4 РЕШЕНИЕ № 151 С., 17.08. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1097/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Г. П. К., Ц. С. К., С. И. Д., Я. А. К., В. Т. П., П. А. А., Небесна П. Д.-Р., Н. Д. П. и С. А. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 725 от 28.04.2009 г. по в. гр. д. № 1256/2005 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 7 от 14.03.2005 г. по гр. д. № 548/2003 г. на Пловдивския районен съд в частите, с които е признато за установено по отношение на Общината [населено място], че към момента на одобряване през 1994 г. на действащия кадастрален план на [населено място] Ив. В. е бил собственик на незастроено дворно място с площ 228 кв. м., съставляващо северната част от имот пл. № 1532 от кв. 391 по предходния план от 1978 г., означено на скица № 3 към заключението на вещото лице инж. Е. Ш. /л. 100 по първоинстанционното дело/ с буквите Б,В,О,Н,Б, защрихована с червени и зелени линии, и е отхвърлен иск на молителите и на В. Хр. К. срещу А. Ив. В. и Общината [населено място] за признаване на установено, че към 1994 г. са били собственици на незастроено дворно място от около 230 кв. м., отредено за зелена площ, разположено между собствения им УПИ ХVІ-2107 от кв. 391, [улица]и ПИ № 1532 от кв. 391 по плана на [населено място], І-ва градска част. Към молбата са представени писмени доказателства, за които молителите твърдят, че са от съществено значение за делото. Искат отмяна на влезлия в сила съдебен акт, за да се обсъдят и вземат предвид сега представените документи. От ответниците А. И. В. счита молбата за отмяна за неоснователна, В. Х. К. и Общината [населено място] не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, е прието, след проследяване на регулационния статут на спорното място съгласно плановете за улична и дворищна регулация от 1953 г., 1959 г., 1971 г., както и съгласно кадастралните и регулационни планове от 1978 г. и 1994 г., че то винаги е съставлявало част от останалата след извършеното в полза на Ж. “Х. капия” от страна на И. В. - наследодател на А. Ив. В., прехвърляне на неговата част от имот пл. № 7, която е заснета като самостоятелен имот пл. № 1532, ведно с построената в него жилищна сграда. По всеки от плановете имотът е попадал в отреждане за разширяване на улица, без уличната регулация да е приложена чрез реализиране на мероприятието и собственикът да е обезщетен. При това положение той не е губил собствеността си и спорната част не е станала държавна, съответно - общинска собственост, след разграничаването на посочените два вида собственост. По нито един от плановете спорната площ не е заснемана и не е съставлявала част от придобития от Ж., съответно от нейните членове и главно встъпилите лица, имот, нито е приобщавана чрез приложена дворищна регулация към отредения за него парцел. Затова и не е било налице основание регулационната граница да бъде заснета като имотна по следващите кадастрални планове. С оглед изложеното, неоснователно към момента на одобряване на действащия кадастрален план от 1994 г. спорната площ не е заснета като част от собствения на Ал. В. имот пл. № 1532. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че по този начин УПИ ХVІ-2107 на главно встъпилите при условията на чл. 181 ГПК /отм./ лица /молителите в настоящото производство и В. Хр. К./, остава без излаз на улица и пряк транспортен достъп, доколкото още по плана от 1959 г. единственият такъв остава откъм [улица], чието неосъществено и до момента разширяване е предвидено още тогава за целта. Достъпът до имота няма отношение към правото на собственост, което именно е предмет на настоящия спор, а касае уреждане на отношения във връзка с право на преминаване по съгласие на страните или по административен ред. За да се уважи молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна /невиновна/ невъзможност да се установи истината при висящността на делото. С молбата за отмяна са представени две групи писмени доказателства. Към първата група спадат: решение № 73 , взето с протокол № 12 от 08.05.1959 г.; технически констативен протокол от 10.07.1959 г. за констатирани грешки и непълноти при снемане границата на имоти и сгради в І-ва гр. част, П.; протокол за дадена строителна линия и ниво от 05.08.1959 г.; скица № VІІІ-К-157-Ж от 30.05.1959 г. Тези доказателства не са нови по смисъла на закона. Това е така, защото са били представени - намират се съответно на л. 169, л.