Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 43   София,   16.04.2009 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на  двадесет и пети март две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА     при секретаря Ирена Велчева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 648/2008 г.     Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 6 от 09.01.2009 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 102 от 29.05.2008 г. по гр. д. № 357/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора Н. И. Ц. от гр. С. срещу ЗПАД „Д”, гр. С. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 27.02.2004 г. за разликата от 30 000 лв. до пълния му предявен размер 60 000 лв. По отношение допуснатата до касационно разглеждане част от въззивното решение в касационната жалба се поддържа, че същото е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора, решаващият състав е приел, че неговата наследодателка е допринесла в равна степен за процесното пътно-транспортно произшествие, като се е позовал на писмени доказателства - обвинително заключение и обвинителен акт, които нямат материална доказателствена сила по отношение на описания в тях механизъм на ПТП, а отразяват само мнението на органите на досъдебното производство. Ответникът по касация - ЗПАД „Д”, гр. С. не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. За да отхвърли предявения от Н. И. Ц. срещу ЗПАД „Д”, гр. С. иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за разликата от 30 000 лв. до пълния му предявен размер 60 000 лв., въззивният съд е приел, че дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря, починала в резултат на настъпилото на 27.02.2004 г. пътно-транспортно произшествие, подлежи на намаляване по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 1/2, предвид обстоятелството, че пострадалата е допринесла за злополуката. Според решаващия състав, от представените по делото заключително обвинително постановление на следователя и обвинителен акт, представляващи официални документи, които не са оспорени от ищеца, се установява, че пострадалата е нарушила разпоредбата на чл. 113 Закона за движение по пътищата - пресичала е на неопределено за това място /между пешеходен светофар и спирката, а не на самия светофар/; пресичала е на червен сигнал на светофара за пешеходците и при разрешен сигнал за движение на автомобилите; поведението й на пътя е било колебливо, което е попречило за адекватна маневра на водача на автомобила за заобикалянето й. Тези фактически и правни изводи на въззивната инстанция не могат да бъдат споделени. Неоснователно решаващият състав е счел за доказани обстоятелствата, имащи значение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, като се е позовал на актовете на органите на досъдебното производство - заключително обвинително постановление по сл. д. № 98-ТО/04.03.2004 г. и обвинителен акт по пр. вх. № 1303/2004 г. на Софийска градска прокуратура. Макар да са официални документи по смисъла на чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./, посочените актове не представляват доказателство за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове се постановяват в отделните фази на досъдебното производство и отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице. Същите обаче нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно императивната норма на чл. 222 ГПК /отм./, такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, в т. ч. и съпричиняването на вредоносния резултат, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на досъдебното производство. Като е приел за доказано в случая, че пострадалата В. Ц. е пресичала на червен сигнал за пешеходците и че по време на пресичането на пътното платно е правила колебливи движения в различни посоки, позовавайки се единствено на обвинителното заключение и обвинителния акт на органите на досъдебното производство, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на решението в отхвърлителната му част и налагащо извод за отмяната му. Доколкото обаче не е налице необходимост от повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, с оглед изричната норма на чл. 293, ал. 2 ГПК, след отмяна на решението делото не следва да бъде върнато на въззивния съд, а спорът следва да бъде решен от касационната инстанция. Преценявайки събраните по делото доказателства във връзка с поведението на пострадалата при процесното пътно-транспортно произшествие, настоящият състав приема за безспорно установен единствено фактът, че същата е пресичала пътното платно на неопределено за това място - на около 20 метра от светофара, което представлява нарушение на чл. 113 от Закона за движението по пътищата. Предвид обаче обстоятелството, че съгласно действащата нормативна уредба на движението по пътищата /чл. 5, ал. 2; чл. 20 и чл. 116 ЗДвП/, отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване на безопасността на движението е значително по-голяма в сравнение с тази на пешеходците, допуснатото от пострадалото лице нарушение обосновава съпричиняване на вредоносния резултат /смъртта на същото лице/ в размер на 1/4, а не на 1/2, както е преценил въззивният съд. С оглед така приетия принос на пострадалата, определеното от въззивния съд като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. подлежи на намаляване със сумата 15 000 лв. /1/4 от 60 000 лв. = 15 000 лв./. Или, предявеният иск се явява основателен за сумата 45 000 лв. Ето защо, въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за сумата 15 000 лв., която сума следва да бъде присъдена допълнително на касатора Н. И. Ц..   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ постановеното от Софийски апелативен съд решение № 102 от 29.05.2008 г. по гр. д. № 357/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора Н. И. Ц. от гр. С. срещу ЗПАД „Д”, гр. С. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 27.02.2004 г. за разликата от 15 000 лв. до 30 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗПАД „Д”, гр. С. да заплати на Н. И. Ц. от гр. С., на основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, допълнително сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лева като обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие от 27.02.2004 г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102 от 29.05.2008 г. по гр. д. № 357/2008 г. в останалата обжалвана част.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: