3 Р Е Ш Е Н И Е № 141 София, 08.05.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 266/2012 година. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. С. Д., с която се иска отмяна на решение № V-142 от 26. 10. 2011 г. по в. гр. д. № 1308/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 343 от 30. 03. 2011 г. по гр. д. № 4734/2010 г. на Бургаския районен съд в осъдителните части и вместо това е постановено решение, с което са отхвърлени предявените от И. С. Д. против [фирма] искове с правни основания чл. 200 КТ, за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 7. 10. 2005 г. Към молбата е представено писмено доказателство, с твърдение, че същото установява обстоятелство от съществено значение по делото. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. Ответната страна по молбата – [фирма] излага съображения за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му или с които страната да не е била в състояние да се снабди. Става въпрос за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност на страната или на процесуално нарушение на съда. Новите факти и доказателства следва да касаят спора, разрешен с влязлото в сила решение, и да са от съществено значение за същия. В случая исковото производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, е било образувано по предявени от И. С. Д. против [фирма] искове с правни основания чл. 200 КТ, за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука. С въззивното решение е отменено първоинстанционното в осъдителните части и вместо това е постановено решение, с което исковете са отхвърлени като погасени по давност. Прието е, че трудовата злополука е настъпила на 7. 10. 2005 г., давностният срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ за предявяване на искове по чл. 200 КТ е изтекъл на 7. 10. 2008 г., а исковете са предявени на 16. 06. 2010 г. Прието е, че с подаване на 3. 08. 2006 г. на заявление от И. Д. за установяване трудовия характер на злополуката и развилото се по реда на чл. 55-60 КСО производство не е настъпило спиране на давността по чл. 115, б. „ж” ЗЗД, тъй като административното производство не представлява исков процес относно спорното вземане за обезщетения за вреди по чл. 200 КТ. Прието е, че трудовата злополука може да се установява и в исковия процес, с допустими по ГПК доказателства, а специалният административен ред по чл. 60 КСО има значение за установяване и зачитане на трудова злополука при търсене на пенсионни и осигурителни последици от нея, но не и при предявен иск по чл. 200 КТ, с който се претендират гражданско-правни последици от злополуката. Към молбата за отмяна е приложено решение № 4400 от 12. 10. 2011 г. по адм. д. № 1363/2011 г. на Административен съд София – град, І отд., 18 с-в, влязло в сила на 14. 11. 2011 г., с което по административен ред е установен трудовият характер на злополуката. Така приложеното писмено доказателство не влияе върху правилността на решението, чиято отмяна се иска. С последното искът е отхвърлен не поради недоказаност на твърдението на ищеца за трудов характер на претърпяната злополука /въззивният съд е приел за доказано, че ищецът е претърпял трудова злополука по смисъла на КТ и КСО/, а поради основателност на възражението на ответника за предявяването му след изтичане на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 ГПК. Същият започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо. Задължението за заплащане на обезщетение за претърпени от трудова злополука вреди става изискуемо от датата на злополуката и тригодишният давностният срок за претендиране на вреди от трудова злополука започва да тече от тази дата. При спор относно трудовия характер на злополуката и висящо производство по чл. 57-60 КСО няма пречка искът по чл. 200 КТ да се предяви, за да се спази тригодишният давностен срок, и образуваното исково производство да се спре до приключване на административното за установяване трудовия характер на злополуката. Подаването на заявление от увредения работник или служител по чл. 57, ал. 2 КСО, с което се декларира трудов характер на злополуката, няма за последица спиране на давността по чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, тъй като производството по чл. 57-60 КСО не представлява исков процес относно вземането на увредения за обезщетение за вреди от трудова злополука. Поради изложеното, не би могло да се приеме, че представеното от молителката писмено доказателство е от съществено значение по делото. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Ответникът – търговско дружество не претендира присъждане на деловодни разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. С. Д., с която се иска отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № V-142 от 26. 10. 2011 г. по в. гр. д. № 1308/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 343 от 30. 03. 2011 г. по гр. д. № 4734/2010 г. на Бургаския районен съд в осъдителните части и вместо това е постановено решение, с което са отхвърлени предявените от И. С. Д. против [фирма] искове с правни основания чл. 200 КТ, за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 7. 10. 2005 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: