5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 99 гр. София, 01.02.2019 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 22 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал. 3 от ГПК. С определение № 3019/05.10.2018г. по ч.гр.д. № 4530/2018г. Апелативен съд – София е потвърдил разпореждане № 5823 на Софийски градски съд от 27.04.2018г., постановено по гр.д. № 1626/2017г., с което е върната исковата молба на синдиците на „Корпоративна търговска банка” /н/ в частта й по предявените срещу „ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС” АВ /н/, „КОРЕКТ ФАРМА” ЕООД /н/, „НИККОМЕРС 01” ЕООД /н/ и „ПРИНТ ИНВЕСТ 1” ЕООД /н/ осъдителни искове с правно основание чл.60а, ал.1, т 1 ЗБН. Срещу това определение на апелативния съд е подадена частна касационна жалба от синдиците на „КТБ” /н/, в която са изложени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Считат, че банката не разполага с друга възможност за удовлетворяване на претенцията си, предмет на иска по чл. 60а ЗБН, в производството по несъстоятелност спрямо четиримата ответници, поради което единствена форма на защита на упражненото потестативно право от страна на синдика, действащ като процесуален субституент, е в рамките на инициираното производство по иска с правно основание чл.60а ЗБН. Искането е за отмяна на атакуваното определение. Отговор на частната касационна жалба е подаден само от един от ответниците по нея, „КОРЕКТ ФАРМА” ЕООД /н/., в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че цитираното от касатора определение № 358 от 30.07.2018г. по т.д. № 983/2018г. на І ТО на ВКС не представлява задължителната практика, съгласно чл.290, ал.3 ГПК. Твърди се, че липсва законово основание, от което да следва, че правата по чл.60а ЗБН не могат да бъдат предявени и приети в производствата по търговска несъстоятелност. Съгласно чл.617, ал.2 ТЗ всички имуществени права могат да бъдат предявени по реда на чл.658 и сл. на ТЗ, което гарантира еднакви процесуални права на кредиторите. Решението по чл.60а ЗБН при непредявяване на вземанията не могат да бъдат противопоставени на кредиторите и длъжника в производството по търговска несъстоятелност, като те няма да могат да упражнят правата си по чл.690, ал.1 ТЗ и чл.694, ал.1 ТЗ. Твърди се, че нормата на чл.60а е противоконституционна и противоречи на чл.1 от протокол №1 на ЕКПЦ и чл.63, пар.1, ДФЕС, тъй като не е предвидена в обществен интерес и ограничава свободното движение на капитали. Нормата на чл.637, ал.6 ТЗ е императивна и на основание чл.46 ЗНА не може да бъде тълкувана разширително. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл.274, ал.3, вр. чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.278, ал.4 ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274, ал.3 ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на съответните сочени от частния касатор предпоставки за достъп до касационен контрол. Софийски градски съд е бил сезиран с предявена от синдиците на „КТБ” /н/ искова молба, с която на основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН са поискали съдът да се произнесе с решение, с което да осъди десет юридически лица да върнат в масата на несъстоятелността на банката получени от тях чрез трансформация на имущество с произход от банката парични суми в конкретен размер за всеки от ответниците. Преди да даде ход на производството в открито заседание съставът на Софийски градски съд е констатирал, чрез служебно извършена справка в Търговския регистър, че по отношение на „КОРЕКТ ФАРМА” ЕООД /н/, „НИККОМЕРС 01” ЕООД /н/ и „ПРИНТ ИНВЕСТ 1” ЕООД /н/ е било открито производство по несъстоятелност, което предхожда момента на завеждане на исковата молба по гр.д. № 1626/2017г. /25.04.2017г./. Установеното е отчетено като процесуална пречка за продължаване на производството по това дело, като е приложена забраната на чл. 637, ал. 6 ТЗ. Прието е, че не са налице основания да се приеме, че случаят попада в някое от изключенията, предвидени в т.1, т. 2 или т. 3 на същия член от ТЗ. Поради това исковата молба е намерена за недопустима и е върната по реда на чл. 130 ГПК. Въззивният съд е споделил извода на предходната инстанция, че паричните вземания, предмет на исковете, предявени против „КОРЕКТ ФАРМА” ЕООД /н/, „НИККОМЕРС 01” ЕООД /н/ и „ПРИНТ ИНВЕСТ 1” ЕООД /н/ не попадат в изключенията по чл.637, ал.6, т.1 – т.3 ТЗ, поради което те са процесуално недопустими, тъй като ТЗ забранява да се образуват нови дела срещу длъжника след откриване на производство по несъстоятелност. По отношение на „ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС” АВ /н/ апелативният съд се е позовал на факта, че спрямо това дружество е било открито производство по несъстоятелност след момента на завеждане на исковата молба, но ищецът „КТБ” АД /н/ не е предявил в срока по чл.685 или в допълнителния срок по чл.688 ТЗ пред съда по несъстоятелността това свое вземане, съответно то не е било включено от синдика в списъка на приетите или в списъка на неприетите вземания. Изтичането на тези срокове погасява правото на банката - кредитор, да събере това вземане с предявения иск по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН, поради което е прието, че искът срещу „ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС” АВ /н/ е недопустим. За да обоснове твърдението си за наличие на предпоставките за допускане на така постановеното въззивно определение до касационен контрол в приложеното към частната касационна жалба писмено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК ищецът сочи, че значими за изхода на спора и разрешени от въззивния съд са следните въпроси: „1/ Обхваща ли се искът по чл. 60а, ал. 1 ЗБН, с който се иска връщане на предоставени от банката парични средства на неин длъжник, които в същия или в променен вид са станали част от патримониума на всяко трето лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма, срещу които парични средства третите лица не са изпълнили насрещни престации или са извършили неравностойни такива, от предвидената в чл.637, ал.6 ТЗ забрана за образуване на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени, граждански и търговски дела срещу длъжник в открито производство по несъстоятелност?; 2/ Откриването на производство по несъстоятелност срещу ответник по искова молба с правно основание по чл.60а, ал.1 ЗБН, предявена от синдика на банка, което производство е открито след подаване на исковата молба и предявяването на вземанията по реда на чл.685 и сл. ТЗ срещу несъстоятелния длъжник от страна на „КТБ” АД /н/, погасява ли правото на синдика да упражни правата си по чл.60а, ал.1 ЗБН?; 3/ Явява ли се необходима процесуална предпоставка за допустимостта на претенцията по чл. 60а, ал. 1 ЗБН, ищец по която е синдика на банката в открито производство по несъстоятелност, респективно условие за основателността на същия, предявяването на вземането, предмет на иска, по реда на чл.685 и сл. ТЗ, съответно приемането му от синдика на търговското дружество–ответник по същия иск или неупражняването на това право от страна на банката като кредитор в съответните срокове, погасява правото на синдика да събере същото вземане чрез предявяване на иска по чл. 60а, ал. 1 ЗБН?”. Като допълнителни критерии за допускане на обжалването частният касатор сочи по отношение на първите два въпроса хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като цитира определение № 358/30.07.2018г. по ч.т.д. № 983/2018г. на І т.о. на ВКС. По отношение на третия въпрос се навежда хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че доколкото в определението си въззивният съд е приел, че липсва основание повдигнатия с иска по чл.60а, ал.1 ТЗ спор да бъде изключен от забраната, установена в чл.637, ал.6 ТЗ, както и че вземането по чл.60а, ал.1 ЗБН подлежи на предявяване в търговска несъстоятелност по реда на чл.658 и сл. ТЗ, първи и трети въпрос се явяват обуславящи за изхода на спора, което налага извод за наличие спрямо тях на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Вторият въпрос не покрива тази предпоставка, тъй като по него няма произнасяне в обжалвания акт, поради което същият не може да предпостави допускането на касационния контрол. Налице е съдебна практика на ВКС - определение № 358 от 30.07.2018г. по т.д. № 983/2018г. на І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, с което е прието, че разпоредбата на чл.637, ал.6 ТЗ, въвеждаща принципна забрана за завеждане на искове за вземания след откриване на производство по търговска несъстоятелност, не намира приложение спрямо специалния иск по чл.60а, ал.1 ЗБН. Мотивирано е, че от правилото на чл.637, ал.6 ТЗ обхваща случаите, в които вземането не може да бъде предявено в производството по търговска несъстоятелност по реда на чл.685 – чл.695 ТЗ, правата по което могат да се упражнят само по исков ред, като имущественият спор не може да се разреши от синдика съобразно предоставените му в производството по търговска несъстоятелност правомощия. Тези изводи на съда са аргументирани с характера на специалния иск по чл.60а, ал.1 ЗБН и неговите особености: 1/ Същият е иск за попълване на масата на несъстоятелност на банка с регулация в специалния Закон за банковата несъстоятелност; 2/ Редът на защита е исков и се осъществява само пред съда по несъстоятелност на банката; 3/ Легитимирани да упражнят това право по исков ред са синдика на банката и ФГВБ; 4/ Обусловеност на иска по чл.60а, ал.1 ЗБН от изначално прогласената от законодателя недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката (относителна) на транслативните последици от всяка сделка, извършена преди откриването на производството по несъстоятелност между нейния длъжник и третото лице, осъществена с имущество с произход от банката и при наличието на конкретно посочени в алтернативност по чл.60а, ал.1 т.1 и т.2 предпоставки. 5/ Наличието на тези предпоставки, обуславящи основателността на осъдителната претенция, подлежат на доказване пред съда по несъстоятелността на банката, а не в производство по предявяване на вземания пред синдика по търговската несъстоятелност; 6/ Предявяването на иска по чл.60а, ал.1 ЗБН е свързан с конкретен момент, от който това право възниква и може да бъде упражнено - от момента на откриването на производството по несъстоятелност на банката, а самото му упражняване е ограничено с преклузивен срок по чл.62, ал.1 ЗБН. Изхождайки от особености, които характеризират вземането, основано на разпоредбата на чл.60, ал.1 ЗБН и неговото упражняване, съставът на ВКС е направил извод, че защитата му не може да бъде да бъде осъществена чрез предявяването му пред синдика на търговското дружество в производство по несъстоятелност по реда начл.685 и сл. на ТЗ, а само по специалния исков ред пред съда по несъстоятелността на банката. Настоящият състав на ВКС споделя изложените мотиви в определението по чл.274, ал.3 ГПК. Дадените от въззивния съд разрешения противоречат на практика на ВКС, поради което е налице соченото от касатора основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед на което атакувания акт следва да бъде допускат до касация по първия и третия фопмулиран в изложението въпрос. Наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК в случая изключва този по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Определението е неправилно. Неоснователно е възражението на ответника по жалбата, че възможността да се установи вземането на банката по исков ред води до неравнопоставеност на кредиторите, тъй като същите не могат да оспорят вземането. Подобна невъзможност кредиторите на несъстоятелността да оспорят вземане е предвидена и в чл.164 ДОПК относно установено с влязъл в сила акт публично вземане и независимо, че кредиторите на несъстоятелността на търговеца не са участвали в производството, в което се постановява този акт, последният ги обвързва. Забраната по чл.637, ал.6 ТЗ за завеждане на нови искови производства за имуществени права срещу търговец, за който вече е открито производство по несъстоятелност, е установена с оглед начина на установяване на вземанията в самата търговска несъстоятелност - по реда на чл.658 и сл. на ТЗ. Този начин е неприложим в случаите, когато с оглед разпоредби на специален закон, се предвижда исков път на защита на кредитора, каквато е и разпоредбата на чл.60а, ал.1 ЗБН, установен в полза на масата на несъстоятелност и на кредиторите на банка. Следва да се има предвид и факта, че искът по чл.60а, ал.1 ЗБН е ограничен с преклузивен срок, течението на който не е обвързано от приключване на процедурата по предявяване на вземанията в производството по търговска несъстоятелност на „третото лице” – ответник по чл.60а, ал.1 ЗБН, както е при иска по чл.694 ТЗ. Компетентен да се произнесе по вземането по чл.60а, ал.1 ЗБН е съдът по банковата несъстоятелност, а не съдът по търговската несъстоятелност, което също изключва възможността за предявяване на вземането в производството пред последния. В случая не се касае до разширително тълкуване на предвидените в чл.637, ал.6 ТЗ изключения, а до приложение на разпоредби от ЗБН. Доколкото те са установени в полза на масата на несъстоятелност на банка и са в защита на сигурността на банковата система, неоснователни се явяват и твърденията, че нормата на чл.60а е противоконституционна и противоречи на чл.1 от протокол №1 на ЕКПЦ и чл.63, пар.1, ДФЕС. С оглед изложеното и дадените отговори на правните въпроси, обжалваното определение е неправилно и подлежи на отмяна. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3019/05.10.2018г. по ч.гр.д. № 4530/2018г. Апелативен съд –София ОТМЕНЯ определение № 3019/05.10.2018г. по ч.гр.д. № 4530/2018г. Апелативен съд – София и потвърденото с него разпореждане № 5823 на Софийски градски съд от 27.04.2018г., постановено по гр.д. № 1626/2017г., с което е върната исковата молба на синдиците на „Корпоративна търговска банка” /н/ в частта й по предявените срещу „ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС” АВ /н/, „КОРЕКТ ФАРМА” ЕООД /н/, „НИККОМЕРС 01” ЕООД /н/ и „ПРИНТ ИНВЕСТ 1” ЕООД /н/ осъдителни искове с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН. ВРЪЩА делото на състава на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.