Ключови фрази
Частна касационна жалба * подведомственост


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 910

София, 17.12.2014 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 3690 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца [фирма] против Определение № 2320 от 23.09.2014г. по ч.в.гр.д.№ 3395/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определението от 18.02.2014г. за прекратяване на производството по т.д.№ 1799/2013г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл.15,ал.1 ГПК-поради неподведомственост на спора.
Иска се отмяна на определението поради неправилния извод, че от общата компетентност на съдилищата е изключен процесният спор между търговски дружества с предмет търговска сделка - вземане за неустойка поради неизпълнение на договор за трансфер на състезателни права на професионални футболисти. Поддържа се, че в този договор няма уговорена арбитражна клауза, а Законът за физическото възпитание и спорта е устройствен акт и не съдържа процесуални норми, които дерогират разпоредбите на общия процесуален закон. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е поставен процесуалноправният въпрос, по който се иска допускане на касационното обжалване: изключена ли е подведомствеността на съдилищата по имуществени спорове, които не касаят чисто спортните отношения в системата, а се отнасят до гражданскоправни и търговски отношения, доколкото професионалните клубове са регистрирани като акционерни дружества, в чийто предмет на търговска дейност са включени сделки със състезателни права, или от общата компетентност на съдилищата са изключени само неимуществените спорове, които могат да бъдат породени в резултат на членствени правоотношения в системата на Б.. Поддържа се наличието на допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие на атакуваното определение с Решение № 151 по гр.д.№ 533/2011г. на ІV г.о. на ВКС, допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК обоснована с приложени съдебни актове и тази по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От насрещната страна [фирма] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва основателността на частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е допустима като подадена в преклузивния срок.
За да потвърди определението за прекратяване на производството, възивната инстанция е посочила, че съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1,т.10 З., получилите спортна лицензия спортни федерации имат право да осъществяват спортно правосъдие и спортен арбитраж, да приемат правила за дейността на арбитражния орган към тях, който се произнася по възникването, спирането, отнемането и прекратяването на състезателните права и по спорове, определени в правилниците на федерациите, че страните по делото-търговски дружества, членове на Б., са обвързани от неговия Устав, а съгласно разпоредбите му - чл.73,ал.1 и чл.74, е призната изрично изключителната компетентност на Арбитражния съд при Б. по всички спорове, включително и произтичащите от договор за трансфер на състезателни права. Обсъдено е, че висящият спор е с предмет вземане за неустойка за конкретен период по чл.7 и 7.1 от договор за трансфер на състезателни права от 31.08.2009г. Мотивирано е, че призната изключителна компетентност на АС при Б. не се променя от обстоятелството, че страните са търговски дружества, нито от предмета на иска-вземане за неустойка по търговска сделка, след като спорът е изключен от обхвата на гражданското правораздаване по силата на разпоредбата на чл.19,ал.1 З., която е специална по отношение на общото правило на чл.14,ал.1 ГПК. Посочено е, че липсата на арбитражна клауза в договора не води до друг извод, тъй като тя е само една от възможните предпоставки за изключване на общата компетентност на съдилищата.
Не е налице приложното поле на касационното обжалване по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като с решението на което жалбоподателят се позовава е по въпроса за неарбитруем спор за трудово възнаграждение, но разрешен от Арбитражния съд при Б..
Основателно е искането за допускане на касационното обжалване при предпоставката по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК- налице са влезли в сила определения за прекратяване на производството на основание чл.15,ал.1 ГПК по идентични спорове между същите страни- искове за присъждане на неустойка по чл.7 и чл.7.1 от договора за трансфер на състезателни права от 31.08.2009г. за различни искови периоди - Определение от 15.08.2013г. по т.д. 4713/2013г. на СГС, ТО, VІ-2 състав, Определение № 1176/18.02.2014г. по т.д.№ 2112/2013г. на СГС, Определение от 18.02.2014г. по т.д. 6899/2013г. на СГС, ТО VІ-10 състав, във връзка с които с определения по ч.т.д. №4555/2013г., ч.т.д. №1611/2014г. и ч.т.д.№ 1937/2014г., всичките на ІІ т.о. на ВКС, касационното обжалване не е било допуснато. Същевременно с Определение № 1849 от 07.12.2014г. по по ч.гр.д.№ 1942/2014г. на САС, ТО, 6 състав е отменено определение на СГС по т.д.№ 6388/2012г. на СГС, с което производството по делото по иск за заплащане на неустойка по договора от 31.08.2009г., претендирана за конкретен период, е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Правният въпрос следва да бъде уточнен съобразно правомощията на ВКС по т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010г. с оглед предмета на произнасяне на съдилищата - а именно: подведомственост на спор между професионални футболни клубове - търговски дружества с предмет имуществени последици, произтичащи от неизпълнение на сключен между тях договор за трансфер на състезателни права.
Отговорът на въпроса пряко произтича от разпоредбата на чл.19, ал.1,т.10 З., която признава правото на спортните организации, следователно и на Българския футболен съюз да осъществяват спортно правосъдие и спортен арбитраж, а с факта на членството на футболните клубове в съюза възниква и обвързаност с този регламент и подчиненост на правилата на арбитражния орган, създаден на основание на чл.75 от Устава на Б.. Съгласно чл.1 от Устава на Арбитражния съд, той е юрисдикцията, решаваща споровете в системата на футболния съюз и неговата компетентност, съгласно чл.4,ал.2, т.3 се разпростира и по отношение на споровете между футболни клубове относно „..неизпълнението на договори за трансфер на футболисти...”. Поради това подчинеността на спортните клубове на правилата на спортния арбитраж и подведомствеността на спора произтича не от арбитражна клауза в конкретен договор, а въз основа на възникналото членствено правоотношение в съюза и характера на имуществения спор. Нито търговският характер на спора, нито търговското качество на спорещите футболни клубове могат да обосноват различен правен извод.
С оглед на изложеното, настоящият състав приема, на основание чл.291,т.1 ГПК за правилна практиката, обективирана в цитираните определения, с които е обосновано, че конкретният спор е изключен от подведомствеността на съдилищата и професионалните футболни клубове следва да го отнесат за разглеждане пред конституирания по силата на закона, устава на съюза и устава на арбитражния съд при Б. спортен арбитраж. Тъй като допуснатото до касационно обжалване определение е в съответствие с тази практика, следва да бъде оставено в сила.
Разноски от ответната в настоящото производство страна не са претендирани и такива не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя в сила Определение № 2320 от 23.09.2014г. по ч.в.гр.д.№ 3395/2014г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.