Р Е Ш Е Н И Е №149 гр.София, 06.08.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на десети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 1099/2011 година Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на Г. С. В. и К. С. Б., и двамата от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 235 от 15.04.2010 год. по гр.дело № 673/2009 год. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е отменено въззивното решение от 08.05.2008 год. по в.гр.дело № 2988/2006 год. на Софийския градски съд, ІІ-в състав в частта, с която е било потвърдено решението от 29.08.1998 год. по гр.дело № 1790/1996 год. на Софийския районен съд, 44-ти състав за отхвърляне на исковете по чл.26, ал.2 ЗЗД във връзка с чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и по чл.108 ЗС, и е признато за установено по иска, предявен от С. В. Ч. и В. Б. Ч. срещу И. П. И., че договора от 31.08.1995 год., сключен от пълномощника на ищците Д. Н. Н. и ответника за замяна на дворно място от * кв.м., съставляващо парцел * в кв.* по плана на [населено място], м.Б., землище „М. долина-ІІб”, заедно с изградената в него жилищна сграда на * кв.м., с дворно място, съставляващо парцел * от кв.* по плана на [населено място], Хасковска област с площ * кв.м., заедно с изградената в него полумасивна жилищна сграда, е нищожен поради липса на съгласие – чл.26, ал.2 ЗЗД. С атакуваното решение е и признато за установено по отношение на С. В. Б. и Н. К. Б., че С. В. Ч. и В. Б. Г. са собственици на дворно място от * кв.м., съставляващо парцел * от кв.* по плана на [населено място], м.Б., землище „М. долина-ІІб”, заедно с изградената в него жилищна сграда на * кв.м., като С. и Н. Б. са осъдени да предадат владението на имота на С. и В. Ч.. На основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ Върховният касационен съд, І г.о. е отменил нотариални актове: № *, т.*, нот.дело № */* год. на нотариуса при Казанлъшкия районен съд и № *, т.*, нот.дело № */* год. на І-ви нотариус при С. нотариална служба. Молителите поддържат, че са законни наследници на ответницата по делото Н. К. Б., която почин ала на 15.04.2008 год., т.е. още преди да е било постановено решението на СГС, ІІ-в състав по гр.дело № 2998/2006 год. и преди подаването на касационната жалба, но не са били конституирани по делото по реда на чл.120 ГПК/отм./ и не им е връчван препис от касационната жалба. Твърдят, че в списъка на лицата за призоваване на страните пред ВКС е фигурирала починалата им майка, като в протокола от 15.03.2010 год. било отбелязано, че страните са редовно призовани и не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Молителите поддържат, че са нарушени процесуалните правила и са били лишени от възможността да участват в делото. Искат отмяна на касационното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. След подаване на молбата за отмяна – 20.09.2010 год., на 28.04.2011 год. е починал ответникът по същата С. В. Б./удостоверение изх.№ 602 от 28.11.2011 год. на [община]-кметство [населено място]/ и негови законни наследници са молителите Г. С. В. и К. С. Б.. Ответниците по молбата за отмяна В. Б. Г.-Ч. и С. В. Ч. са на становище, че същата е подадена извън сроковете по чл.305 ГПК и е недопустима. Поддържат още, че е недопустимо да се иска отмяна на решението и в частта, отнасяща се до ответниците С. В. Б. и И. П. И., тъй като след смъртта на майка си всеки от молителите може да претендира за право на собственост по наследяване на по 1/6 от процесния имот. Според ответниците В. Г.-Ч. и С. Ч., молителите са били уведомени срещу подпис, както за постановеното от СГС решение, връчено за наследодателката им Н. К. Б. на 21.05.2008 год. на член на семейството им, така и за постъпилата касационна жалба срещу въззивното решение; имали са възможност да встъпят като страна в процеса, но не са го направили. Поддържа се, че С. Б. и Н. Б. са редовно призовани за заседанието на ВКС чрез Държавен вестник, бр.8/2010 год., но нито С. Б., нито молителите са се явили в съдебно заседание; и тримата не са изразили писмено становище по жалбата и не са изпратили упълномощен представител. Според ответниците В. Ч. и С. Ч., молбата за отмяна е и неоснователна. Поддържат, че по време на целия процес пред въззивния съд наследодателката на молителите е била жива, редовно е призовавана с предоставена й от съда в пълен обем възможност за участие по делото, но не е упражнила правата си. Според ответниците Ч., С. Б., в качеството си на страна и наследник на починала по време на съдебния процес страна, редовно уведомен и информиран за правата си, не ги е упражнил, а и молителите не са упражнили своите права на наследници, без да са посочени причини за обективна невъзможност за това. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересувани страни по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Видно от удостоверение изх.№ 541 от 18.09.2008 год. на [община], кметство [населено място], Н. К. Б. с ЕГН [ЕГН], която е била ответник по гр.дело № 1790/1996 год. на Софийския районен съд, 44-ти състав и по въззивното гр.дело № 2988/2006 год. на Софийския градски съд, І—в състав, е починала на 15.04.2008 год. и е оставила за свои наследници по закон съпруга си/също ответник в двете инстанции/С. В. Б., както и синовете си – сега молители Г. С. В. и К. С. Б.. Атакуваното с молбата за отмяна касационно решение е влязло в сила от деня на постановяването му – 15.04.2010 год. Тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК тече от деня на узнаване на решението. Моментът на узнаване на решението се установява по различен начин. Когато страната или нейния представител са участвали в производството, по което е постановено влязлото в сила решение, узнаването му се обективира със съобщаването му, ако е обжалваемо или с обявяването в срочната книга-ако е необжалваемо. Ако страната не е взела участие в производството, както е в настоящия случай, моментът на узнаването би следвало да се установи по начин, който недвусмислено сочи, че е настъпил този факт-например: получено съобщение за предприето срещу страната принудително изпълнение или изходящи от нея документи, според които знанието за постановеното решение е несъмнено. Ето защо, възражението, че молителите са узнали за решението далече преди датата на извършената в Агенцията по вписванията-Служба по вписванията справка от 07.09.2010 год. и че молбата за отмяна е подадена извън рамките на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е неоснователно. Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна. В случаите на смърт на страна – физическо лице, тя се замества от нейния правоприемник/или правоприемници/. П. в лицето на наследниците на починалата страна настъпва по силата на закона, като правоприемникът става страна вместо починалия независимо от това дали желае да стане страна и дали ще вземе фактически участие в процеса. От деня, когато е станал материалноправно правоприемник, той става и процесуален правоприемник по всички висящи дела, по които наследодателят в деня на правоприемството е бил страна, без да има значение, дали той е бил ищец или ответник по делото. В настоящия случай, процесуалното правоприемство в лицето на молителите е настъпило на 15.04.2008 год. със смъртта на наследодателката им Н. К. Б., която към същия момент е имала качеството на ответник по въззивната жалба в производството по гр.дело № 2988/2006 год. на Софийския градски съд. Б. е починала след проведените от въззивния съд на 08.02.2008 год. устни състезания по делото, по което е постановено решението от 08.05.2008 год. Молителите не са били конституирани като страна в процеса на мястото на починалата тяхна наследодателка по реда на чл.120 ГПК/отм./, нито им е бил връчен препис от подадената на 23.06.2008 год. касационна жалба срещу въззивното решение. Н. К. Б. е продължила да фигурира в списъка за призоваване на страните, извършено чрез публикация в Държавен вестник, брой 8/2010 год., като в протокола за заседанието на касационната инстанция, проведено на 15.03.2010 год., е отбелязано, че страните са редовно призовани и не е налице пречка за даване ход на делото. Предвид на изложеното, налице е основание по чл.303, ал.1, т.5, предл.първо ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Молителите са обвързани от постановеното в лицето на починалата тяхна наследодателка неблагоприятно за тях решение и са легитимирани да искат на това основание отстраняване на формираната спрямо тях сила на пресъдено нещо на атакувания съдебен акт и преразглеждане на делото от касационната инстанция. Постановеното по отношение на починалата страна решение е неправилно поради липсата на процесуална правоспособност, а молителите, като нейни универсални правоприемници са били лишени от възможността да вземат участие в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството. Неоснователни са доводите на ответниците В. Г.-Ч. и С. Ч., че молителите не са упражнили правата си на наследници на Н. К. Б. в процеса, без да са били посочени причини за обективна невъзможност да упражнят тези права. Макар и по силата на настъпилото материално правоприемство да са станали страна на мястото на починалата си наследодателка, молителите не са били конституирани по делото като нейни универсални правоприемници, т.е. не са имали качеството на формална страна и спрямо тях не са възникнали правата, а и задълженията, на които са адресат участниците в процеса. Неоснователни са доводите, че е недопустимо да се иска отмяна на решението в частта му, отнасяща се до ответниците И. П. И. и С. В. Б.. Правоотношението, предмет на установителния иск за обявяване за нищожен договора за замяна от 31.08.1995 год., сключен от името на ищците с ответника И. П. И., е преюдициално спрямо обусловеното от него правоотношение, предмет на иска за ревандикация на имота в [населено място], м.Б., землище „М. долина-ІІб”, предявен срещу С. и Н. Б.. При наличието на връзка на обусловеност между правоотношенията по двата иска и предвид чл.297 ГПК, при разглеждане на иска по чл.108 ЗС съдът не би могъл да приеме нещо различно за валидността на придобивния акт на първоначалния приобретател. Съвместната собственост при съпружеската имуществена общност пък налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително другарство по искове за собственост, предявени срещу съпрузите. В качеството си на необходим другар на ответника С. В. Б., починалата негова съпруга е легитимирана да вземе участие по делото и би била обвързана от силата на пресъдено нещо на съдебното решение поради неделимостта на спорното правоотношение. Предвид на това, атакуваното решение следва да бъде отменено изцяло и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Върховния касационен съд с участието и на универсалните правоприемници на Н. К. Б.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА на основание чл.303, ал.1, т.5, предл.първо ГПК влязлото в сила решение № 235 от 15.04.2010 год. по гр.дело № 673/2009 год. на Върховния касационен съд, І г.о. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/