1 Р Е Ш Е Н И Е № 314 гр.София, 11 юни 2010 г. В името на народа Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Павлина Панова с участието на прокурора Красимира Колова и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 282/2010 година. Образувано по жалбата на подсъдимия П. Д. З. против решение № 17 от 02.02.2010 год. по внохд № 664/09 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата на подсъдимия П. З. се оспорва авторството на деянието.Твърди се, че участието в престъплението за което е осъден не е доказано по несъмнен начин.Не е установено по делото, че деянието е извършено със заплаха с пистолет.Въззивният съд е приел, че за доказване на това обстоятелство са достатъчни само показанията на пострадалата.Съдилищата по фактите са допуснали нарушение на чл.13, 14 и чл.107 ал.5 НПК.Прави се искане за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, или решението се отмени и делото се върне за ново разглеждане.Алтернативно намира наказанието за прекомерно завишено.В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Прокурора даде заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 10.06.2009 год. по нохд № 774/08 год., Софийски градски съд е признал подсъдимия П. З. в извършено престъпление по чл.199 ал.1, т.4, вр. с чл.198 ал.1, пр.2 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим. С присъдата подсъдимия З. е осъден и да запрати на гражданския ищец [фирма], с управител М. К. обезщетение за причинени имуществени вреди от 22 975.52 лв.Осъден е да заплати и на М. А. сумата от 1 000.00 л. за причинени и неимуществени вреди, със законните последици. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В касационната жалба само декларативно са отправени възражения срещу оценъчната и аналитична дейност на съда, при изграждане на вътрешното си убеждения, без да е посочено в какво точно се изразяват допуснатите нарушения на процесуалните правила, за да бъдат обсъждани и преценено дали за съществени по смисъла на чл.348 ал.2, вр. с ал.1 ,т.2 НПК. Подадената въззивна жалба от защитата на подсъдимия-адв.М. е била бланкетна и в допълнението към нея /поддържано от защитата и в съдебно заседание/се отнася единствено за обстоятелството /неизяснено според нея/, дали подсъдимия е използвал оръжие за осъществяване на заплашването, преди отнемането на вещите. При касационната проверка не се установи, при постановяване на решението си въззивният съд, да е допуснал нарушения на процесуалните правила по събиране, проверка и оценка на доказателствата.Извършил е цялостна проверка на присъдата, както го задължава законът.Изложил е подробни и убедителни съображения, защо възприема като обосновани и правилни фактическите изводи на първата инстанция.Установените данни от показанията на пострадалата А., косвено подкрепени от тези на св.Я., Ч., К., Т., В., Т., така от прочетените по реда на чл..281 ал.3 НПК- на св.М. и Г. и от писмените доказателства, правилно кредитирани и оценени от двете съдебни инстанции, очертават фактологията на събитията, както е възприета от въззивния съд и сочат по безспорен начин, че автор на деянието е именно касатора.Категоричността на ДНК експертизите на иззетите вещи с които е осъществен грабежа, също дава достатъчна и несъмнена гаранция за авторството на деянието.При установени факти материалния закон е приложен правилно. На възражението на защитата, че след като оръжието не е индивидуализирано и не е намерено, не може да се приеме, че е използвано, за да се упражни заплаха по отношение на А., въззивната инстанция по реда на чл.339 ал.2 НПК, след подробно обсъждане /на л.4 абз.4 от решението/, правилно и законосъобразно го е отхвърлила като несъстоятелно.Използването на оръжие е установено не само от категоричните показания на свидетелката /както се твърди в жалбата/, че подсъдимия е носил пистолет и го насочил заплашително към тялото, за да я мотивира на предаде златните бижута, но и от записите на охранителните камери, на които се вижда лице описано от нея, което носи пистолет. Не може да става въпрос и за намаляване на наказанието, определено от първостепенния съд в предвидения от закона минимум, в размер на пет години лишаване от свобода, което както е приел и въззивния съд е неоправдано занижено, с оглед високата степен на обществена опасност на деянието и начина на извършването му. По изложени съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ,в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 02.02.2010 год. постановено по внохд № 664 по описа за 2009 год. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: