Р Е Ш Е Н И Е № 124 гр. София, 07 май 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Ш. при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №151 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения С. Р. И. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №1359/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пловдив. Производството по НОХД №1359/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив е приключило с одобрено по реда на чл.384, ал.1, във вр. с 382, ал.7 НПК споразумение, сключено между прокурор при Окръжна прокуратура- гр. Пловдив и защитника на осъдения С. Р. И., по силата на което последният се е признал за виновен в това, че на 10.04.2012 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество- хероин с общо него тегло 210, 558 гр., със съдържание на активно вещество диацетилморфин на обща стойност 18 950, 22 лева, като наркотичното вещество е в големи размери- престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК, като страните са се споразумели И. да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от седем години, което наказание е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг режим” и „глоба” в размер на 20 000 лева, както и И. е приел да заплати сумата от 200 лева- разноски по водене на делото. Осъденият И. е депозирал жалба, в която поддържа, че със съдебният акт, с който е одобрено постигнатото между защитата и държавното обвинение споразумение е било допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, като съдът не е отчел липсата на съответствие между фактите, за които са се споразумели страните и събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Поддържа, че И. е бил подведен от друго лице да вземе пакет, съдържащ наркотичното вещество под предлог, че му се връща дадена в заем сума пари. Оспорва се факта на извършване на престъплението и се моли да бъде възобновено приключилото наказателно производство. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи и обстоятелството, че постигнатото между страните споразумение е било одобрено, независимо, че в хода на досъдебното производство са били събрани доказателствени материали които, са противоречали на отразените в този процесуален документ обстоятелства. Тези обстоятелства се сочат като основание одобреното споразумение да бъде преценено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважена молбата за възобновяване. В хода на касационното производство защитникът на осъдения И. поддържа съображенията, отразени в молбата за възобновяване и твърди, че с одобрението на споразумението решаващият съд е допуснал нарушение на чл.303, ал.1 НПК. Алтернативно се предлага отмереното на осъдения наказание да бъде намалено. Представителят на държавното обвинение поддържа, че липсват основанията за приложение на разпоредбата на чл.422, ал.1, т.5 НПК, като отмереното на осъдения наказание е съответно на данните за личността му и тежестта и правната квалификация на извършеното от него престъпление. Осъденият И. моли да бъде върнато делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането: Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и трябва да бъде разгледано. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Основните оплаквания на осъдения И. и защитника му са свързани с незаконосъобразност на постановеното определение по чл.382, ал.7 НПК. Касационната инстанция категорично не може да сподели отразеното в искането, че не са били налице предпоставки за одобряване на постигнатото между страните споразумение по глава ХХІХ НПК. Съдът в рамките на тази диференцирана процедура е длъжен да направи преглед на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали и да прецени дали те съответстват на повдигнатото срещу осъдения обвинение и установяват отразените в обвинителния факт, релевантни за изхода на производството факти. При преглед на доказателствената съвкупност може да бъде направен извод, че преобладаващата част от доказателствените материали установяват именно инкриминираните факти. Няма спор, че от показанията на свидетелите-Г., А. и Г. (все полицейски служители) се установява, че е постъпила информация за това, че осъденият И. се занимава с разпространение на наркотични вещества и въз основа на тази информация те са предприели действия по установяване и задържането му. Видно от протокола за претърсване и изземване и от приложените по делото експертизи е било установено, че именно такова високорисково наркотично вещество е била открито в осъдения. Версията за това, че той не е знаел какво държи и то му е било подхвърлено от негов приятел А. И. се опровергава не само от разпитания в качеството на свидетел И., но и от показанията на свидетелите К. А. и Г. И., които категорично отричат да са уговаряли среща между него и осъдения и да са съдействали за предаването наркотичното вещество. Действително в хода на досъдебното производство осъденият поддържа неотклонно тезата, че е получил торба, съдържаща вместо дължими пари наркотично вещество от А. И., като в тази им част обясненията му се явяват изолирани от другите доказателствени материал от една страна, а от друга противоречат и на житейската логика, тъй като не е естествено поведение при получаване на сериозна сума в непрозрачна торба да не бъде проверено съдържанието й. В хода на досъдебното производство са били разпитани свидетелите Ф. А., А. и И., които дават показания за съществуващо задължение на А. И. към осъдения и наличие на уговорка те да се срещнат на инкриминираната дата и място, но дори показанията ми да бъдат кредитирани, независимо, че противоречат на тези на А. И., К. А. и Г. И., това обстоятелство не опровергава обвинителната теза и не оневинява осъдения. В подкрепа на обвинителната теза и обстоятелството, че С. И. е бил съден за идентично престъпление и това- предмет на приключилото производство е извършено непосредствено след изтърпяване на наказание по предходно осъждане. При така събраните доказателствени материали касационната инстанция не може да възприеме оплакването, че те опровергават или внасят сериозно съмнение в обвинителната теза и съществуването им е пречка да бъде одобрено постигнатото споразумение. Няма как да бъде възприето и оплакването, че споразумението е почивало единствено на направени самопризнания в производството по одобряването му, тъй като направените такива са подкрепени с множество и разнообразни други доказателствени материали. При преценката на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с неправилна оценка на доказателствените материали и противоречието им с текста на споразумението трябва да бъде отчетена и правната природа на производството по глава ХХІХ НПК. В рамките на тази диференцирана процедура споразумението се постига между защитата на привлеченото към наказателна отговорност лице и представителят на държавното обвинение с изричното знание и съгласие на обвиняемия. Липсват основания (а и няма такова оплакване), че по отношение на И. е упражнена принуда, като той доброволно е приел да се признае за виновен по повдигнатото му обвинение, да договори (чрез защитата си) наказанието и да поиска това споразумение да бъде одобрено от решаващия съд. Процедурата е била стриктно спазена, като И. е изразил свободната си воля да се признае за виновен и се е съгласил да изтърпи наказание към минималния размер, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл.354а, ал.2 НК. При това положение оплакването за налично противоречие между събраните доказателства и обвинението, с което осъденият се е съгласил с последиците му може да бъде уважено само ако бъде констатирано такова сериозно противоречие, каквото в това дело липсва. Ето защо съдът прецени, че липсват основания да се приеме, че с одобряването на постигнатото между страните споразумение са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание Касационният съд прецени, че по оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание следва да бъде извършена проверка с оглед съответствието му с правилата за индивидуализация му. Безспорно при одобряване на споразумението решаващият съд е бил длъжен да съобрази вида и размера на предложеното по отношение на И. наказание, с оглед изискването същото да не противоречи на закона и конкретно на правилата за индивидуализацията му. Правилно съдът е приел, че отмерените наказания- „лишаване от свобода” за срок от седем години и „глоба” в размер на 20 000 лева са съобразени с доказателствата, относими към личността на осъдения и тези, относими към обществената опасност на осъщественото от него престъпление. Правилно са били отчетени като отегчаващи отговорността на И. обстоятелства многобройните му предходни осъждани и вида и стойността на инкриминираното високорисково наркотично вещество. Ето защо с одобряване на споразумение, с което е било наложено наказание към минималния размер предвиден в чл.354а, ал.2 НК не е било допуснато нарушение на материалния закон, тъй като това наказание не е явно несправедливо. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Р. И. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №1359/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.