Р Е Ш Е Н И Е
№
64
гр.София, 23.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на шестнадесети
март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар Лилия
Златкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 959/2009 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В”ООД, гр. В. срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 55/21.07.2009 год., постановено по в.т.дело № 402/2009 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд № 72/11.05.2009 год. по т.дело № 100/2009 год., с което е отхвърлена като недоказана молбата на касатора по чл.625 ТЗ за обявяване неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност на „К”Е. , гр. В. Търново.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въпреки наличието на непогасено изискуемо парично задължение на длъжника, в противоречие с разпоредбата на чл.608 ТЗ, съдът е отхвърлил молбата на кредитора по чл.625 ТЗ по съображения, че по делото не било доказано дали длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му. Навеждат се доводи, че с оглед презумпциите по чл.608, ал.2 и 3 ТЗ, които разместват доказателствената тежест между страните в производството по несъстоятелност, ангажирането на доказателства дали имуществото на длъжника е достатъчно за погасяване на задълженията му, не е в тежест на кредитора, както погрешно е приел апелативния съд.
Ответникът по касационната жалба „К”Е. , гр. В. Търново не ангажира становище по основателността на направените оплаквания.
С определение № 802/21.12.2009 год. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Прието е, че апелативният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуални въпроси от съществено значение за изхода на делото относно приложението на чл.608 ТЗ, свързани с материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност и предвидените в ал.2 и ал.3 на посочената разпоредба законови презумпции, които разместват доказателствената тежест при установяване изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
Касационната жалба е основателна.
С обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлена като недоказана молбата по чл.625 ТЗ на касатора-кредитор с установено вземане по търговска сделка да бъде обявена неплатежоспособността и открито производство по несъстоятелност на „К”Е. , който се явява негов длъжник. Изложени са съображения, че по делото не е установено състоянието на неплатежоспособност на длъжника, нито са ангажирани доказателства дали той разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му. В тази връзка е направен решаващият извод, че молителят не е доказал материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност и молбата му е неоснователна.
В постоянната непротиворечива съдебна практика /р. по т.дело № 219/2008 год. ВКС-ТК, р. по т.дело № 1493/1995 год. ВКС-V г.о., р. по т.дело № 169/2006 год. ВКС-ТК, І т.о., р. по т.дело № 443/2004 год. ВКС-ТК, І т.о., р. по т.дело № 512/2004 год. ВКС-ТК, І т.о., р. по т.дело № 730/2004 год. ВКС-ТК, І т.о., р. по т.дело № 756/2005 год. ВКС-ТК, І т.о. и др./ ВКС приема, че установените законови презумпции по чл.608, ал.2 и ал.3 ТЗ разместват доказателствената тежест при установяване изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. В посочените решения е застъпено становището, че в производството по чл.625 молителят-кредитор следва да установи, че притежава непогасено изискуемо парично задължение по търговска сделка, по което длъжникът не извършва плащане. В тежест на длъжника-ответник по молбата е да докаже, че е изпълнил задължението или че разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване да обори установената от закона презумпция като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си.
С оглед данните по делото, налице е противоречие на обжалваното решение с константната практика на ВКС по поставения процесуален въпрос. Размествайки доказателствената тежест между страните в процеса, апелативният съд е достигнал до погрешния извод, че по делото не е установено състоянието на неплатежоспособност на длъжника и в тази връзка, че молителят не е доказал материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното търговско дружество.
Налице е противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС и при разрешаването на поставения материалноправен въпрос. При наличието на данни за непогасено парично задължение, по което длъжникът не извършва плащания, съдът по несъстоятелността следва да се произнесе дали са налице материалноправните предпоставки, посочени в чл.608, ал.1 ТЗ. Състоянието на неплатежоспособност се преценява от съда въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, установяващи икономическото състояние на длъжника и възможността му да изпълнява паричните си задължения към кредиторите, след което съдът се произнася по основателността на молбата по чл.625 ТЗ и в зависимост от крайния резултат постановява решение по чл.630 ТЗ, когато констатира неплатежоспособност или с решение по чл.631 ТЗ отхвърля молбата, когато се установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с достатъчно имущество за покриване задълженията си без опасност за интересите на кредиторите.
За да се прецени дали е оборена от длъжника презумпцията по чл.608, ал.2 и 3 ТЗ, установяваща, че неплатежоспособността се предполага, по делото следва да се установи какво е било икономическото и финансово състояние на длъжника с оглед коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, както и моментът на спиране на плащанията на длъжника с оглед определянето на началната дата на неплатежоспособността. Тези въпроси, които са релевантни за изхода на делото са останали неизяснени поради нарушаване от страна на въззивния съд на задължението му по чл.195 ГПК да назначи вещо лице предвид необходимостта от специални знания в посочената материя.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да се отмени като неправилно обжалваното въззивно решение. Спорът, обаче, не може да бъде решен по същество от настоящата инстанция и делото следва да се върне за ново разглеждане на апелативния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия във връзка със събиране на необходимите доказателства, включително и назначаване на съдебно-икономическа експертиза за изясняване на посочените по-горе въпроси. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отношение направените по делото съдебни разноски за всички инстанции, в т.ч. и в настоящото производство, с оглед крайния изход на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.3 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на Великотърновския апелативен съд № 55/21.07.2009 год., постановено по в.т.дело № 402/2009 год.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд-Велико Търново за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: