4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 176 гр.София, 11 април 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 6888 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. С определение №928/12.12.2014г. производството по настоящото дело е било спряно до приемане на ТР по т.д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС. Тъй като тълкувателното решение е прието, пречките по движението на делото са отпаднали и същото следва да се възобнови. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Подадена е частна касационна жалба от „Л.” А. – [населено място], представлявано от изпълнителния директор Г. С., чрез адв. Т. В., срещу определение №605 от 24.09.2014г., постановено по възз.ч.гр.д. № 453/2014г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено определение №2282/01.08.2014г. по гр.д.№3278/2012г. на Окръжен съд – Варна. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за връщане на сумата 19 551.87лева като недължимо платена държавна такса за производството по предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД. В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното определение, по следния правен въпрос - приложима ли е разпоредбата на чл.71 ал.2 ГПК при определяне цената на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД и размера на дължимата държавна такса. Посочени са определения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК, в противоречие с които е произнесено въззивното определение. Ответната страна по жалбата – [община] – в срока за отговор не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение, съставът на апелативния съд е приел, че по предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, първоинстанционният съд правилно е определил цената му, съгласно нормата на чл.69 ал.1 т.4, вр. с т.2 ГПК – от стойността на договора, респ. от данъчната оценка на недвижимите имоти, за които е поискано обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за продажба. При формирана по този начин цена на претенцията, възлизаща на сумата 674 062.80 лева, на ищеца е указано да внесе държавна такса в размер на 4% върху тази сума, т.е. - 26 962.50 лв., което страната е направила. Молбата с правно основание чл.4б от ЗДТ за връщане като недължимо платена на държавна такса в размер на 19 551.87 лева не е уважена. Съдът е приел, че за начина на изчисляване на държавната такса при искове по чл.19 ал.3 ЗЗД и за други облигационни претенции /напр. по чл.135 ЗЗД, чл.87 ал.3 ЗЗД и др./, не намира приложение нормата на чл.71 ал.2 ГПК, която предвижда изчисляване на държавната такса върху 1 /4 от цената на иска при за спорове за право на собственост и други вещни права върху недвижими имоти. Посочено е, че в случая предмет на делото е облигационен иск, за който държавната такса се определя от правилата на чл.71 ал.1 ГПК и чл.1 от Тарифата за ДТ- 4% върху цената, формирана съгласно чл.69 ал.1 т.4 вр. с т.2 от ГПК. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, поставеният в изложението на касатора правен въпрос е правно релевантен и касационното обжалване следва да бъде допуснато. С приемането на ТР№4/2014г. на ОСГК е преодоляна противоречивата съдебна практика, касаеща начина на определяне на дължимата държавна такса по искове, чиято цена се формира по реда на чл.69 ал.1 т.4 ГПК. В мотивите към т.1Б от цитираното тълкувателно решение ВКС е разяснено, че разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК въвежда изключение от общото правило на чл.71, ал.1 ГПК, че държавната такса се определя върху цената на иска като предвижда, че когато предметът на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. Правото на собственост, съответно ограничените вещни права, са предмет на делото само при вещните искове - когато се иска от съда правото на собственост да бъде съдебно признато със сила на пресъдено нещо. Посочените в чл.69, ал.1, т.4 ГПК искове за установяване съществуването, унищожаването или развалянето на договор /в т.ч. и предварителен/, имат за предмет облигационни, а не вещни права, поради което цената на тези искове се определя от стойността на договора. Разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК, обаче, следва да се тълкува корективно, съобразно действителната воля на законодателя, като се приложи и за всички облигационни искове, при които цената на иска се определя по реда на чл.69, ал.1, т.2 ГПК. Поради това е прието разрешението, че разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК е приложима при определяне на държавната такса по исковете, чиято цена се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4 ГПК. В случая, въззивният съд е приел обратното становище, че жалбоподателят дължи държавна такса върху общата данъчната оценка на четирите имота, предмет на сключения предварителен договор за продажба с [община], а не върху 1/ 4 от тази оценка и поради това е отказал връщане като недължимо платена на сумата от 19 551.87 лв. Определението е неправилно и следва да се отмени. Както се посочи в отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК е приложима и при определяне размера на дължавната такса по искове, чиято цена се формира по правилото на чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 ГПК. В случая цената на иска е правилно определена от съда и тя възлиза на сумата 674 062.80 лв., но дължимата 4% държавна такса за производството, съгласно чл.71 ал.2 ГПК, се определя върху 1/ 4 от тази стойност, или върху сумата 168 515.70 лева. При тази база за изчисление, ищецът дължи държавна такса за разглеждането на иска с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД в размер на сумата 6 740.63 лв., а не указаната му от съда и внесена с платежно нареждане от 18.01.2013г. такса в размер на 26 962.50 лв. Съгласно чл.4б от ЗДТ, когато е надвнесена държавна такса над дължимата, разликата следва да се върне като недължимо платена на заинтересованата страна. С оглед на това, искането на страната за връщане на сумата 19 551.87 лв. – недължимо платена държавна такса за производството по гр.д.№3278/2012г. пред ОС – Варна – е основателно и следва да се уважи. Водим от всичко изложено, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№6888/2014г. по описа на ІV г.о. на ВКС на РБ. ДОПУСКА касационно обжалване на определение №605 от 24.09.2014г., постановено по възз.ч.гр.д. № 453/2014г. на Апелативен съд – Варна. ОТМЕНЯ определение №605/24.09.2014г., постановено по възз.ч.гр.д. № 453/2014г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено определение №2282/01.08.2014г. по гр.д.№3278/2012г. на Окръжен съд – Варна и вместо това постановява: Да се върне, на основание чл.4б от ЗДТ, на ищеца „Л.” А. – [населено място], с ЕИК –[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Г. С., надвнесената държавна такса по гр.д.№ 3278/2012г. по описа на Окръжен съд – Варна в размер на сумата 19 551.87 лв. /деветнадесет хиляди петстотин петдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.