Р Е Ш Е Н И Е
№ 302
гр.София, 07.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3248/ 2013 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 696/ 30.05.2013 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 3248/ 2013 г., по жалба на В. М. В. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 54 от 21.02.2013 г. по гр.д.№ 563/ 2012 г., с което касаторът е осъден да заплати на П. Н. К. сумата 56 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди за причинена на 26.03.2010 г. телесна повреда със законната лихва от 26.03.2010 г.
Като необжалвано от ищеца, въззивното решение е влязло в сила в частта, отхвърляща претенцията му за разликата над 56 000 лв до пълния предявен размер. То е влязло в сила и в частта, осъждаща ответника да заплати сумата 8 000 лв, така че пред касационната инстанция спорът е висящ само за размерът на обезщетението и то за разликата над 8 000 лв до присъдените 64 000 лв (обжалваем интерес 56 000 лв).
Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за относителната тежест на поведението на пострадалия в причинния процес, когато с поведението си пряко е предизвикал увреждането, а отговорността на ответника се обосновава с нарушени правила за безопасност на труда. За да отговори на този въпрос, съдът съобразява вече установената практика от ВКС по приложението на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД. Съобразно тази практика, винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той я съпричинява (решение № 350/ 17.10.2011 г. по гр.д.№ 1382/ 2010 г., ІV г.о.). Ако пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата наравно с деликвента. В този случай виновното лице отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, не и за последиците от поведението на увредения (Тълкувателно решение № 88/ 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС). В частност, когато увреждането настъпи при изпълнение на работа, съставляваща източник на повишена опасност и възложителят отговаря поради това, че не е спазил правилата за осигуряване на безопасност на труда, той дължи обезщетяване на вредите, настъпили от собствената му немарливост. Ако наред с това пострадалият има принос в процеса, довел до увреждането, поради това, че сам се е поставил в ситуация на повишен риск, той съпричинява вредите наравно с възложителя. С оглед обстоятелствата по делото може да се приеме, че пострадалият допринася за настъпването на по-голямата част от вредите, но освен в изключителни случаи, не следва по-голямата част от вредите да се считат причинени от възложителя, чието виновно поведение се изчерпва с неизпълнение на правилата за безопасност.
Предвид този отговор на въпроса, по който обжалването е допуснато, касационната жалба е основателна. Въззивният съд, след като е установил от фактическа страна, че пострадалият е допринесъл за вредите с поведението си, е приел, че приносът му в причинната верига е незначителен (20 %) в сравнение с този на ответника по делото, макар виновното поведение на последния да се изразява единствено в неспазване на правилата, осигуряващи безопасност на работата. Този извод е направен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК, обуславящо отмяна на обжалваното въззивно решение. По делото не се налага извършването на други съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция (аргумент за противното от чл.293 ал.3 ГПК).
От фактическа страна е установено, че касаторът, като управител на търговско дружество, се занимавал с добиване на дървесина, като за целта използвал услугите на други лица, включително на ищеца по делото. Отношенията не били оформени като трудови, на ищеца не бил проведен инструктаж за безопасност, но той разполагал с правоспособност за работа с моторен трион. На 26.03.2010 г. ответникът възложил на ищеца да извърши отрязване на дървета, между които три стоящи в близост тополи. Извършването на работата наблюдавал синът на ответника, свидетелят М. М., който казал на ищеца да постави каска, но последният не се отзовал. Пристъпвайки към рязането на дърветата, ищецът не се е съобразил с препоръката на този свидетел да отреже първо стоящите отпред по-малки дървета. Отговорил, че си знае работата, след което пристъпил към рязането на по-отдалеченото и най-голямо по размер дърво. Когато то падало, закачило се в стоящите пред него по-малки дървета, отчупил се клон и ударил по главата отдръпналия се на около 2 метра встрани ищец. В резултат на удара ищецът получил тежка черепно-мозъчна травма и изпаднал в състояние на кома. Приет бил неконтактен в болнично заведение, където останал на лечение повече от месец, без да е в състояние да извършва елементарни движения. Впоследствие постъпвал трикратно за лечение в болнични заведения, а от ТЕЛК му била призната трайна неработоспособност 100 % с чужда помощ. От показанията на свидетелите Н., А., Д. и К. става ясно, че 18 дни след първоначалната операция ищецът е престоял в отделение за интензивно лечение, въпреки което останал неподвижен и така бил изписан от болничното заведение. Не бил в състояние да се храни и да приема течности, както и да контролира тазовите си резервоари. Изгубил способността си да говори и да разбира, практически бил напълно некомуникативен. Това му състояние продължило половин година. Захранен бил с бебешка храна, постепенно започнал да става и да се придвижва на малки разстояния с помощта на помощни средства, да изговаря отделни думи. И към днешна дата обаче движенията му са затруднени и ограничени, силно ограничени са и възможностите за комуникация, практически ищецът не е в състояние да се грижи за себе си и се нуждае от постоянна помощ при ежедневното си битово обслужване.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, не сочат на наличие на принос от негова страна в процеса, довел до причинените вреди. Именно той е направил преценката кое дърво да се отреже най-напред, въпреки предупреждението, че по този начин създава рискова ситуация. Като правоспособно да работи с моторен трион лице, той е този, който може и е длъжен най-напред да вземе мерки за собствената си безопасност. При положение, че е придобил такава правоспособност, ищецът е знаел правилата за безопасно боравене с триона, въпреки което е пренебрегнал опасността да бъде настъпи инцидент при падането на най-голямото дърво върху по-малките, както и предложението да си постави каска. Не могат да бъдат споделени доводите на процесуалният му представител, че нито препоръката за поставяне на каска, нито рисковото поведение на пострадалия, са установени по делото, защото за тях се говори единствено в показанията на св.М. М., който е син на ответника. Действително, наличието на родство между ответника и свидетеля следва да се отчита при преценката на показанията на последния, но съдът не е длъжен да счете тези показания за необективни априори. Той е длъжен да обсъди тези показания и да се мотивира защо ги приема или не, както е и сторено в обжалваното решение. Съобщеното от св.М. съответства напълно на сведенията, които са получени и при разпита на свидетеля Й. А., който също е очевидец на инцидента и не е заинтересован от изхода на спора. При това положение и при липсата на каквито и да е данни, опровергаващи показанията на тези двама свидетели, няма основание същите да бъдат счетени за недостоверни.
С оглед изложеното, поведението на ищеца, който сам се е поставил в ситуация на повишена опасност, допринася за настъпването на вредите в значително по-голяма степен, отколкото за тях е отговорен и ответникът. Съдът приема, че отговорността при конкретните обстоятелства следва да се разпредели в съотношение 75 % към 25 %, тъй като поведението на самия ищец е това, което е с много по-голяма тежест в причинния процес, довел до уврежданията на здравето му.
Като се имат предвид тежестта на уврежданията, които е получил ищецът, продължителността на лечението му, продължителността и интензивността на търпените болки и страдания, настъпилото продължително разстройство на здравето с опасност за живота му, липсата на перспективи за подобряване на състоянието, невъзможността да се обслужва сам в ежедневието и постоянната нужда от помощ, правилно обезщетението за неимуществени вреди е определено в размер 80 000 лв. Доколкото пострадалият е съпричинил вредите в голяма степен, ответникът може да бъде държан отговорен за възмездяването на четвърт от тях, т.е. искът е основателен до размер 20 000 лв. От тази сума ответникът вече е осъден да заплати 8 000 лв (до този размер осъдителното първоинстанционно решение не е обжалвано). С настоящето решение следва да бъдат присъдени на ищеца още 12 000 лв, като за горницата над 20 000 лв въззивното решение следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен.
При този изход от спора разноските поделото следва да останат в тежест на всяка от страните, така, както са направени.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 54 от 21.02.2013 г. по гр.д.№ 563/ 2012 г., в частта, в която В. М. В., Е. [ЕГН], [населено място], обл.В. Т., е осъден да заплати на П. Н. К., Е. [ЕГН], [населено място], обл.В. Т., сумата 12 000 лв (дванадесет хиляди лева) обезщетение за неимуществени вреди от деяние, извършено на 26.03.2010 г., със законната лихва върху тази сума от 26.03.2010 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение на Великотърновски апелативен съд № 54 от 21.02.2013 г. по гр.д.№ 563/ 2012 г. в частта, в която В. М. В. е осъден да заплати на П. Н. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер над 20 000 лв и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Н. К. против В. М. В. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за причинена на 26.03.2010 г. телесна повреда за разликата над 20 000 лв до 64 000 лв, както и исканията на двете страни за възлагане на разноските в производството.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|