Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50160
София, 05.10.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3242/2022 година.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба от П. Г. М. и Г. И. М. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 82 от 09. 07. 2021 г. по гр. д. № 398/2021 г. на ОС – Пазарджик, потвърждаващо решение № 260065 от 18. 03. 2021 г. по гр. д. № 845/2019 г. на РС – Велинград, с което е бил уважен предявеният от А. Т. П. и Ц. Б. П. против молителите иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Подаден е писмен отговор на молбата за отмяна от ответниците по същата А. Т. П. и Ц. Б. П., чрез адв. Л. М., с който са развити съображения за недопустимост, евентуално – за неоснователност на молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, съобрази следното:
С решението, чиято отмяна се иска, е потвърдено първоинстанционно решение, с което молителите П. и Г. М. са били осъдени, на основание чл. 109 ЗС, по иск на А. и Ц. П., да премахнат строеж „Монументално декоративен елемент – пано“ в УПИ ...., в кв. .... по плана на [населено място].
Молителите твърдят, че предявеният иск по чл. 109 ЗС бил уважен по съображения, че изграденият от П. и Г. М. обект „Монументално декоративен елемент – пано“ е реализиран в отклонение от издадените строителни книжа, намира се на 0,30 – 0,40 м. от фасадна стена на сграда собственост на ищците и закрива общо осем прозорци на южната фасада на ниското тяло на сградата на ищците, законно изградени по одобрен проект, и препятстват достъпа на светлина до помещения, ситуирани на три от етажите в сградата.
Твърди се, че на 30. 05. 2022 г. било извършено геодезическо заснемане на от геодезиста П. Я., отразено на приложена към молбата за отмяна скица (л. 27 от делото на ВКС), а на 04. 06. 2022 г. било изготвено експертно заключение от арх. О. А., по възлагане на молителите. От геодезическото заснемане и експертното заключение се установявали следните обстоятелства: стрехата, балконите и терасите на сградата на ищците Т. са надвиснали и попадат изцяло над имота на ответниците; прозорците, закривани от паното, са поставени на калканна, а не на фасадна стена, към двора на ответниците, в нарушение на чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ и на чл. 82 от Наредба № 7/2003 г.; на калканна стена не трябва да има отваряеми прозорци, тъй като има опасност от евентуален пожар при експлоатация на нежилищните обекти в сградата на ищците; помещенията на ищците откъм калканната стена са обслужващи и показателите за осветеност на такива помещения могат да се постигнат с изкуствено осветление; установява се действителната имотна граница между имотите на ищците и ответниците.
Твърди се, че посочените обстоятелства са от значение при преценка основателността на иска по чл. 109 ЗС, както и че в хода на исковото производство молителите не са могли да наведат тези факти, тъй като същите са им станали известни при извършеното геодезическо заснемане от специалист-геодезист – инж. П. Я. и след изготвеното експертно заключение на арх. О. А.. Тези факти не са били известни и на въззивния съд, заради неверни констатации в заключението на техническата експертиза.
В молбата са развити и редица оплаквания за неправилност на решението, чиято отмяна се иска.
Геодезическото заснемане и експертното заключение са приложени и към гр. д. № 783/2022 г. на ВКС, 2 г.о., образувано по подадена от същите лица молба за отмяна на същото решение на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но въз основа на други писмени доказателства, и чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В производството по това дело молителите са поискали приемането им като „допълнителни нови доказателства“ към молбата за отмяна. Същите са приети като писмени доказателства в проведеното на 13. 06. 2022 г. открито заседание, но не са обсъждани при постановяване на решението по чл. 307, ал. 2 ГПК, тъй като не на тях е била основана молбата за отмяна.
При тези данни настоящият състав прие следното:
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК (сочените от молителите нови обстоятелства са им станали известни на 30 май и 4 юни 2022 г., когато е извършено геодезическото заснемане и е изготвено експертното заключение, а молбата за отмяна е подадена на 22. 07. 2022 г.), от легитимирано лице, срещу подлежащ на отмяна акт, но е недопустима.
Недопустимостта й произтича от невъзможността да се подведат под посоченото от молителите основание за отмяна по 303, ал. 1, т. 1 ГПК новоузнатите обстоятелства и доказващите тези обстоятелства документи – геодезическо заснемане и експертно заключение на специалист, изготвени по възлагане от молителите. Експертната оценка и геодезическото заснемане обективират писмено становище и констатации на специалисти: архитект и инженер-геодезист, но нямат характер на писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не представляват документи, които сами по себе си установява релевантен за спора факт, а представлява документи, съдържащи индиция, че е възможно, в случай на отмяна на въззивното решение и допускане на съдебно-техническа експертиза, определеният от съда експерт да даде заключение в смисъл идентичен със заключението на частната експертиза. Съгласно ППВС № 2/1977 г., т. 4, недопустима е отмяна по чл. 231, б.“а“ ГПК (отм.) въз основа на писмени декларации на лица, които биха потвърдили пред съда, като вещи лица или свидетели, вписаното в декларациите, т.е. въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания или заключения на вещи лица. По смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани.
Според тълкувателно решение № 7/2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, молба за отмяна, съдържанието на която препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Разяснено е, също, че недопустима ще е и молбата за отмяна, с която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК.
Като процесуално недопустима, подадената от П. Г. М. и Г. И. М. молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да бъде допускана до разглеждане по същество.
С оглед изхода на производството, молителите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по молбата А. Т. П. и Ц. Б. П. по 720 лв. на всеки от тях разноски за производството по отмяна, представляващи платени адвокатски възнаграждения за изготвяне на отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК и процесуално представителство пред ВКС в производството по отмяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от П. Г. М. и Г. И. М. молба за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 82 от 09. 07. 2021 г. по гр. д. № 398/2021 г. на ОС – Пазарджик, потвърждаващо решение № 260065 от 18. 03. 2021 г. по гр. д. № 845/2019 г. на РС – Велинград.
ОСЪЖДА П. Г. М. и Г. И. М. да заплатят на А. Т. П. и Ц. Б. П. по 720 лв. на всеки от тях разноски за производството по отмяна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: