Р Е Ш Е Н И Е № 224 гр. София, 13 ноември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 900 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство e по реда на чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по жалба на частните обвинители В. и А. К., на адв.Д. Х. и адв. Г. К. в качеството им на защитници на подсъдимия С. К. и на адв. П. Ч. - защитник на подсъдимия П. Г., против въззивно решение № 152/18.04.2018 г., постановено по внохд № 1495/2017 г. по описа на Апелативен съд - София. В жалбата на частните обвинители е наведено единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Според съпругата и сина на пострадалия наложените на подсъдимите наказания са явно несправедливи и се явяват в разрез с целите по чл.36 от НК, тъй като не са съобразени с високата обществена опасност на деянието и изключително тежките съставомерни последици. Претендира се решението да се отмени, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, който да увеличи наложените наказания лишаване от свобода или да отпадне приложението на нормата на чл.66, ал.1 от НК. В жалбите на защитниците и на двамата подсъдими са релевирани и трите касационни основания. В изложените от адв.Ч. съображения се твърди, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.1 от НПК. Посочено е наличието на противоречие - разминаване между словесното и цифрово изписване на правната квалификация на вмененото във вина на Г. престъпление в акта на прокурора от една страна и в постановлението за привличане на обвиняем – от друга. Първоинстанционният съд не разяснил и правата на подсъдимия, с което съществено е ограничено правото му на защитата. С пренасянето на текстове от обвинителния акт в мотивите към присъдата, първоинстанционният състав бил предубеден, т.е. не бил безпристрастен, още повече, че и въззивният съд не е установил с изискуемата от закона категоричност - скоростта на движение на управлявания от Г. автомобил, възможността му при създалата се ситуация на пътя да предотврати настъпилото ПТП, като извън вниманието на инстанциите по същество са останали предприетите и извършени към инкриминирания момент маневри от водача на четвъртия автомобил, който не е страна по делото. Защитниците на подсъдимия С. К. - адв.Х. и адв.К. твърдят, че решението и първоинстанционната присъда са постановени в противоречие със събраните по делото доказателства. При отсъствието на собствен анализ на доказателствената съвкупност, апелативният съд не е отговорил на оплакванията във въззивната жалба, съобразно нейното действително съдържание, като е приел, че фактическата обстановка не се оспорва от страните. Акцентът в жалбата е поставен в отсъствието на мотиви от инстанциите по същество при отхвърляне на едното от представените по делото взаимно изключващи се и противоречиви заключения в резултат, на което се е достигнало до възприемането на невярна фактическа обстановка. При условията на алтернативност и тримата защитници претендират обжалваното решение да се отмени, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да се намалят явно несправедливите, наложени на всеки един от двамата подсъдими наказания, като прекомерно завишени. В съдебно заседание частните обвинители В. и А. К. редовни призовани не се явяват. Повереникът им адв. М. Д. поддържа жалбата, настоява тя да бъде уважена, като се наложат максимални санкции на двамата подсъдими и се отхвърлят жалбите на защитниците. Същевременно моли да се потвърди въззивното решение, тъй като с връщането на делото се утвърждавало усещането у наследниците на пострадалия за ненаказаност. Подсъдимият П. Д. Г. лично и чрез защитника си адв.Ч. поддържат жалбата и молят да се ревизира атакуваното решение съобразно направените алтернативни искания. Подсъдимият С. Н. К. редовно призован не се явява. Защитниците му адв.Х. и адв.К. пледират да се уважи жалбата им. Представителят на ВКП счита, че жалбите следва да се отхвърлят и решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 6366/08.12.2016 г. по нохд № 110/2015 г., постановена от Окръжен съд - Благоевград при условията на „независимо съизвършителство” всеки един от подсъдимите П. Д. Г. и С. Н. К. е признат за виновен в това, че на 25.11.2012 г., на третокласен път П. - София, Г. при управление на МПС л.а. „А.” със скорост от 135 км/ч, при изпреварване на управлявания от подсъдимия К. л.а. „А.”, движещ се със скорост от 115 км/ч, е нарушил правилата за движение по пътищата: Г. - чл.21, ал.1 и чл.42, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДП, а К. - чл.21, ал.1 и чл.25, ал.1 и ал.5 от ЗДП, като са навлезли в лентата за насрещно движение и е създадена опасност за движещия се по нея л.а. „М.”, управляван от М. А. К., следствие, на което са последвали два удара – първият между л.