4 7 Р Е Ш Е Н И Е № 109 гр. София, 13.07.2016 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1050 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Постъпила е касационна жалба на П. И. Г. срещу решение №2113 от 17.11.2014г. по гр.д. №1521/2014г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, с което е потвърдено решение от 25.11.2013г. по гр.д.№5106/2012г. на Софийски градски съд, I ГО, 13 състав. С него е отхвърлен предявеният от П. И. Г. против ЗАД [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.208 ал.1 от Кодекса за застраховането за сумата от 90 000 лева, застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Пълно Каско" за кражба на лек автомобил "Мерцедес -МЛ-420", с ДК [рег.номер на МПС] , а също и иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 29 018,99 лева за времето от 01.04.2009г. до датата на исковата молба - 30.03.2012г., като неоснователни. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281 т.3 от ГПК основания - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът посочва, че въпреки доводите във въззивната му жалба относно допуснатото от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо в неизвършване на разпределение на доказателствената тежест между страните, въззивният съд не е отстранил това нарушение. Счита за неправилен извода на съда за неавтентичност на представения по делото договор за цесия поради липса на достоверна дата. Поддържа,че уведомяването на третото лице - длъжник не е част от фактическия състав на договора за цесия и няма значение за валидността му. Твърди,че във въззивната инстанция е представено и прието като доказателство пълномощно със заверка на подписа и достоверна дата, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, а също така и уведомлението до длъжника. Счита, че по този начин е доказано изпълнението на задължението за уведомяване на длъжника. Ответникът Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място], моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита за правилен извода на САС, че ищецът П. Г. не е активно легитимиран и няма правен интерес да предяви иска по чл.208 от КЗ /отм./ поради обстоятелството, че договорът за цесия не е породил действие по отношение [фирма]. Излага съображения, че застрахованият не е изпълнил свои задължения по застрахователния договор, а именно - не е представил единия от двата комплекта ключове на автомобила, както и свидетелството за регистрация на същия – част 2. Също така поддържа, че искът е недоказан по размер и подлежи на отхвърляне дори само на това основание. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предявени са искове с правно основание чл.208 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ за сумата от 90000 лева, застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Пълно Каско" за кражба на лек автомобил "Мерцедес -МЛ-420", с ДК [рег.номер на МПС] , а също и иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 29018,99 лева за времето от 01.04.2009г. до датата на исковата молба - 30.03.2012г. Ищецът П. И. Г. поддържа, че между [фирма] и ответното застрахователно дружество е била сключена застраховка „Пълно каско“ на лек автомобил „Мерцедес – МЛ-420“, по застрахователна полица №090303А266532-11330/28.01.2009г. Твърди, че на 01.04.2009г., в срока на действие на договора, автомобилът бил откраднат. На 15.07.2009г. вземането за обезщетение по застрахователната полица било прехвърлено от собственика на автомобила на ищеца. За да постанови обжалваното решение, с което е потвърден първоинстанционният акт, въззивният съд е приел, че ищецът не е установил активната си материалноправна легитимация по вземането за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като договорът за цесия, сключен между него и застрахования собственик, няма достоверна дата, а тежестта за установяване на автентичността му е на ищеца. С определение №30/18.01.2016г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по следния процесуалноправен въпрос: "Липсата на разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд следва ли да се поправи от въззивната инстанция и представлява ли съществено процесуално нарушение в случая, когато не е отстранено от въззивната инстанция". Според задължителното тълкуване, дадено от ВКС в т.2 на ТР №1/2013г., ОСГТК, регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Когато във въззивната жалба или в отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад, а дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266 ал.3 от ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Във връзка с разпределението на доказателствената тежест следва да бъде съобразена и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК: с решение №25/27.01.2012г. по гр. дело №1832/2010г. на ВКС, ІV ГО, решение №670/15.11.2010г. по гр. дело №695/2009г. на ВКС, ІV ГО, решение №724/30.11.2010г. по гр. дело №507/2009г. на ВКС, ІV ГО и решение №512/29.06.2010г. по гр. дело №1082/2009г. на І ГО на ВКС. В тези решения в съответствие с нормата на процесуалния закон - чл.154 от ГПК /чл.127 ал.1 от ГПК /отм./ е прието, че всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си и носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При липса на такова доказване съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти. Тежестта на доказване не е задължение за представяне на доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. Съдът е длъжен да определи правилно предмета на делото и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства и доводите и възраженията на страните. В настоящата хипотеза с исковата молба е въведено твърдение, че ищецът е придобил процесното вземане за застрахователно обезщетение по силата на договор за цесия от 15.07.2009г., сключен между него и Т. Я. Д., в качеството му на [фирма], като договорът за цесия е представен с исковата молба. Ответникът с отговора на исковата молба е оспорил предявените искове, като е заявил, че до момента не е бил уведомен от застрахования [фирма] за сключения договор за цесия, като се е позовал на чл.99 ал.4 от ЗЗД според който прехвърлянето има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Също така е изложил доводи, че договорът за цесия няма достоверна дата. В доклада по чл. 146 от ГПК първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест само формално, като е указал на страните, че в тяхна тежест е доказването на твърдените от тях положителни факти, както и оборването на твърдените от другата страна и оспорени от тях факти. Ищецът не е представил доказателства в хода на първоинстанционното производство за съобщаването на договора за цесия от застрахования цедент на застрахователя длъжник, съответно с решение от 25.11.2013г. по гр.д.№5106/2012г. Софийски градски съд, е приел, че не е доказано уведомяване по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД на длъжника за процесната цесия, поради което същата не е произвела действие по отношение на него. Въззивният съд не се е произнесъл по направените от въззивния жалбоподател и настоящ касатор оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразили се в липса на указания относно разпределянето на доказателствената тежест и попълването на делото с доказателствен материал. В определението си по чл.276 от ГПК въззивният съд е изложил подробно доводите на страните, но не им е указал възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада, като е обявил, че по доказателствените искания ще се произнесе след изслушване на становищата на страните в открито заседание. В първото съдебно заседание съдът също не е постановил изрично определение, с което да укаже на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест да установи факта на съобщаване на процесния договор за цесия на застрахователя длъжник от страна на застрахования цедент. Независимо от това съдът е приел представените от въззивния жалбоподател в първото съдебно заседание пред въззивната инстанция пълномощно, със заверка на подписа от 22.07.2009г., с което Т. Я. Д. , в качеството на [фирма] е упълномощил П. И. Г. да съобщи на длъжника [фирма] по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършената цесия и уведомително писмо от П. И. Г. до [фирма]. По този начин въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл.266 ал.1 от ГПК, като е приел тези доказателства, които не са били събрани поради процесуалните нарушения на първоинстанционния съд. Поради това процесуалното нарушение на въззивния съд - пропускът му да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, не е довело до неблагоприятния за П. Г. изход от съдебния процес, доколкото касаторът е имал възможността да представи относимите и допустими доказателства в подкрепа на своите твърдения. Основателни обаче са оплакванията на касатора за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон от страна на въззивния съд. Съдът не е взел предвид приетото във въззивното производство пълномощно, с което цесионерът е упълномощен да съобщи сам на длъжника сключения договор за цесия. Действително доказателства за такова съобщение до длъжника, предшестващо предявяването на иска не са представени - няма данни, че представеното с пълномощното уведомително писмо от П. И. Г. до [фирма] е получено от дружеството. При липсата на такива доказателства, следва да се приеме, че уведомяването е извършено от цесионера, който е изрично овластен от цедента за това, с исковата молба, към която е приложен договорът за цесия. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение №78 от 09.07.2014г. по т.д.№2352/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. В същото се приема, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235 ал.3 от ГПК. Неправилно въззивният съдът е приел, че оспорването на договора за цесия е доказано, тъй като той няма достоверна дата, а тежестта на доказване на автентичността му е на ищеца. Наличието или липсата на достоверна дата, не се отразява на автентичността на документа. Неавтентичен е подправеният документ и той не се ползва с формална доказателствена сила. Формалната доказателствена сила на документа се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Тя не обхваща датата и мястото на съставяне на документа, поради което чл.181 от ГПК постановява, че посочената в частния документ дата е непротивопоставима на третите лица. Като достоверна дата спрямо тези лица се счита денят, към който съставянето на документа е доказано по несъмнен начин - деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпването на физическа невъзможност за подписване на лицето, подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне. В случая за достоверна дата следва да се приеме датата на заверка на подписа в пълномощното, с което Т. Я. Д., в качеството на [фирма] е упълномощил П. И. Г. да съобщи на длъжника [фирма] по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършената цесия, тъй като в това пълномощно е възпроизведено съдържанието на договора за цесия. Следва да се отбележи,че дори и договорът за цесия да нямаше достоверна дата, за такава би следвало да се приеме датата на представянето му по делото, което не би се отразило на извода за валидно съобщаване на извършената цесия с връчването му като приложение към исковата молба. С връчване на уведомлението цесията е породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Като е приел, че липсва валидно сключен договор за цесия и надлежно уведомяване по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД и по тази причина е отхвърлил предявения иск за застрахователно обезщетение, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293 ал.1 във вр. с ал. 2 от ГПК. Неоснователно е искането на касатора след отмяна на въззивното решение спорът да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. Приемайки иска за неоснователен единствено по съображения, че ответникът не е уведомен надлежно за цесията, въззивният съд не е обсъдил доводите на страните и релевантните за съществуването на вземането за застрахователно обезщетение факти, както и направеното от ответника възражение за погасителна давност. Касационната инстанция не би могла да извърши посочените процесуални действия и да се произнесе за пръв път по въпроси, които не са обсъждани от въззивния съд, но са от значение за правилното решаване на спора, което налага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, съгласно чл. 293 ал.3 от ГПК. Въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските, като при новото разглеждане на спора, в зависимост от неговия изход, въззивният съд следва да разпредели отговорността за разноски и за настоящото производство - чл. 294 ал.2 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №2113 от 17.11.2014г. по гр.д. №1521/2014г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.