3 Р Е Ш Е Н И Е № 431 С. 20.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 6 декември две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 455/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1050 от 29.09.2011г., постановено по настоящото дело № 455/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 382 от 07.12.2010г. по в.гр.д. № 1066/2010г., с което е обезсилено решението на Великотърновския районен съд, № 698 от 27.07.2010г. по гр.д. № 3320/2009г. и делото е върнато за ново разглеждане за произнасяне по предявения иск, и е прекратено производството по делото в частта, с която първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска. Ответницата по касация Мария С. Г. от гр. В. Т. и третото лице помагач С. С. С. не са изразили становище. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на процесуалноправния въпрос основание ли е за обезсилване на решението и връщане на делото на долната инстанция неправилната правна квалификация на иска. За да отговори на поставения въпрос ВКС съобрази следното: В. съд е обезсилил първоинстанционното решение с мотиви, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Приел е, че правилната правна квалификация на иска е по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, а не както районният съд е квалифицирал спорното право съобразно правилата на неоснователно обогатяване. По тези съображения е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. С приложеното решение № 941 от 30.12.2009г. по гр.д. № 1673/2008г. ІІІ г.о. ВКС е прието, че нарушението на материалния закон при определяне на квалификацията на иска не обосновава разглеждането му като непредявен и следващите от това недопустимост и обезсилване на решението по чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./. В този смисъл е и приложеното към жалбата решение от 31.10.2005г. по гр.д. № 1358/2004г. ІV-В отд. СГС, с което е прието, че когато съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешна правна норма, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. В този случай въззивният съд като съд по същество сам дава правилната правна квалификация на спорното право и решава делото. Върховния касационен съд намира за правилно изложеното в посочените по-горе решения на ВКС и СГС становище, че този порок на решението е по приложението на материалния закон. Неправилната правна квалификация на иска и свързаните с това последици по чл. 270, ал. 3, изр. последно ГПК за обезсилване на постановено по непредявен иск решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, е налице само когато съдът се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото. Когато обаче съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, то допуснатото нарушение е на материалния закон и не е основание за обезсилване на решението и връщането му за ново разглеждане. В. съд като съд по съществото на спора следва да определи правната квалификация на иска въз основа на заявените фактически основания. При така дадения отговор на поставения въпрос касационната жалба е основателна и следва да се уважи като въззивното решение се отмени в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение, и делото се върне на същия за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касационната жалба е основателна и в частта, с която въззивният съд е прекратил производството по делото като е приел, че неправилно е допуснато изменение на иска с определение от 29.06.2010г., в нарушение на чл. 214, ал. 1 ГПК поради въвеждане от ищцата на нова претенция за сумата 3 895 лв. Изменението на иска чрез увеличаването на цената на иска със сумата 3895 лв. е допустимо съгласно чл. 214, ал. 1, изр. последно ГПК. Сумата се претендира на изложените в исковата молба фактически обстоятелства и същата упълномощителна сделка, т.е. на същото основание. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 382 от 07.12.2010г. по в.гр.д. № 1066/2010г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Председател: Членове: