1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 248 София, 06.06.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 3278/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Й. Г. Г., чрез пълномощника си адв. С. С., е обжалвал въззивното решение на Софийски градски съд, IV-В въззивен състав, от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 1619/2020 г., поправено с решение № 267108 от 22.12.2021 г., с което е върната исковата молба на Й. Г. Г. по предявените от него срещу Р. В. П., К. П. А., В. П. М., Е. Т. К. и А. В. З. искове по чл. 108 ЗС, обезсилено е решението на Софийски районен съд № 257905 от 29.10.2019 г., постановено по гр. д. № 58863/2016 г., в частта по тези искове и производството по делото е прекратено. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на обжалваното решение и за неговата очевидна неправилност. Освен това в жалбата се поддържа, че дадените от въззивния съд указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба са били своевременно изпълнени от страната, поради което се иска отмяната на обжалвано решение. Сочи се, че въпросът относно индивидуализацията на имота е бил изяснен още с първоинстанционното производство с допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, както и допълнителната такава. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът относно правомощията на въззивната инстанция при констатирана нередовност на исковата молба. В срока за отговор ответниците Р. В. П., К. П. А., В. П. М. и Е. Т. К. изразяват становище, че въззивният съд е процедирал в съответствие с изискванията на процесуалния закон, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. С решението № 257905 от 29.10.2014 г., постановено по гр. д. № 58863/2016 г., Софийски районен съд е отхвърлил предявените от Й. Г. Г., Т. Г. Г., М. В. П., И. М. П., В. М. Р., С. Г. Р., Г. Б. Калонкина, А. Н. Р., Р. З. Н. и Н. З. Р. искове по чл. 108 ЗС срещу Р. В. П., К. П. А., В. П. М., Е. Т. К. и А. В. З. за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на нива с площ 562 кв.м., в землището на [населено място], местност „К. дол“, новообразуван имот № ..... от кадарстален район 701 по плана на новообразуваните имоти на вилна зона „Б.“, район Б., попадащ в картен лист А-1-9-Б от действащия кадастър на [населено място] при граници по скица, както следва: имоти № ....., ....., ....., ..... от кв. 4, съгласно решение № 0373-1/20.06.2011 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място], ОСЗ „О. купел“, както и за осъждане на ответниците да им предадат владението на посочения имот. Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подадена от Й. Г. Г.. Софийският градски съд е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което я е оставил без движение и е указал на въззивника да посочи квотата си в съсобствеността, да индивидуализира процесния недвижим имот съгласно актуалния му статут към момента на подаване на исковата молба, като в случай че последният е част от няколко отделни урегулирани поземлени имоти – да се уточнят съответните реални части от всеки урегулиран поземлен имот – предмет на спора като площ и граници, както и да се посочи каква част ползва всеки ответник. В определението си съдът е определил едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите, като е посочил и неблагорпиятните за страната последици от неизпълнение на дадените указания. В указания срок въззивникът е уточнил, че към решението на ОСЗГ – „О. купел“, с което процесният имот бил реституиран на наследниците на М. Р. Г., са приложени удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ и два броя скици, където била посочено квадратурата на имота, а в приложена към исковата молба скица-проект били посочени в табличен вид координатите на граничните точки на възстановения имот. Твърди се, че 271 кв.м. от имота се намират в поземлен имот № ....., а 291 кв.м. – в поземлен имот № ....., че към допуснатата пред районния съд съдебно-техническа експертиза били приложени комбинирани скици, от които се установявали координатите на граничните точки на процесния имот, както и че наследственият дял на Й. Г. е 1/4 от имота. След като е насрочил делото и е изслушал страните в съдебното заседание, въззивният съд с решението, предмет на касационно обжалване, е приел, че Й. Г. не е отстранил нередовностите на исковата молба, тъй като в уточнителната молба не е извършена никаква конкретизация на реалните части от всеки от цитираните имоти, предмет на спора, границите им, кой ответник каква част владее, както и наследствената квота на ищеца в съсобствеността. По тези съображения, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Й. Г. Г. искове по чл. 108 ЗС и е върнал исковата молба по отношение на този ищец. При дължимата от касационния съд служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. първо и второ за допускане на касационното обжалване. Оплакванията на касатора за недопустимост на обжалвания акт са свързани с допусната от въззивния съд очевидна фактическа грешка в диспозитива, която е поправена след подаване на жалбата, с влязлото в сила решение на Софийски градски съд, IV-В въззивен състав, № 267108 от 22.12.2021 г. по в. гр. д. № 1619/2020 г. На следващо място, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид наличието на установена тълкувателна практика на ВКС по поставения правен въпрос за правомощията на въззивната инстанция във връзка с остраняване на нередовностите на исковата молба. Съгласно приетото в т. 5 на ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГК и ТК само в случаите на нередовна искова молба, при която има разминаване между посочения ответник и действителния ответник според твърденията в обстоятелствената част, въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение и връща делото за ново разглеждане на първата инстанция от друг състав. В останалите случаи на нередовност на исковата молба запазват действие постановките на т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК, според които, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани, а при неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва. В съответствие с цитираната практика, въззивният съд е оставил въззивната жалба без движение, като е приел, че с представената от въззивника-ищец уточнителна молба не са изпълнени в цялост указанията за отстраняване на констатираните нередовности. Няма основание за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2 предл. второ ГПК поради очевидна неправилност на решението. Това основание е налице, когато от мотивите на решението е установимо грубо нарушение на материалния или процесуалния закон или явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика, каквито не се установяват в настоящия случай. При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят своевременно поисканите и направени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са в размер на 500 лева съгласно представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 12.08.2021 г. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, IV-В въззивен състав, от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 1619/2020 г., поправено с решение №267108 от 22.12.2021г. ОСЪЖДА Й. Г. Г., [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на Р. В. П., ЕГН [ЕГН], К. П. А., ЕГН [ЕГН], В. П. М., ЕГН [ЕГН], и Е. Т. К., ЕГН [ЕГН], сумата 500 лв. /петстотин лева/ - разноски за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: