2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 287 гр. София, 07.05.2013 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 1605 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] и по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 352/19.12.2012 г., постановено по частно гр. дело № 816/2012 г. на Софийския окръжен съд. С него е потвърден отказ на съдия по вписванията при Сливнишкия районен съд, постановен на 14.09.2012 г. по молба с вх. рег. № 1323/14.09.2012 г. – за вписването на нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том ІІ, рег. № 1722, д. № 242/2012 г. на нотариус Г. Ч. с рег. № 634. Частните касационни жалби са подадени в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и са процесуално допустими. В тях се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение. В частната жалба на [фирма], като неправилни се сочат изводите на въззивния съд, че с извършената поправка на първоначалния акт се предоговаря съществен елемент от договора за продажба – цената, поради което се касае до нова сделка, с която би се ощетил държавния бюджет, поради което актът, чието вписване е поискано, противоречи на закона, по смисъла на чл. 32а, ал. 1 от ПВ. Излагат се и съображения, че в случая не са налице хипотезите на чл. 32а, ал. 1 от ПВ, тъй като нотариалният за поправка отговаря на изискванията на закона, съгласно който ДДС може да бъде посочен отделно от цената и с това не се осуетява данъчното облагане на сделката, и понеже актът касае недвижим имот, то той подлежи на вписване. В частната жалба на [фирма] се излагат аналогични оплаквания и съображения, като освен това се поддържа, че съдията по вписванията, за да откаже исканото вписване, и въззивният съд, за да потвърди отказа, са извършили недопустима преценка на обстоятелствата, съдържащи се в акта, вместо да проверят дали той подлежи на вписване, а именно – съставен ли е съобразно изискванията за форма, предвидени в ПВ, и има ли необходимото съдържание. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, от който зависи изходът на спора по делото, и по отношение на който правен въпрос е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване (инкорпорирано в самата частна касационна жалба) на жалбоподателя [фирма], като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК се извежда правният въпрос (уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) следва ли да бъде вписан нотариален акт за поправка на нотариален акт, в който е допусната фактическа грешка при посочването на цената, чрез допълнителното изписване на обстоятелството, че ДДС не е включен в цената. Изтъква се, че този правен въпрос е включен в обхвата на тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, по което междувременно – след подаването на частните касационни жалби, е постановено ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това следва да се приеме, че се навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. В изложението на жалбоподателя [фирма] липсва изведен правен въпрос, който да представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е споделил изводите му, че промяната, чрез нотариалния акт за поправка, чието вписване е поискано и отказано, на текста на договора, обективиран в първоначалния нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, по същество съставлява промяна на клаузите на договора и променя съществено предмета му – съществена негова клауза, в която е уговорена цената в размер 350 000 E., като с поправката се сочи, че тя е без ДДС, което не съставлява поправка на нотариален акт и исканата промяна не може да бъде извършена по този ред – по пътя на поправката на нотариален акт. Предвид изложеното, настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че разрешаването на изведения по делото правен въпрос е обуславящо изводите на въззивния съд при постановяване на обжалваното определение, където този въпрос е разрешен в противоречие със задължителните указания, дадени с т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Там е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание; не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В мотивите към същата т. 6 от тълкувателното решение е прието, че нотариусът, който е съставил акта, чието вписване се иска, е бил длъжен да провери противоречи ли сделката, която е сезиран да удостовери, на закона и добрите нрави; както и че съдията по вписванията не е орган, който има правомощия да контролира дейността на нотариуса, до какъвто резултат би се достигнало, ако се приеме, че той е овластен да проверява съответствието на сделката с императивните законови правила или добрите нрави. В тази връзка изрично е прието, че е недопустимо да се отказва вписване на акт за сделка с недвижим имот, по съображения, че с нотариален акт за поправка или изменение на предходен нотариален акт се променя съдържанието на първоначално съставения акт. С оглед изложеното, касационното обжалване на обжалваното въззивно определение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Разгледани по същество, частните касационни жалби са основателни. Предвид горното разрешение на поставения по делото правен въпрос, дадено с ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК, основателни са оплакванията, че съдията по вписванията, за да откаже исканото вписване, и въззивният съд, за да потвърди отказа, в случая са извършили недопустима преценка на обстоятелствата, съдържащи се в акта, вместо да проверят дали той подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма, предвидени в ПВ, и има ли необходимото съдържание. По изложените съображения, обжалваното въззивно определение, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията, като неправилно, следва да бъде отменено, и делото следва да се върне на съдията по вписванията за извършването на по-нататъшни действия по молбата с вх. рег. № 1323/14.09.2012 г. за вписването на нотариалния акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том ІІ, рег. № 1722, д. № 242/2012 г. на нотариус Г. Ч. с рег. № 634. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 352/19.12.2012 г., постановено по частно гр. дело № 816/2012 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърден отказа на съдията по вписванията при Сливнишкия районен съд, постановен на 14.09.2012 г. по молба с вх. рег. № 1323/14.09.2012 г. – за вписването на нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том ІІ, рег. № 1722, д. № 242/2012 г. на нотариус Г. Ч. с рег. № 634; ОТМЕНЯ определение № 352/19.12.2012 г., постановено по частно гр. дело № 816/2012 г. на Софийския окръжен съд; ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Сливнишкия районен съд за извършването на по-нататъшни действия по посочената молба за вписването на посочения нотариален акт. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.