Р Е Ш Е Н И Е № 477 София, 30.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна ЧОЧЕВА при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 464/ 2010 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимата Т. В. П. против въззивно решение № 93 от 28.06.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 169/ 2010г. на Варненския апелативен съд. В касационната жалба се правят доводи за допуснато нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание- чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК, както и несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.Иска се алтернативно- преквалифициране на деянието по чл.119 или чл.118 НК, със съответното намаляване размера на наказанието, както и в случай на извод, че е налице престъпление по чл.115 НК, определяне на наказанието при условията на чл.55 НК. В съдебното заседание жалбата се поддържа , като основно се акцентира на наличието на предпоставки за приложение на чл.119 НК. Частният обвинител и граждански ищец намира жалбата за изцяло неоснователна и иска решението да се остави в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е частично основателна и предлага да се намали размера на наложеното наказание. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Варненският апелативен съд с решение № 93 от 28.06.2010г. по в.н.о.х.д.№ 169/2010г. е изменил присъда № 6 от 16.04.2010г. постановена по н.о.х.д.№ 30/2010г. на Разградския окръжен съд в наказателно- осъдителната й част, като намалил размера на наложеното наказание на подсъдимата Т. В. П. на дванадесет години лишаване от свобода и потвърдил присъдата в останалата й част. С присъдата подсъдимата е призната за виновна в това, че на 11 .11. 2009г. в Р., умишлено е умъртвила С. П. П.- престъпление по чл.115 НК.Уважен е граждански иск за неимуществени вреди в полза на П. П. П. в размер на 25 000лв. ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснато нарушение на закона се свеждат до неправилната квалификация на деянието по ч.115 НК.Твърди се, че убийството е извършено при условията на чл.119 НК, чл.118 или чл.124 НК. В касационната жалба не се прави довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и очевидно фактите, приети за установени от решаващите инстанции, не се оспорват. При правилно приетите за установени фактически положения настоящият състав намира, че материалния закон е не е нарушен. Възраженията, че убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана или алтернативно – в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, са били предмет на задълбочено изследване и от двете инстанции, които след преценка на цялата доказателствена съвкупност, са им дали отговор, споделян изцяло и от настоящия състав.Твърдението на подсъдимата, за причината и начина на нанасяне на смъртоносния удар, в съответствие с изискванията за преценка на всички доказателства в тяхното единство и последователност, правилно е отхвърлено като недостоверно.Очевидно то представлява нейна защитна теза, която е опровергана от обективни доказателствени средства.Невъзможността пострадалият да извършва приписваните му от подсъдимата действия не е единственото съображение, изложено от решаващите инстанции по повод отхвърлянето на обясненията на подсъдимата.С особена тежест са последващите й действия, първите данни, които съобщава по отношение автора на убийството, насочвайки разследващите към трето непознато лице, както и цялостното й поведение във времето, след убийството.Последното е било обект на изследване от съдебно- психиатричната експертиза и правилно е преценявано и при решаването на въпроса дали са налице предпоставките за приложение на чл.118 НК.Приетото от решаващите инстанции поведение на пострадалия преди нанасянето на смъртоносния удар с оглед изяснените отношения между съпрузите в никакъв случай не може да се определи като непосредствено противоправно нападение, а при липсата нападение, няма място за преценка дали са превишени пределите на неизбежната отбрана.Действията на подсъдимата безспорно са последица от разправията по повод разногласия кой телевизионен канал да гледат и в състояние на обичайно раздразнение, което обаче не попада в хипотезите на чл.118 НК, подсъдимата е взела намиращия се на масичката кухненски нож и е нанесла смъртоносния удар. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че са осъществени обективните и субективни признаци на чл.115 НК, и с квалифициране на деянието по този състав, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Неоснователни са и доводите за явна несправедливост на наказанието. При решаване на въпроса за съответното и справедливо наказание за извършеното престъпление, въззивният съд е отчел всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието .Извода, че наказанието следва да се определи при условията на чл.54 НК, е правилен.Тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства е отчетена в достатъчна степен, поради което и наложеното наказание под средния предвиден за престъплението размер съответства на извършеното и чрез него ще бъдат достигнати целите, предвидени в чл.36 НК- да се въздейства поправително върху подсъдимата и възпитателно върху останалите граждани на обществото.Здравословното състояние на подсъдимата е взето в достатъчна степен при индивидуализацията на наказанието, поради което и настоящият състав намира, че място за по- голямо смекчаване на санкцията няма, тъй като всяко по- малко по размер наказание би било израз на неоправдано снизхождение и би противоречало но принципите за съответност и справедливост . Не е налице и несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на бащата на убития.Безспорно е, че от загубата на сина си той е претърпял и ще продължава да търпи дълги години болки и страдания, които с оглед изискванията на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетение, правилно са отмерени на 25000лв. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивния съдебен акт, той следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 93 от 28 юни 2010г. постановено по в.н.о.х.д. № 169/ 2010г. на Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: