Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
гр. София, 21 януари 2010 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при
секретаря Аврора Караджова
и в
присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша
докладваното от
съдия
ИВАНОВА касационно дело № 613 по описа за 2009 г
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. К. И., депозирана чрез защитата му, срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 126 от 10.07.2009 г, по ВНОХД № 387/08, с което е изменена присъда на Хасковски окръжен съд № 94 от 4.06.2008 г, по НОХД № 422/06, като подсъдимите са оправдани за сумата 5 811 800 неденоминирани лв, наложеното на подсъдимия Й наказание е намалено на седем години „лишаване от свобода”, а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда, подсъдимият М. К. И. е признат за виновен в това, че за времето от 3.11.1998 г до 7.11.1998 г, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с подсъдимия Й, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство, извършил кражба на движими вещи, собственост на различни граждани / Я. М. , Р. Р. , М. Х. и Р. В. /, на обща стойност 31 144 200 неденоминирани лв, като кражбата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, с оглед на което и на основание чл. 196 а вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на две години и шест месеца „лишаване от свобода”, чието изтърпяване е отложено, по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от четири години, а подсъдимият Й е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 196 а вр. чл. 196 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на осем години „лишаване от свобода”, при „строг” режим.
С жалбата на подсъдимия И се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Възразява се срещу възможността да бъдат ползвани изявленията от протоколите за претърсване и изземване, касаещи произхода на намерените вещи. Сочи се, че процесуално недопустимо е позоваването на казаното от свидетелите П на досъдебното производство, при изричната констатация за неистинност на тези показания, произтичаща от осъждането на свидетелите за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Твърди се, че за формиране на изводите относно участието на жалбоподателя са ползвани показанията на св. П, дадени пред съда, които обаче се отнасят само до подсъдимия Й. Сочи се, че въззивният съд не е обсъдил наведените пред него доводи за липсата на достатъчно доказателства срещу жалбоподателя. В жалбата не са изложени съображения относно релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия И.
В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят или негов представител не се явяват и не вземат становище по жалбата.
Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Жалбата е неоснователна.
Релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице.
ВКС намери, че доказателственият анализ на въззивния съд е извършен в съответствие с процесуалните изисквания и правилата на формалната логика. Съдилищата са приели, че протоколите за претърсване и изземване са негодни и затова са ги изключили от доказателствената съвкупност, като въззивният съд изрично е посочил, че формира изводите си, въз основа на другите доказателствени източници. Вярно е, че първата инстанция се е позовала на показанията на свидетелите П, макар и П. да не е разпитван от съда, но въззивният съд е внесъл уточнението, че ползва само показанията на св. П от съдебното производство. По делото не е възникнало съмнение в идентичността на лицата Й. и М. , до които се отнасят показанията на св. П, тъй като свидетелката е възприела присъстващите в залата подсъдими и категорично е заявила, че има предвид именно тях. Доколкото протоколите за претърсване и изземване са преценени като негодни, те / протоколите / не са ползвани, включително и в частта относно изявлението за произхода на иззетите вещи. Няма пречка обаче същите обстоятелства да бъдат изяснени с помощта на други доказателствени средства, както е в настоящия случай. Правилно въззивният съд е посочил, че отразеното в негодните протоколи / че намерените в дома на свидетелите П вещи са донесени там от Й. и М. /, се установява от показанията на св. П, дадени пред съда. За разлика от първата инстанция, въззивният съд не е ползвал показанията на свидетелите П от досъдебното производство, а се е позовал само на казаното от св. П в съдебната фаза. Същественият в доказателствен аспект въпрос относно съществуването на обективна връзка между инкриминираните вещи и тези, намерени в дома на свидетелите П, е решен правилно, тъй като от събраните доказателства е видно, че такава обективна връзка е налице. При това положение, доказателствените изводи на въззивната инстанция са процесуално и логически издържани и няма основание да бъдат третирани като опорочени. Неоснователно е и възражението, че въззивният съд не е обсъдил доводите на защитата срещу участието на жалбоподателя в инкриминираното престъпление, тъй като в решението се съдържат достатъчно съображения в тази насока.
Не е допуснато и маркираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. От приетите релевантни факти следва, че материалният закон е приложен правилно. Неоснователно е искането за отмяна на решението и оправдаване на жалбоподателя, тъй като това би било допустимо само при осъждането му за несъставомерно деяние, докато настоящият случай не е такъв.
По тези съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава не може да бъде удовлетворена.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в СИЛА решение № 126 от 10.07.2009 г на Пловдивски апелативен съд, по ВНОХД № 387/08.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: