2 Р Е Ш Е Н И Е № 97 С., 03.05.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 80 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1029 от 22.07.2011 година е допуснато касационно обжалване на решение № 124 от 4.10.2010 г. по гр. д. № 283/2010 г. на Ямболски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от Д. Г. Ш. от [населено място] против Прокуратурата на Република България за сумата 15000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и 800 лева - обезщетение за имуществени вреди, съставляващи заплатени в наказателното производство съдебни разноски. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос отговаря ли държавата за вреди от незаконно обвинение, когато наказателното производство е прекратено по искане на пострадалия на основание чл. 289, ал. 1 НПК вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК. По приложението на чл. 2, ал.2 ЗОДОВ вр. с чл. чл. 289, ал. 1 НПК вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Текстът на чл.2, ал.2 ЗОДОВ посочва изчерпателно случаите, в които държавата отговаря за вреди от незаконно обвинение – когато лицето е било обвинено в извършване на престъпление и бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В т.8 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. Върховният касационен съд, тълкувайки приложението на закона в случаите, когато наказателното производство е прекратено преди изтичането на давността или амнистиране на деянието е приел, че в тази хипотеза държавата не носи отговорност, тъй като извършените от правозащитния орган действия са били законни; изтеклата давност, респ. амнистия, изключващи наказателната отговорност не дават право да се претендира заплащане на вредите, претърпени по време на наказателното преследване до изтичане на давността, съответно амнистията; съответният правозащитен орган отговаря за вреди само в случаите, когато наказателното производство, образувано преди настъпване на давността или амнистията е продължило по искане на обвиняемия или подсъдимия по реда на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, т. 2 и 3 НПК (отм.) и чл. 288, ал. 2 НПК (отм.). Аналогична с приетото разрешение в т.8 от ТР № 3 от 2004 г. ОСГК ВКС е и хипотезата, в която наказателното производство е прекратено по искане на пострадалия на основание чл. 24, ал.1, т.9 НПК. Освобождаването от наказателна отговорност по искане на пострадалия не дава право на обезщетение от правозащитния орган, тъй като извършените до прекратяване на наказателното производство действия са били законни. Право на обезщетение за вреди от правозащитен орган, лицето би имало само в случаите, когато наказателното производство е продължило по негово искане на основание чл. 24, ал.2 НПК и приключило с влязла в сила оправдателна присъда. В обжалваното решение на Ямболски окръжен съд е прието за установено, че с постановление от 30.06.2008 г. на дознател при РПУ [населено място], ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" НК вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Било е повдигнато обвинение и внесен обвинителен акт, въз основа на който е било образувано н. о. х. д. № 1371/2008 г. на Ямболски районен съд. В наказателната му част производството по делото е било прекратено на основание чл. 289, ал. 1 НПК вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК вр. с чл. 343, ал. 1, б. "б" НК вр. с чл. 342, ал. 1 НК по искане на пострадалия. С присъда № 337 от 30.03.2009 г., предявените срещу Д. Ш. граждански искове са били отхвърлени като неоснователни. С решение № 86 от 21.07.2009 г. по н. о. х. д. № 151/2009 г. на Ямболски окръжен съд, образувано по жалба на пострадалия, присъдата на първоинстанционния съд е била потвърдена. При така установените факти, съдът е приел, че предявеният иск за вреди, причинени от незаконно обвинение е неоснователен. Приел е, че прекратяването на наказателното производство по искане на пострадалия не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ; че прокурорът не е упражнил правомощията си за прекратяване на производството поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, поради което е отхвърлил като неоснователен предявения иск против Прокуратурата на Република България. В касационната жалба против решението на Ямболски окръжен съд, постъпила от Д. Г. Ш. от [населено място] се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 2, ал. 1, т.2 ЗОДОВ, ограничавайки правото на пострадалото лице да търси обезщетение за претърпените вреди. Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Република България я оспорва като неоснователна . Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за неоснователни касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Предвид гореизложените мотиви относно отговорността на държавата в случаите, когато наказателното производство е прекратено по искане на пострадалия, изводите на въззивния съд за неоснователност на предявената претенция са правилни. Наказателното производство за извършено от ищеца престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" НК вр. с чл. 342, ал. 1 НК е било прекратено по искане на пострадалия на основание чл. 24, ал.1, т. 9 НПК; ищецът не се е възползвал от възможността по чл. 24, ал.2 НПК да поиска продължаване на наказателното производство – по делото не е постановено оправдателна присъда, поради което извършените от правозащитните органи действия се явяват законни. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124 от 4.10.2010 г. по гр. д. № 283/2010 г. на Ямболски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: