О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 157 София 28.02.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА ч.гр.дело № 1056/2014 год. Производство по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв.С.И. и Й.Ц. – пълномощници на [фирма] срещу определение № 21420/14.11.2013 год. по ч.гр.д.№ 13895/2013 год. на Софийски градски съд,с което е потвърдено протоколно определение от 21.06.2013 год.по гр.д.№ 35369/12 год. на Софийски районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за възстановяване на срока по чл. 65 ГПК. В частната жалба са изложени подробни оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила.Иска се неговата отмяна. Като основание за допускане на касационния контрол се позовава на чл. 280 ал. 1,т.3 ГПК по следните процесуални въпроси : 1.може ли да се счита за редовно връчено съобщение,въз основа на което е приложен чл.50,ал.2 ГПК,но отбелязването върху което е оспорено и е поискано откриване на производство по оспорването му по чл.193 от ГПК,като са посочени и доказателства за това;налице ли е в този случай пропуснат срок за отговор по чл.131 ГПК;2.може ли да се счита за уведомление за пропуснат срок по смисъла на чл.64,ал.3 ГПК призовката за заседание с приложено определение по чл.140 ГПК,т.е. следва ли уведомлението по чл.64,ал.3 ГПК да е изрично и нарочно и може ли уведомлението по чл.64,ал.3 ГПК за пропуснат срок да се извлича от съда чрез тълкуване на друг вид съобщение;3.може ли да се счита призовката за заседанието с приложено определение по чл.140 ГПК за уведомление за пропуснат срок в хипотезата,в която в определението по чл.140 ГПК няма никаква констатация,относно неподаден отговор и въобще нищо по отношение на съществуването или липсата на отговор по чл.131 ГПК;4.следва ли съдът да извърши изрична констатация за пропуснат срок и да я съобщи на страната и необходимо ли заедно със съобщението за пропуснат срок,независимо как е обективирано то,съдът да укаже изричната възможност за възстановяване на срока в изпълнение на функциите му по чл.7 ГПК и с оглед обстоятелството,че срокът е преклузивен;5.следва ли искането за възстановяване на срок да е извършено изрично в момента,когато страната е разбрала,че е приложена фикцията на чл.50,ал.2 ГПК,поради невярна констатация на призовкаря и ако стори това страната не изразява ли съгласие с тази констатация. Ответната страна в депозирания писмен отговор оспорва допустимостта и основателността на частната жалба по съображения подробно изложени. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение,което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.2 ГПК и е процесуално допустима. Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория и третия от поставените въпроси, които са еднакви по съдържание ,но са формулирани по различен начин и касаят въпроса за началния момент на срока по чл.64,ал.3 ГПК ,с оглед изискването за изрично уведомяване за пропускане да бъде извършено определено процесуално действие.Те обуславят съдържанието на обжалваното определение и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като процесуалния закон не предвижда специална процедура относно действията на съда при констатиране на пропускане на решителен срок във връзка с изричното уведомяване на страната за това,а съобразената от въззивния съд съдебна практика (определение № 367 по т. д. № 319/09 г. на І т.о.ВКС) е неприложима в настоящия случай.Останалите поставени въпроси относно законосъобразното прилагане на чл. 50 ГПК са неотносими, тъй като процесуалният спор не е разглеждан по същество и съдът не е излагал правни доводи,поради което не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. За да потвърди първоинстанционното протоколно определение въззивният съд е приел за правилен обжалвания пред него резултат, поради това, че със съобщаване на определението по чл. 140 ГПК, жалбоподателят е бил уведомен валидно за пропускане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като е имал възможност да иска възстановяването му съобразно чл. 64, ал. 3 ГПК в седмичен срок от това съобщение. Спрямо датата на подаване на молбата му този срок бил пропуснат,поради което тя е процесуално недопустимо. Въззивното определение е неправилно. Възстановяването на срок предпоставя той да е започнал да тече и да е изтекъл, но страната да не е извършила дължимо процесуално действие поради възникнали особени непредвидени обстоятелства, които не е била в състояние да преодолее. Възможността да се иска продължаване на срока за извършване на определено процесуално действие не изключва възможността да се иска възстановяване на пропуснатия срок, при наличие на предпоставките, предвидени в закона. Разпоредбата на чл.64,ал.3 предл.2 ГПК предполага знание или предвидимост на обстоятелства, които ще попречат на страната да извърши необходимите действия в срок. Това знание следва да се преценява според данните по всеки конкретен случай. В настоящия случай призовката до ответното дружество за насрочено първо съдебно заседание,ведно с определението по чл.140 ГПК,което не съдържа изискуемото се от закона съдържание,е получена на 05.03.2013 год.С молба подадена на 8.03.2013 год.дружеството е оспорило материализираното в съобщението от 23.10.2012 год.изявление на призовкаря „на посочения адрес фирмата е напуснала,нов адрес не е посочен”,т.е.материалната доказателствена сила на официалния удостоверителен документ и е поискало откриване на производство по чл.193 ГПК по оспорване на този документ.Съдът не е взел предвид направеното изрично и недвусмислено оспорване по реда на чл.193 ГПК и е продължил съдопроизводствените действия,като с разпореждане от 14.03.2013 год.е указал да се уточни дали се иска възстановяване на срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК.С молба от 20.03.2013 год.дружеството отново е заявило,че поддържа искането си по чл.193 ГПК и оборване на фикцията на чл.50,ал.2 ГПК,като алтернативно е посочило,че ако съдът прецени твърденията му като твърдения за особени,непредвидени обстоятелства,то тогава да счита молбата му като такава по чл.64,ал.2 ГПК.С разпореждане от 22.03.2013 год.,което не е съобщено на страната ,съдът е оставил молбата без движение,тъй като срокът за отговор е изтекъл.С молба по чл.65 ГПК от 29.03.2013 год.дружеството е поискало възстановяване на срока за отговор,с оглед обективираното разпореждане от 22.03.2013 год. по чл.64,ал.3 ГПК,но съдът с протоколно определение от същата дата е оставил молбата му без разглеждане,като процесуално недопустима.При оспорване редовността на връчване на съобщението по чл.131 ГПК преди да бъде извършена процедура по чл.193 ,ал.2 ГПК съдът не може да обоснове извод редовно ли е връчването и изтекъл ли е срока за отговор по чл.131,ал.1 ГПК. Направеният извод е в нарушение на съдопроизводствените правила,поради което обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено,а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия- провеждане на процедура по чл.193 ГПК и след формиране на сила на пресъдено нещо относно спора по истинността на документа се произнесе по молбата по чл.64,ал.2 ГПК при спазване правилата визирани в чл.66 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21420/14.11.2013 год. по ч.гр.д.№ 13895/2013 год. на Софийски градски съд,с което е потвърдено протоколно определение от 21.06.2013 год.по гр.д.№ 35369/12 год. на Софийски районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за възстановяване на срока по чл. 65 ГПК. ОТМЕНЯ определение № 21420/14.11.2013 год. постановено по ч.гр.д.№ 13895/2013 год. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: