Р Е Ш Е Н И Е № 9 гр.София , 11 март 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Ивайло Симов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1148/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимия Ц. М. Ц., чрез служебния му защитник адв. П., срещу решение №175 от 16.09.2019 г., постановено по внохд №216/2019 г. на Апелативен съд- гр. Велико Търново, на основание чл.348 ал.1 т.3 от НПК. В жалбата се твърди, че неправилно е определен размера на наложеното на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК към средния размер, предвиден за престъплението по чл.149 ал.5 т.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, тъй като то не отразява вярно степента на обществена опасност на деянието и дееца и не съответства на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, нито на целите по чл.36 от НК. Посочва се, че въззивният съд потвърждавайки наказанието, наложено от първата инстанция, не е изложил подробни мотиви, а е приел изцяло мотивите към присъдата, с което е допуснал нарушение на процесуалните правила. Моли се да бъде отменено атакуваното съдебно решение и да бъде намален размера на наложеното на Ц. наказание. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия моли да бъде уважена касационната жалба, по съображенията, изложени в нея. Пледира за намаляване размера на наложеното на Ц. Ц. наказание лишаване от свобода, както и размера на присъденото обезщетение по гражданския иск. Особеният представител на гражданския ищец и частен обвинител С. В. М.- адв.И. счита, че не е налице претендираното касационно основание, тъй като наложеното на подсъдимия наказание от осем години лишаване от свобода е справедливо. Не намира основания и за намаляване на присъденото обезщетение по граждански иск. Моли решението на въззивната инстанция да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага да бъде оставена без уважение. Подсъдимият Ц. М. Ц. представя писмена защита, в която оспорва законосъобразността на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза, касателно неговата личност, както и съдебно-психиатричната експертиза относно пострадалата, като твърди, че от данните в последното експертно заключение се налага извод, че С. М. не е могла да разбере, че върху нея е упражнено физическо насилие. На следващо място посочва, че мотивите на съда не отговарят на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК; че липсва ДНК експертиза на веществените доказателства; че съдът е подминал без коментар обстоятелството, че към момента на деянието е имало битов скандал; че направените от него самопризнания са изтръгнати насила; че не е бил съгласен за провеждането на диференцирана процедура по чл.371 т.2 от НПК, но под давление на служебния му защитник се е съгласил. В заключение моли да бъде отменена постановената спрямо него присъда и да бъде оправдан, алтернативно- да му бъде намалено наказанието. Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимият Ц. заявява желание да се уважи жалбата и да се намали наложеното му наказание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №16 от 03.04.2019 г., постановена по нохд №159/2019 г. Плевенски окръжен съд е признал подсъдимия Ц. М. Ц. за виновен в това, че на 30.07.2018 г. в [населено място], [улица] извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст –С. В. М. на 12 години, като деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.149 ал.5 т.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б.“а“ и чл.54 от НК го е осъдил на дванадесет години лишаване от свобода, което на основание чл.373 ал.2 във вр.с чл.58а ал.1 от НК е намалил с 1/3 и е постановил подсъдимия да изтърпи наказание осем години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, като е зачетел предварителното задържане на подсъдимия. С присъдата е постановено отделно изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието в размер на една година и единадесет дни по нчд №248/2009 г. по описа на ОС- гр. Плевен, за което подсъдимият е бил условно предсрочно освободен. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е бил осъден да заплати на С. М., чрез особения й представител ад.И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, както и д.т. върху уважения размер на гр.иск. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, като съдът се е разпоредил и с веществените доказателства. По протест на прокурора и жалба на подсъдимия, пред АС- Велико Търново е било образувано внохд №216/2019 г., приключило с решение №175 от 16.09.2019 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място следва да се посочи, че подсъдимият Ц. за първи път в хода по същество на делото пред ВКС въвежда касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, което е процесуално недопустимо. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.351 ал.1 от НПК, основанията, на които се обжалва/протестира въззивното решение следва да бъдат посочени още в жалбата/протеста. ВКС се произнася само по релевираните касационни основания и понеже оплакването за допуснати от решаващите съдилища съществени процесуални нарушения не е направено своевременно, то по него не се дължи произнасяне. Същото важи и за наведения довод от страна на защитника на подсъдимия за несправедливост на размера на присъденото обезщетение по гражданския иск. Всъщност единственото основание, което подлежи на обсъждане от настоящият касационен състав е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, тъй като само то е възведено в касационната жалба. На следващо място, следва да се посочи, че производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, като оспорване на фактическата обстановка от подсъдимия, поначало е процесуално недопустимо, тогава, когато делото е било разгледано по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2, а още по-малко това е допустимо в производството пред касационната инстанция, която не е инстанция по фактите. Съгласно разрешенията, дадени в ТР №1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, подсъдимият получава по-леко наказание при разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, като същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти, т.е постигайки по-благоприятно наказателно-правно третиране, подсъдимият понася и съответните тежести. След като делото е решено при условията на чл.371 т.2 от НПК, допустимата защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в обвинителния процесуален документ, същият не е следвало да изразява съгласие за провеждането на диференцираната процедура, а е било необходимо своевременно да изложи съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред. Твърдението му, че не е желал провеждането на диференцираната процедура по глава 27 от НПК, не е подкрепено от каквито и да е било доказателства. Точно обратното, видно от протокола от съдебното заседание, проведено по нохд №159/2019 г. подсъдимият Ц. доброволно и изрично е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Що се отнася до наложеното на подсъдимия наказание, то същото не се явява явно несправедливо. За престъплението по чл.149 ал.5 т.3 във вр.с ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от пет до двадесет години. С оглед провеждането на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК , съдът е бил длъжен след като определи подходящия размер на наказанието лишаване от свобода за извършеното от подсъдимия престъпление, да го намали с 1/3 на основание чл.58а ал.1 от НК, или да приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, ако установи условията на чл.55 от НК и ако тази разпоредба е по-благоприятна за дееца. Изводите на съда, че не са налице основанията за приложение на нормата на чл.55 от НК са законосъобразни, защото по делото не се установяват нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона за съответното престъпление наказание /в случая пет години лишаване от свобода/ е несъразмерно тежко. Определеното наказание от 12 години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на осем години, не е явно несправедливо. Същото е съобразено с конкретната тежест на извършеното престъпление- висока, предвид факта, че то е извършено при условията на опасен рецидив, обществената опасност на дееца- също завишена, с оглед обремененото му съдебно минало и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Не е било пренебрегнато нито критичното отношение на подсъдимия към извършеното, нито изказаното от него съжаление. Също така, съдът е отчел и обстоятелството, че в резултат на деянието, при пострадалата не се е стигнало до психично разстройство или други психиатрични заболявания, при които стресът би могъл да бъде отключващ фактор, и в този смисъл упражнените спрямо нея действия не са довели до сериозни последици за личността й. В кръга на отегчаващите отговорността обстоятелства правило съдът е ценил осъжданията на подсъдимия, извън правната квалификация „опасен рецидив“, лошите характеристични данни и обстоятелството, че деянието по настоящото дело е извършено само 24 дни след условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на наложеното му общо наказание по нчд №618/2008 г. на ОС-Плевен. Всъщност проследявайки предходните осъждания на подсъдимия се установява, че същият е бил осъждан още два пъти за престъпления против половата неприкосновеност, което показва трайна престъпна упоритост и склонност към извършването на престъпления от този вид, на фона на констатиран от СППЕ сексуален нарцисизъм /ситуационна дивиация/, характиризиращ се с егоцентричен модел на сексуално поведение, грубо безразличие към чувствата и правата на другите и игнориране на социалните норми. Очевидно е ,че макар и до настоящия момент подсъдимият да е търпял високи по размер наказания лишаване от свобода, те не са съдействали за неговото поправяне и не са изиграли ефективна роля за възпирането му от подобни престъпни посегателства. С оглед на изложеното, определеното около средния размер, предвиден за престъплението по чл.149 ал.5 т.3 във вр.с ал.1 от НК наказание, при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, отговаря не само на обществената опасност на деянието и дееца, но и на целите по чл.36 от НК. В касационната жалба не се сочат допълнителни, необсъдени от въззивната инстанция смекчаващи отговорността обстоятелства / а и такива не се констатират от ВКС/, които да налагат нова преценка на размера на наказанието, в посока неговото намаляване. Доводът за липса на мотиви на атакуваното съдебно решение, в частта относно наказанието, което подсъдимия Ц. следва да понесе, е лишено от основание. На стр.67-69 от въззивното дело, съдът подробно е изложил съображенията си, свързани с реализацията на наказателната отговорност на подсъдимото лице и в този смисъл твърдението за наличието на пропуск в мотивната част на решението, не се възприема от настоящия касационен състав. С оглед на изложените съображения, ВКС намира, че не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение- в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №175 от 16.09.2019 г., постановено по внохд №216/2019 г. по описа на Апелативен съд-гр.Велико Търново, НО. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/