Р Е Ш Е Н И Е № 184 гр. София, 10 април 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 482/ 2012 година Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения С. Х. Х., от [населено място], обл. Шумен, срещу влязлата в сила присъда № 44 от 31. 05. 2011г., на Районен съд- гр.Нови пазар, постановена по НОХД № 807/ 2010г., по описа на съда, потвърдена с въззивно решение № 119 от 8. 11. 2011г., на Шуменския окръжен съд, наказателно отделение, по ВНОХД № 411/ 2011г. От саморъчно изготвеното искане за възобновяване на наказателното дело на осъдения С. Х. Х. се извеждат отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2- 3 НПК, а именно: допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Заявява се искане за отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В съдебно заседание пред ВКС искането се поддържа от осъденото лице и неговия служебен защитник, назначен в настоящото производство, по съображенията в него. Гражданските ищци [община] пазар, представлявана от Кмета- В. Т., и С. Л. К., от [населено място] , редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, не изпращат процесуален представител, и не вземат становище по постъпилото искане за възобновяване. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване на делото е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за възобновяване на наказателното дело на осъдения С. Х. Х. е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, в кръга по чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С първоинстанционната присъда Районният съд- гр.Нови пазар, е признал подсъдимия С. Х. Х., от [населено място], обл. Шумен, за виновен в това, че в периода 5. 05. 2010г.- 25. 05. 2010г., край [населено място] и в [населено място], обл. Шумен, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, сам и в съучастие като извършител с подсъдимия М. В. М. (осъден по същото дело), отнел чужди движими вещи, на обща стойност 6003, 77 лв., от владението на собственика- С. Л. К. и [община] , без тяхно съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затвор, като го е оправдал по обвинението в останалата му част. Осъдил е подсъдимите С. Х. Х. и М. В. М. да заплатят солидарно на гражданския ищец С. Л. К. сумата 331, 77 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, а С. Х.- и сумата 5672 лв., в полза на [община] - също обезщетение за имуществени вреди. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимите. Със същата присъда, подсъдимият М. В. М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и чл. 54 НК- на осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК- за срок от три години, като е оправдан по обвинението в останалата му част, а подсъдимият Р. И. А. е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. С цитираното въззивно решение, Шуменският окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Присъдата е влязла в сила и не е била проверена по касационен ред. Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е изцяло неоснователен, поради следното: Нарушение на правото на адвокатска защита по отношение на осъдения Х. не е допуснато нито на досъдебното производство, нито в съдебната фаза на процеса, както се твърди в искането му за възобновяване. Още с привличането му в качеството на обвиняем, надлежно са му били разяснени всички процесуални права, включително и на адвокатска защита, а преди това, с изрично постановление на разследващия орган от 25. 08. 2010г. (л. 71 от дознанието), в качеството на служебен защитник е назначен адв. Б. И., от АК- [населено място], участвал при извършените процесуално- следствени действия с осъденото лице. В този смисъл, възражението, изтъкнато в искането, че досъдебното разследване е проведено без участието на защитник, е лишено от основание. В съдебната фаза на процеса, в производството пред първата инстанция, с разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание, редовно връчено на Х., също изрично са му били разяснени правата, като отделно му е указана и възможността да ангажира защитник. Същевременно е разпоредено призоваването и на назначения от досъдебното производство и посочен по- горе служебен защитник- Адв. Б. И., който е участвал в производството пред РС-гр.Нови пазар. Идентично е положението и във въззивното производство, поради което ВКС намира, че правата на осъдения по никакъв начин не са били накърнени, а от това следва, че твърдението му, че не му е била осигурена адвокатска защита е невярно. Следващата група възражения, макар и формално насочени към процесуалната законосъобразност на доказателствената дейност на решаващите съдилища, се отнася до несъгласието на осъденото лице с приетите по делото фактически положения, поставени в основата на осъждането му, т.е. релевира се необоснованост, която е изцяло извън кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК отменителни основания. ВКС не контролира фактическите положения, приети по делото, доколкото последната инстанция по фактите е въззивната, но в неговите правомощия е да провери съблюдаването на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата и формирането на вътрешното убеждение на решаващите съдебни състави по фактите. Предходните инстанции са изложили подробно и убедително съображенията си, мотивирали ги да заключат, че осъденият Х., сам и в съучастие с второто осъдено по делото лице- М. М., са извършители на престъплението, за което са признати за виновни и осъдени, приемайки за несъмнено доказано тяхното авторство по отношение на инкриминираната на всеки от тях кражба. Основали са констатациите си на формираната по делото доказателствена съвкупност, оценена обективно, всестранно и пълно, при стриктното спазване на принципните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, и тези на чл. 107 НПК. При доказаните по делото фактически обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. Като е приел, че извършеното от С. Х. деяние осъществява всички обективни и субективни признаци на по- тежко наказуемия престъпен състав на кражба по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, окръжният съд законосъобразно е счел, че следва да потвърди присъдата на РС- [населено място] пазар, с която същият е бил признат за виновен и осъден за това престъпление. В този смисъл влязлата в сила присъда, предмет на проверка в настоящото производство, е и законосъобразна. Наказанието на искателя е определено в законосъобразен и справедлив размер и не съдържа белезите на явната несправедливост, съобразно критериите, установени по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Конкретният му размер- три години и шест месеца лишаване от свобода, е близък до установения в закона специален минимум (две години). При отмерване на санкцията обективно са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, без да е допуснато игнорирането на някои от тях, или последните да са се оказали неадекватно оценени. Не са налице смекчаващи обстоятелства, които да не са били взети предвид от съдилищата, или тяхната относителна тежест да се е оказала подценена. Правилно съдилищата са заключили, че миналите осъждания на искателя, определящи правната квалификация на престъплението като извършено при условията на опасен рецидив, не следва да се отчитат като отегчаващи отговорността му обстоятелства. Законосъобразна оценка е получила и степента на обществена опасност на деянието и дееца, в светлината на реализиране на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК и принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, регламентиран с нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Негативните характеристични данни обаче, изводими и от наличното обременено съдебно минало на Х., във връзка с извършени от него тежки умишлени престъпления, дори и при настъпила реабилитация по право, изключват възможността за ревизиране на наложеното наказание в посока облекчаване на неговото наказателно-правно положение, тъй като последното би се оказало проява на немотивирана снизходителност, в разрез с всички коментирани до тук правила. извън тези, определящи правната квалификация на престъплението като извършено при условията на опасен рецидив, Поради горните съображения, като намери, че не се констатират допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, ВКС в настоящия си състав прие, че съобразно правомощието си по чл. 425 НПК, следва да остави без уважение искането за възобновяване на наказателното дело и отмяна на постановената по него влязла в сила присъда. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Х. Х., от [населено място], обл. Шумен, за възобновяване на НОХД № 807/ 2010г., по описа на Районен съд- гр.Нови пазар, и отмяна на влязлата в сила присъда № 44 от 31. 05. 2011г., постановена по същото дело, потвърдена с решение № 119 от 8. 11. 2011г., на Шуменския окръжен съд, наказателно отделение, по ВНОХД № 411/ 2011г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: