О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50427 гр. София, 05.10.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2098 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Г. Н. и Г. Б. В. - двамата чрез адв. Н. Ц. от АК Враца, срещу определение № 1719 от 04.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 3221/2020 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на Т. Н. и Г. В. за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по в. гр. д. № 3221/2020 г. решение № 493 от 08.04.2022 г. в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за процесуално представителство на молителите във въззивното производство в размер съответно на 1 765 лв. и 2 334.53 лв. или общо 3 799.53 лв. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за уважаване на молбата по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Частните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд незаконосъобразно е отказал да присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА на процесуалния им представите по делото, въпреки признаването на въззивната им жалба за частично основателна. Излагат оплакване, че аргументирането на неоснователността на молбата по чл.248 ГПК със съображения за извършена компенсация на разноските не кореспондира с мотивите към въззивното решение, в които е прието, че с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция не следва да се присъждат разноски на страните. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по частната жалба ЗД „Бул Инс“ АД - [населено място]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение № 493 от 08.04.2022 г. п в. гр. д. № 3221/2020 г. на Апелативен съд - София е отменено решение по гр. д. № 10315/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Т. Г. Н. и Г. Б. В. против ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликите съответно над 100 000 лв. до 150 000 лв. и над 90 000 лв. до 150 000 лв., както и в частта относно присъдените на ЗД „Бул Инс“ АД разноски над 3 530 лв. до 5 805 лв., и застрахователното дружество - ответник е осъдено да заплати на двамата ищци допълнителни обезщетения в размер съответно на 50 000 лв. и 60 000 лв., ведно със законната лихва от 29.03.2018 г. до окончателното плащане. В частта, с която исковете са отхвърлени за разликите до пълните претендирани размери от 200 000 лв., първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд. В мотивите към решението съдът е посочил, че с оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция разноски на страните не следва да се присъждат, тъй като въззивната жалба е уважена частично. В срока по чл.248, ал.1 ГПК ищците са подали молба, с която са поискали въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА на процесуалния им представител по делото адв. Н. Ц. съобразно уважената във въззивното производство част от въззивната им жалба в размер съответно на 1765 лв. за защита и процесуално представителство на Т. Г. (50 % от минимално адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и 2 034.53 лв. за защита на Г. В. (54 % от минимално адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). С обжалваното в настоящото производство определение Апелативен съд - София е оставил молбата без уважение, препращайки към мотивите на въззивното решение „относно начина на определяне на дължимите на всяка страна разноски, вкл. за дължимостта на претендирания адвокатски хонорар“. Въззивният съд е отбелязал, че разноските са изчислени „стриктно и е приложен принципа на компенсацията при формиране на вътрешното убеждение на съда по искането за присъждане на разноски и на двете страни“. Изложил е и съждения относно възможността за прилагане на принципа за компенсация на разноските, наложен като „водеща практика“ на съдилищата. Обжалваното определение е неправилно. Отговорността на страните за разноски е функционално обусловена от изхода на правния спор и се урежда според правилата на чл.78 ГПК. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнасян и по искането за разноски, като разноските се изчисляват според изхода на спра в съответната инстанция. Производството по в. гр. д. № 3221/2020 г. е образувано пред Апелативен съд - София по съвместна въззивна жалба на ищците в първоинстанционното производство Т. Н. и Г. В.. В производството пред въззивната инстанция ищците са представлявани при условията на чл.38, ал.1, т.2 вр. чл.36 ЗА от адв. Н. Ц. от АК Враца, който своевременно е представил списък по чл.80 ГПК за дължимото адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство на всеки от ищците в производството пред въззивната инстанция, изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въззивният съд е уважил частично жалбата и при претендирани във въззивното производство допълнителни обезщетения по чл.432, ал.1 КЗ в размер съответно на 100 000 лв. и 110 000 лв. е осъдил ответника ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на ищцата Т. Г. допълнително обезщетения в размер на 50 000 лв. и на ищеца Г. В. допълнително обезщетение в размер на 60 000 лв. В зависимост от изхода на спора във въззивното производство ищците имат право на разноски по чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете по чл.432, ал.1 КЗ, а предвид условията, при които са представлявани, по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК процесуалният им представител по делото има право да получи възнаграждение за оказаната безплатна правна защита пред въззивната инстанция в размер, редуциран съобразно уважената част от исковете. В списъка по чл.80 ГПК процесуалният представител на ищците е посочил, че възнагражденията са уговорени в минималните размери по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, а именно - в размер на 3 530 лв. за Т. Г. и в размер на 3 730 лв. за Г. В.. Изчислено съразмерно на уважената във въззивното производство част от исковете при отчитане на обжалваемия интерес, дължимото на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция е в размер на 1 765 лв. - за Т. Г., и в размер на 2 034.53 лв. - за Г. В., или общо дължимо възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 вр. чл.36 ЗА в размер на 3 799.53 лв. Изводът на въззивния съд, че с оглед частичното уважаване на въззивната жалба ищците нямат право на разноски, респ. не се дължи адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА на процесуалния им представител, е формиран в нарушение на закона - чл.78, ал.1 вр. чл.38 вр. чл.36 ЗА, поради което определението, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК е неправилно и следва да бъде отменено, а въззивното решение да бъде изменено с присъждане на адвокатско възнаграждение в посочения по-горе размер. В мотивите към въззивното решение не се съдържат изводи за наличие на предпоставки за компенсиране на разноските, които се дължат на страните в зависимост от изхода на спора във въззивното производство. Противно на отразеното в мотивите към обжалваното определение, при постановяване на решението съдът се е произнесъл, че поради частичното уважаване на въззивната жалба нито една от страните няма право на разноски и такива не се дължат. Поради това, както поддържат и частните жалбоподатели, аргументирането на неоснователността на молбата по чл.248 ГПК със съображения за извършена при постановяване на въззивното решение компенсация на разноските е в явно противоречие с мотивите към въззивното решение и е лишено от правна логика. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 1719 от 04.07.2022 г. по в. гр. д. № 3221/2020 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без уважение молбата на Т. Н. и Г. В. за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по в. гр. д. № 3221/2020 г. решение № 493 от 08.04.2022 г. в частта за разноските, и вместо него постановява : ИЗМЕНЯ решение № 493 от 08.04.2022 г. по в. гр. д. № 3221/2020 г. на Апелативен съд - София в частта за разноските като ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на адв. Н. Ц. от АК Враца със служебен адрес [населено място], [улица], ап.10, сумата 3 799.53 лв. (три хиляди седемстотин деветдесет и девет лв. и петдесет и три ст.) - адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.1, т.2 вр. чл.36 ЗА на Т. Г. Н. с ЕГН [ЕГН] и Г. Б. В. с ЕГН [ЕГН] в производството по в. гр. д. № 3221/2020 г. на Апелативен съд - София. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :