7 Р Е Ш Е Н И Е № 130 гр. София, 08.10.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявените искове са с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване на нищожност на решение № 845 от 31.08.2012 г. по в. арб. дело № 845/2012 г. на Арбитър Б. Г., евентуално чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА за неговата отмяна. Ищецът К. И. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. А. П. поддържа становище, че не е бил известяван за воденото срещу него арбитражно дело. Твърди, че спорът между него и ответника е неарбитруем по смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК, а постановеното по този спор арбитражно решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Твърди също, че вземането, произтичащо от договор за кредит № [ЕГН] от 2010 г., сключен между него и „Профи Кредит България ” ЕООД, [населено място] и придобито от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, [населено място] по силата на договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г. между двете дружества, е недължимо и погасено по давност. Ответникът „Профи Кредит България ” ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Л. оспорва иска и поддържа становище, че производството срещу него следва да бъде прекратено, тъй като вземането му срещу ищеца по сключения Договор за револвиращ заем № [ЕГН] е прехвърлено на нов кредитор. Прави възражение за недопустимост на иска и наличие на предпоставки за прекратяване на настоящото производство поради това, че исковата молба е просрочена, тъй като арбитражното решение е връчено на ищеца на 22.10.2012 г. и тримесечният срок за отмяна на решението по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е изтекъл, като се позовава на чл. 13.4 от Общите условия. Ответникът излага и евентуални възражение за неоснователност на иска, като поддържа, че между страните е сключено валидно арбитражно споразумение /арбитражна клауза в чл. 13 от Общите условия/, което от своя страна е породило компетентност на арбитър Б. Г. да разгледа и реши възложения спор. Ответникът излага и подробни съображения, че постановеното арбитражно решение не е нищожно, тъй като не е постановено по неарбитруем спор. Претендира присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и на юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт К. К. Т. оспорва иска и поддържа становище, че производството по делото следва да бъде прекратено, поради това, че исковата молба е просрочена, тъй като арбитражното решение е връчено на ищеца на 22.10.2012 г. и тримесечният срок за отмяна на решението по чл.48, ал.1 ЗМТА е изтекъл, като се позовава на чл. 13.4 от Общите условия. Ответникът релевира евентуални възражения за неоснователност на иска, предвид сключеното между ищеца и „Профи Кредит България ” ЕООД, [населено място] действително и редовно арбитражно споразумение, обуславящо компетентността на арбитър Б. Г. да разгледа и реши възникналия между страните спор. Поддържа становище, че арбитражното решение не е нищожно поради неарбитруемост на спора по подробно изложени в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 37 ЗПрП и възнаграждение в размер 50 лв. на основание чл. 13, т. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По допустимостта на исковете: Исковете по чл. 47, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ЗМТА са процесуално допустими, тъй като са предявени от надлежна страна /ответник в арбитражното производство/ в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че не са налице доказателства за връчване на препис от арбитражното решение на К. И. Д. /ответник по арбитражното дело/ и удостоверяването от ЧСИ Б. Б., рег. № 856, район на действие Софийски градски съд, че по изп. дело № 20138560401842, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на длъжника К. И. Д. не е връчена призовка за доброволно изпълнение. Възражението на ответниците, че исковата молба е просрочена, тъй като арбитражното решение е връчено на ищеца на 22.10.2012 г. в съответствие с чл. 13.4 от Общите условия към договора за револвиращ заем, е неоснователно. Сключеният на 10.11.2010г. между К. И. Д. като клиент /заемополучател/ и „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор договор за револвиращ заем № [ЕГН] е при Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за револвиращ заем на физически лица /във версията, приложена към договора/, представени по гр. дело № 3420/2013г. на СГС, VI-10 състав. Съгласно чл. 13.4 от Общите условия към договора за револвиращ заем избраният арбитражен съд има право да връчва документацията на посочените в договора за револвиращ заем адреси, на посочения адрес, за който клиентът след сключване на договора писмено е уведомил кредитора, и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. В посочената клауза е предвидено, че призовките и съобщенията се считат за получени след изтичане на петия работен ден и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани, не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместил се е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. От товарителница № 1051000921214, издадена от куриерска служба „Еконт – Експрес“, в която е посочено, че пратката съдържа решение по арбитражно дело 845/26.07.2012г., и от удостоверение от 15.04.2011г. на „Еконт Експрес“ ЕООД се установява, че на 19.10.2012г., 10.43 ч. и 22.10.2012г., 12.09 ч. са направени неуспешни опити за връчване на пратката, но доставка не е извършена поради отсъствие на адресата – код /5/. Фикцията за получаване на призовки и съобщения, изпратени от арбитъра, предвидена в чл. 13.4 от Общите условия към договора за револвиращ заем, е неприложима към посочената товарителница /препоръчана пратка/, тъй като хипотезата „отсъствие на адресата“ не е уредена нито в договора за револвиращ заем, нито в чл. 13.4 или други клаузи от Общите условия. Изпратеното от арбитъра чрез „Еконт Експрес“ ЕООД решение не може да се приеме за предадено по смисъла на законовите фикции на чл. 32, ал. 1 и 2 ЗМТА, тъй като не се касае до невъзможност да бъдат намерени местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя /настоящ ищец/, нито е налице поведение на К. И. Д., което е осуетило получаването му – отказ или неявяване в пощенската станция за получаване, ако тя е удостоверила това. Извършеното удостоверяване от „Еконт Експрес“ ЕООД е по код 5 - отсъствие на адресата, но не и отказ или неявяване, респективно непотърсване на пратката. Видно от протокол от 19.05.2017г. и удостоверение изх. № 42942/16.11.2018г. от ЧСИ Б. Б., рег. № 856, район на действие Софийски градски съд, изп. дело № 20138560401842 е образувано на 07.08.2013г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.06.2013г. по т. дело № 3420/2013г. на СГС, ТО, VI-10 състав, покана за доброволно изпълнение на длъжника К. И. Д. не е връчена и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От представената към исковата молба по чл. 47 ЗМТА електронна кореспонденция между адв. Д. П. като пълномощник на К. И. Д. и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД се установява, че ищецът /ответник по арбитражното дело/ е узнал за изпълнителния лист и арбитражното решение на 23.11.2018г. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че тримесечният срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е започнал да тече от 23.11.2018г. Исковата молба по чл. 47 ЗМТА е подадена на 28.11.2018г., видно от пощенското клеймо върху плика, поради което се налага изводът, че е подадена в предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок. Възражението на ответника „Профи Кредит България” ЕООД за недопустимост на исковете и прекратяване на производството срещу него, тъй като вземането му срещу ищеца по сключения Договор за револвиращ заем № [ЕГН] е прехвърлено на нов кредитор, е неоснователно. Правният интерес за предявяване на исковете по чл. 47, ал. 2 и ал. 1, т. 4 ЗМТА срещу „Профи Кредит България” ЕООД произтича от обстоятелството, че искът пред арбитър Б. Г. е предявен от посоченото търговско дружество и арбитражното решение е постановено между страните по арбитражното производство. Наличието на постановено арбитражно решение, което не е прогласено за нищожно или не е отменено по реда на чл. 47 ЗМТА, при подадена молба за неговата отмяна в предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок, обуславя допустимост на предявените искове. По основателността на иска с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА: С решение № 845 от 31.08.2012 г. по в. арб. дело № 845/2012 г. на Арбитър Б. Г. настоящият ищец е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място] сумата 6 932,71 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за револвиращ заем, ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 607,31 лв. – направени разноски по делото. Вземането е цедирано от „Профи Кредит България“ ЕООД на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с договор за прехвърляне на вземания, сключен на 08.08.2018 г., за което К. И. Д. е уведомен с уведомление изх. № 83242/26.11.2018 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД чрез пълномощник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 14354 от 31.08.2018 г. на нотариус В. И.. С § 1 от Закона за изменение допълнение на ГПК /ЗИДГПК/, обнародван в ДВ, бр. 8/24.01.2017г., е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ГПК като е въведена забрана за сключване на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДРЗЗП/. С § 7 от същия ЗИДГПК е създадена нова алинея 4 на чл. 3 ЗЗП, предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на ЗЗП, е недействителна. Разпоредбата на § 6 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017г./ урежда висящите производства: в ал. 2 е предвидено започналите до влизането в сила на ЗИДГПК арбитражни производства да приключат по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДРЗЗП, които следва да бъдат прекратени. По този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. Съгласно действащата след изменението с § 8, т. 5 ЗИДГПК разпоредба на чл. 47, ал. 2 ЗМТА арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. По силата на даденото от Конституционния съд в т. 3 на конст. дело № 15/2002г. тълкуване защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия: първият стадий е производството пред арбитражния съд; вторият стадий е факултативен и представлява защитата по реда на чл. 47 ЗМТА. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното в първия стадий арбитражно производство подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитруемост на спора /чл. 19, ал. 1 ГПК във връзка с § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 8/2017г./. Ако защитата е преминала във втория стадий, Върховният касационен съд следва да констатира този порок на арбитражното решение като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява решението за нищожно. Поради изложените съображения, ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитруем, същото е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл. 47 ЗМТА. Допълнителен аргумент в тази насока е и новата разпоредба на чл. 405, ал. 5 ГПК, приета със същия ЗИДГПК, според която проверката за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА инцидентно е възложена и на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение. Разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГПК е процесуална, поражда незабавно действие от влизането й в сила и следователно се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. С постановеното арбитражно решение, чиято отмяна е предмет на настоящото дело, е разрешен спор за претендирана от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу К. И. Д. сума по договор за револвиращ заем. Настоящият ищец К. И. Д. /ответник в арбитражното производство/ е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. По делото липсват данни заемът да е отпуснат на ищцовата страна за извършване на търговска или професионална дейност, или по занятие. Следователно спорът е потребителски и съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /ред. ДВ бр. 8/2017г./ е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ред. ДВ бр. 8/2017г./. Нищожното решение не поражда присъщите на съдебното решение правни последици и при установяване на неговата нищожност същото не подлежи на отмяна по реда на чл. 48 ЗМТА. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, Второ отделение счита, че следва да прогласи нищожността на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, без да разглежда поддържаните в исковата молба основания за неговата отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца сума в размер 1 023,90 лв., представляваща направени разноски за настоящото производство – платени държавна такса, такса за банков превод, адвокатско възнаграждение, пощенски разходи и такса за преписи от арбитражното решение и разпореждане на СГС за издаване на изпълнителен лист. Включеното в посочените разноски адвокатско възнаграждение в размер 707 лв. не е прекомерно, а е изчислено в минималния размер на адвокатските възнаграждения съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 845 от 31.08.2012 г. по в. арб. дело № 845/2012 г. на Арбитър Б. Г.. ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК [ЕГН] [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2 да заплатят на К. И. Д. с ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх. 5, ет. 4, ап. 27 на основание чл. 78, ал. 1 ГГПК сумата 1 023,90 лв. /хиляда двадесет и три лева и деветдесет стотинки/ - направени разноски за съдебното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.