а. „А.” и л.а. „М.”, а вторият между л.а. „А.” и л.а. „М.”, като по непредпазливост е причинена смъртта на К., поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „В” вр. с чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК двамата подсъдими са осъдени на по три години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от по три години. На основание чл.37, ал.1, т.7 от НК всеки един от двамата подсъдими е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. По жалби на частните обвинители и на защитниците на подсъдимите е образувано внохд № 1495/2017 г. по описа на Апелативен съд - София. С решението е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. При извършената касационна проверка настоящият състав не констатира наведените в жалбата на адв.Ч. противоречия между обвинителния акт и последното постановление за привличане на П. Г. в качеството му на обвиняем от 11.02.2015 г. /л.405 – 406 от досд. пр./. В случая липсват не само каквито и да било противоречия между диспозитива в акта на прокурора и на разследващия полицай, но те са напълно идентични както към словесното, така и от цифровото изписване не само на правната квалификация на вмененото във вина на подзащитния му престъпление, но по отношение и на формите на изпълнителното деяние. В самото обвинение се съдържа цялата информация относно всички необходими факти и обстоятелства, които изпълват признаците от обективна и субективната страна на визираното за осъществено престъпление, което позволява обвинението да бъде правилно разбрано и е гаранция за стриктното и адекватно упражняване на процесуалните права на подсъдимия. Не може да се сподели и оплакването на адв.Ч., че първоинстанционният съд не е разяснил правата на подсъдимите, с които те разполагат в рамките на съдебната фаза на процеса. Прочитът на протокола от първото по делото съдебно заседание от 30.06.2015 г. категорично опровергава наведения от защитника довод. След като съдът е снел самоличността на подсъдимите и е разяснил правата им, изрично всеки един от двамата е заявил, че ги е разбрал и е получил препис от обвинителния акт и от разпореждането на съда за насрочване на делото преди повече от 7-дни. Тези крайно несъстоятелните твърдения на защитника за допуснати процесуални нарушения, очевидно касаят друг, различен от настоящия казус, тъй като на две места в допълнението към касационната жалба вместо името на подсъдимия П. Г., е посочено „подс.К.”. В основата на заявените нарушения на процесуалните правила в касационни жалби на защитниците е поставена под съмнение доказателствената дейност на предходните инстанции при проверката и анализа на доказателствените източници относно механизма на протичане на произшествието, а от там и проблема с авторството на деянието. Между назначените по делото - още на досъдебното производство и приети от първоинстанционния съд – тройна авто-техническа /с вещи лица инж. М., гл.ас.инж. Ч. и инж. Н./, две допълнителни и една комплексна /с участието и на в.л. д-р А./ експертизи от една страна и назначената в последствие - в хода на съдебното следствие, след като окръжният съд е приел, че не са изяснени всички релевантни обстоятелства, нова – допълнителна експертиза /с в.л. проф. д.т.н. инж. К./ са налице съществени разминавания относно действително сложния механизъм на възникване на пътно транспортното произшествие и последователността на ударите между различните автомобили. Безспорно най-същественото противоречие между двете заключения касае наличието или отсъствието на удар между л.а.„А.”, управляван от подсъдимия К. и автомобила на пострадалия. Първата група експерти застъпват становището, че след първоначалния удар между управлявания от подсъдимия Г. л.а. „А.” и л.а. „М.” на К., е последвал втори удар – вече между л.а. „А.” на подсъдимия К. и автомобила на пострадалия, докато според в.л. К. след първия удар, вторият е бил между управляваните от двамата подсъдими автомобили – „А.” и „А.”, след който е последвал и трети удар – между л.а. „А.” и л.а. „Т..”, управляван от св. Г. К.. Това в конкретния казус се явява най-съществения въпрос по делото, който е свързан най-вече с отпадането или с ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия К. - съответно при отсъствието или наличието на удар на неговата кола с автомобила на пострадалия и дължимата впоследствие преценка от съда дали самото управление на моторното превозно средство със скорост над максимално разрешената от 90 км/ч, а именно от 115 км/ч, в създадената конкретна ситуация на пътя е или не е в пряка причинна връзка с настъпилия тежък съставомерен резултат. Действително безспорно е, че съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.2 от НПК съответният съд може да не се съгласи с експертното заключение, но следва да изложи съображения за това. За да кредитира първата група заключения и да не възприеме второто, първоинстанционният съд е приел, че при изготвянето на заключението му в.