О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 501 гр. София, 17.10.2016 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 12.10.2016 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1872 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на кмета на [община] срещу определение № 2584 от 27.07.2016 г. на САС по в.гр.д. № 2544/2016, с което е потвърдено първоинстанционното определение № 2584/27.07.2016 по т.д. № 689/2013 г. на СГС за прекратяване производството по иска на частния касатор срещу Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ за установяване недължимостта от ищеца на ответника на сумата от 179 422,32 лева- финансова корекция , с оглед нарушение на чл.25 ал.5 от ЗОП от първата като бенифициент по договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007-2013 година”. Частният жалбоподател навежда оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основава допускането до касация на чл.280 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд се е позовал на характера на отношенията между страните по спора, основани на сключения между същите Договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007-2013 година” като административноправни, а от тук е направен и изводът, че самият спор е от компетентността на административните съдилища,в частност на Административен съд-София. Изложени са и съображения за приложението на параграф 10 ал.2 от ЗУСЕСИФ/ДВ бр.10/22.12.2015 г.- в сила от 25.12.2015 г./, според който образуваните до влизането в сила на този закон съдебни производства по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл.27 от ал.1 и ал.5-7 от същия закон, т.е. делото е следвало да се разгледа от административен съд. Изложени са и съображения за това, че процесното вземане е публично такова по смисъла на чл.162,ал.1,т.8 ДОПК. По поставения от касатора правен въпрос за това, дали за заварените от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия са приложими правилата на параграф 10 ал.2 от ПЗР на същия закон следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.3 ГПК и в този смисъл, дали исковият, гражданскоправен ред за защита е допустим е налице основание за допускане до касация,съгласно чл.280 ал.1,т.3 ГПК, т.е. същият се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, с оглед сравнително новата правна уредба в цитирания закон. От съдържанието на следващата разпоредба на ПЗР на ЗУСЕСИФ-параграф 10 ал.3, която гласи, че образуваните до влизане в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се извършват по досегашния ред следват и отговорите и на двата правни въпроса, цитирани по-горе, а именно: към датата на влизането в сила на ЗУСЕСИФ-25.12.2015 г. е допустим исковият гражданскоправен ред за защита срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган и този ред следва да се прилага и след тази дата относно висящите искови производства . Доколкото процесният спор е по ИМ заведена в съда на 07.02.2013 г., то същият попада в горната категория и спрямо него е приложима разпоредбата на ПЗР на ЗУСЕСИФ-параграф 10 ал.3, от което следва, че обжалваното въззивно определение и потвърденото с него първоинстанционно такова за прекратяване производството по иска на частния касатор срещу Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ за установяване недължимостта от ищеца на ответника на сумата от 179 422,32 лева- финансова корекция , с оглед нарушение на чл.25 ал.5 от ЗОП от първата като бенифициент по договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007-2013 година” следва да се отменят и делото да се върне на състава на СГС за извършване на последващи процесуални действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2584 от 27.07.2016 г. на САС по в.гр.д. № 2544/2016. ОТМЕНЯ определение № 2584 от 27.07.2016 г. на САС по в.гр.д. № 2544/2016, както и потвърденото с него първоинстанционното определение № 2584/27.07.2016 по т.д. № 689/2013 г. на СГС за прекратяване производството по иска на частния касатор срещу Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ за установяване недължимостта от ищеца на ответника на сумата от 179 422,32 лева- финансова корекция , с оглед нарушение на чл.25 ал.5 от ЗОП от първата като бенифициент по договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007-2013 година”. ВРЪЩА делото на СГС, ТО ,6-6 състав за извършване на последващи процесуални действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.