л. 170-171, л.л. 281-284; л. 42 и л.л. 44 и 426 по в. гр. д. № 1256/2005 г. на Пловдивския окръжен съд, и са взети предвид при разрешаване на заявения гражданско-правен спор. Затова и не се установява наличие на поддържаното от молителите основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Втората група документи са: молба от 19.08.1961 г. от Ж. “Х. капия” за очертаване границите на парцела на кооперацията; молба от същата кооперация до Градския народен съвет от 25.05.1959 г. за издаване на удостоверение, че се разрешава молителят да извърши разкъсване на уличното платно и друго такова за свързване с вода и канал, проектираната постройка на жилищната кооперация; н. а. № 108, т. V, дело № 1586 от 30.04.1966 г., с който А. и К. И. В. са признати за собственици на конкретно описани в акта апартаменти в сградата на Ж. “Х. капия”; протокол за дадена строителна линия и ниво от 23.09.1946 г. на И. К. В. и протокол от 23.10.1946 г. за строителна проверка. Тези документи не са част от доказателствата, въз основа на които е постановено влязлото в сила решение, но не съставляват основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. На първо място те не са нови по смисъла на закона. Съществували са при висящността на спора и при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото молителите са могли своевременно да се снабдят и да ги представят до приключване на устните състезания пред въззивния съд, ако се желаели да се ползуват от тях. На следващо място те не са от съществено значение за делото. Така, двете молби, изходящи от Ж. “Х. капия”, не могат да бъдат доказателство за площта и конкретното местоположение на придобития недвижим имот, а и от описаните в една от молбите граници е видно, че съседни от запад и юг са имоти на И. К. В., а не [улица]/ [улица]/, както твърдят молителите. В протоколите за дадена строителна линия и ниво и за строителна проверка от 1946 г. имотът на И. К. В. е изобразен според действащия към датата на издаването им план. От същия период е и скицата от 16.08.1946 г. за парцел Х-3, която е обсъдена в заключението на вещото лице инж. В. С. от 18.09.2006 г. /л.л. 139-140 по въззивното дело/. Скицата, както и разрешението за строеж № 288 от 24.08.1946 г. /последното цитирано и в протокола от 23.09.1946 г./, според вещото лице съдържат всички необходими трасировъчни данни за парцела и жилищната сграда. Ето защо чрез представените с молбата за отмяна документи не се разкрива непълнота на фактическия и/или доказателствения материал, която да се е отразила на правилността на влязлото в сила решение. Н. а. № 108/1966 г. е представен във връзка с довода на молителите за площта на придобития имот - посочена в акта на 937 кв. м., и записаната западна граница [улица]/ [улица]/. Това доказателство не е ново, защото нотариални актове с аналогично съдържание относно тези две обстоятелства са представени по делото, като напр: н. а. № 125, т. І, дело № 266 от 01.02.1965 г.; н. а. №104, том VІ, дело № 1860 от 01.07.1965 г.; н. а. № 61, том 27, дело № 8730 от 01.10.1992 г.; и др., и са обсъдени в допълнителното заключение на тройната техническа експертиза от 10.10.2007 г. и в мотивите към въззивното решение. Следва да се посочи и, че молбата за отмяна съдържа и оплаквания по правилността на влязлото в сила решение, но те не са сред изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. В обобщение на всичко изложено, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. На ответника по молбата Ал. В. следва да се присъдят разноските по делото в размер на 600 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. П. К., Ц. С. К., С. И. Д., Я. А. К., В. Т. П., П. А. А., Небесна П. Д.-Р., Н. Д. П. и С. А. Г. по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 725 от 28.04.2009 г. по в. гр. д. № 1256/2005 г. на Пловдивския окръжен съд. ОСЪЖДА Г. П. К., Ц. С. К., С. И. Д., Я. А. К., В. Т. П., П. А. А., Небесна П. Д.-Р., Н. Д. П. и С. А. Г. да заплатят на А. И. В. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 600 /шестстотин лв./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: