искът с правно основание чл.647, ал.1,т.6 ТЗ е с цена 10 000 лева, вследствие на което е направен извод, че е налице хипотезата на чл.280, ал.3,т.1 ГПК за необжалваемост на въззивното решение и прекратяване на касационното производство.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.365,т.4 от ГПК, споровете за попълване масата на несъстоятелността са търговски, като образуваното по спора дело несъмнено е търговско дело по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК. Искът по чл.647, ал.1,т.6 ТЗ и последицата от уважаването му /чл. 649 ТЗ/ са уредени в Глава Четиридесет и първа на ТЗ „Попълване масата на несъстоятелността. Охранителни мерки“, поради което следва да се приеме, че делото, чийто предмет са тези искове, е търговско по смисъла на чл.280,ал.3,т.1 ГПК. При цена на иска под минималния праг за достъп до касационно обжалване, правилно първият тричленен състав на ВКС, ТК е достигнал до извода, че въззивното решение не е подлежало на касационен контрол.
Неоснователен е доводът на частния касатор за несъобразяване от състава на ВКС, че установената по делото въз основа на експертно заклю- чение „пазарна цена“ на автомобила е 25 000 лв. Цената на иска, съгласно чл.70, ал.1 ГПК, се посочва от ищеца, като въпросът за нея може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание по разглеждане на делото. При несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска, като определението, с което се увеличава цената на иска подлежи на обжалване с частна жалба – чл.70, ал.1 и ал.2 ГПК. В случая посочената от ищеца цена на иска е 10 000 лева, като по делото няма данни за увеличаването й, което става с изричен акт на съда. Установяването на пазарната стойност на процесния автомобил е част от доказването на един от предявените при условията на евентуалност искове, а именно – този по чл.647, ал.1,т.3 ТЗ, и няма никакво отношение към цената на иска по смисъла на чл.280,ал.3, т.1 ГПК във вр. чл.70, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 47 от 08.03.2022г. по т.д. № 982/ 2021г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.