л.К. се е позовал единствено на писмените доказателства по делото и на фотоснимките, без да е направил оглед на местопроизшествието и на самите автомобили, за да прецени какви са деформациите по тях и има ли остатъци от боя от един върху друг автомобил - участник в произшествието, каквито както и самият съдебен състав е посочил, не са отразени в протокола за оглед. Същевременно отчетените от първата група експерти остатъци от черна боя /очевидно от л.а. „М.” по деформациите на двата – тъмно сив и светло сив леки автомобила „А.” са приети от в.л.К., че са от омасляване. Посочените съображения от съда са меко казано са твърде несериозни. В тази връзка следва само да се отбележи, че принципно, за да се цени експертното заключение за нуждите на процеса е необходимо то да се основава на данни, произтичащи единствено от годни и допустими доказателствени източници. Като е отчел, че изводите на в.л. К. са основани на непълна информация, въпреки че друга не се съдържа в кориците по делото, съдът формално е заключил, че това се отразява на правилността му и всъщност, сам в известна степен е влязъл в ролята на експерт. Не на последно място, очевидно и самият първоинстонционен съд е имал известни колебания относно заключенията на първата група експерти, тъй като обосновавайки съображенията си от необходимостта за назначаване на новата – допълнителна експертиза, изрично е отбелязал в мотивите си, че не са изяснени всички релевантни обстоятелства по делото. От своя страна въззивният съд, без да отговори дори и формално на направените от страните възражения изцяло се е съгласил с изводите на първоинстанционния съд, като в мотивите на решението си буквално е възпроизвел вече изложеното относно кредитирането на заключението на първоначалните експертизи. В този смисъл остава неясен критерия по който едното от двете групи заключения е възприето, а другото не е кредитирано при положение, че в експертните становища са възприети близки стойности относно скоростта на движение преди настъпване на пътно транспортното произшествие на двата автомобила „А.”, дистанцията между тях преди предприетото изпреварване и разстоянието до л.а. „Т.” при потеглянето му и достигнатата от него скорост, т.е. инстанциите по същество не са взели всички мерки за обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата, включени в главния факт, предмет на доказване по делото по чл.102, ал.1 от НПК. От изложеното касационният състав намира, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си, произтичащи от нормите на чл.13 и чл.14 от НПК. Допуснатото нарушение на процесуални правила е съществено, тъй като въпросът по отношение на механизма на възникналото пътнотранспортното произшествие и получените от пострадалия травматични увреждания е останал неизяснен, което обстоятелство е от съществено значение за съставомерността на обвинението от обективна страна. В случая е налице очевидната необходимост от назначаване на т.нар. и възприета в доктрината като „арбитражна експертиза”, но тъй като процесуалният кодекс не използва изрично този термин, на основание чл.153, ал.1 предл.2 от НПК при новото разглеждане на делото следва да се назначи повторна петорна експертиза в състава, на която се включат трима нови авто-експерти, едно вещо лице физик – специалист по механика на движението на телата при удар между тях и съдебен медик, която да даде компетентен, ясен и обоснован отговор по посочените по-горе въпроси. При ново разглеждане на делото вторият въззивен състав следва да избегне употребения от първоинстанциония състав и оставен без коментар от апелативния съд, и буквално възпроизведен в решението, използван термин – „независимо съизвършителство”, което предполага една друга форма на вина, каквато в случая категорично не е налице, вместо коректния – „независимо съпричиняване”. При това положение не могат да бъдат разгледани наведените както в жалбата на частните обвинители, така и в жалбите на защитниците оплаквания, свързани с претенции относно наличието на явна несправедливост на наложените наказания, съпроводени със съответни искания за тяхното увеличаване или намаляване. С оглед на изложеното и на основание чл.354, ал.3 т.2 вр. с ал.1 т.5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 152/18.04.2018 г., постановено по внохд № 1495/2017 г. по описа на Апелативен съд - София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на този съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: