О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 533 гр. София 30.07.2015 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юли през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова ч. гр.дело № 2113 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца М. Г. Г., чрез адв. К. Б. и адв.Г. Ч. против определение № 26026/22.12.2014 г. по гр.дело № 18657/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 02.10.2014 г. по гр.дело № 34674/2013 г. на Софийски районен съд. С последното е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на Административен съд София град. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя исковата молба, с която е сезиран Софийски районен съд е с пр.осн.чл.71, вр.чл.74 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./ и чл.4, пар.3 от Договора за Европейски съюз/предишен чл.10 от Договора за създаване на Европейската общност/ и чл.7 от Конституцията на РБългария във връзка със Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/ против Народното събрание на РБългария. Сочи, че с приемането на цитираните в исковата молба разпоредби от КСО Народното събрание е нарушило забраната за дискриминация вследствие на което ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Поддържа също, че НС е органът, на който е възложено осъществяването на законодателната власт, която представлява приемането на нормативни актове, които уреждат първично или въз основа на Конституцията обществени отношения поддаващи се на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения, както и приемането на актове, които уреждат обществените отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен негов дял. Според жалбоподателя претърпения от същия вреди са вследствие на упражняването на законодателната власт на НС, че с приемането на цитираните в исковата молба разпоредби на КСО НС е нарушило правото на Европейския съюз, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Конституцията и Закона за защита от дискриминация. Твърди, че имуществена отговорност на държавата е предвидена съгласно чл.203 АПК, вр.чл.1 ЗОДОВ само за незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган и на длъжностни лица в системата на администрацията, че в чл.203 АПК и чл.1 ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица, ограничен обаче до осъществяването на административна дейност от държавните органи и от длъжностните лица. Сочи, че НС не е административен орган по смисъла на чл.128,ал.1,т.3 и т.5, вр.пар.1 от ДР на АПК и чл.203 АПК, вр.чл.1 от ЗОДОВ, че народните представители не са длъжностни лица по смисъла на тези разпоредби. Становището на жалбоподателя е, че компетентен да се произнесе по предявените искове против Народното събрание е гражданския съд. В жалбата се сочи, че основната претенция, предявена с исковата молба е с пр.осн.чл.4, пар.3 от Договора за Европейски съюз, че съдът я е квалифицирал като претенция, основана на чл.74,ал.2 ЗЗДискр., което е довело до погрешни изводи относно това кой е компетентния съд, който да се произнесе по същество на исковата претенция. Жалбоподателят поддържа, че по силата на принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в чл.4,пар.3 от Д. всички органи на държавите-членки, включително административните и правораздавателните имат задължение да гарантират спазването на нормите на правото на Съюза. Сочи, че от принципа за лоялно сътрудничество произтича институтът на отговорността на държавите-членки за вреди, в случаите когато са допуснали нарушение на правото на ЕС. Сочи също, че отговорността на държавите-членки, като следствие от задължението за лоялно сътрудничество е изведена за първи път в съдебната практика на Съда на Европейския съюз в цитираното в т.27 от исковата молба Решение от 19.11.1991 г. по обединени дела A. Frankovich и Danila Bonifaci и др.срещу Република Италия – С-6/90 и С-9/90, вр. с неизпълнение на задължението на законодателния орган да транспонира директива. Посочва, че според С. както от администрацията и от законодателната власт частноправните субекти могат да търсят и обезщетение за вреди, причинени от решение на юрисдикция, която се произнася като последна инстанция по съществото на спора, при нарушения на правото на ЕС. Сочи, че според принципа за ефективна съдебна защита всяка държава-членка има свобода да предвиди вътрешноправен ред за реализиране на нейната отговорност за вреди от нарушения на правото на ЕС, доколкото той не е по-неблагоприятен от реда, който урежда подобни съдебни производства, основани на вътрешното право и доколкото не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза. В заключение сочи, че в съответствие с принципа за лоялно сътрудничество за ищеца е възникнало самостоятелно материално право да претендира обезщетение за нарушените му права, произтичащи от правото на ЕС, необвързано от материалните предпоставки за отговорност на държавата, установени в ЗЗДискр, че приложението на този принцип изисква реализацията на правата на ищеца да бъде осъществена по процесуалния ред на ЗЗДискр. При това по начин, който не го затруднява прекомерно, че в случая това са общите съдилища на осн.чл.71 от ЗЗДискр, вр.чл.14, ал.1 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което делото да се изпрати за разглеждане от гражданския съд. В жалбата е формулирано искане за спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателно постановление по т.дело № 282014 г. на общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси:1. кой съд е компетентен да разгледа иск за търсене на обезщетение за претърпени вреди вследствие от акт на държавен орган или от длъжностни лица от състава му, уреждащ равенство в третирането, при положение, че органът при издаване на акта не е действал при изпълнение на административна, изпълнително-разпоредителна дейност, решен в противоречие с практиката на ВКС – определение № 54/27.07.2009 г. по дело № 15/2009 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, определение № 45/16.07.2013 г. по дело № 42/2013 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, 2. допустимо ли е при твърдение в искова молба за нарушение на право на Европейския съюз и при предявяване на претенции за търсене на отговорност от държавата за вреди на осн.чл.4,пар.3 от Д. съдът да квалифицира исковата претенция като такава с пр.осн.чл.71 или чл.74 ЗЗДискр., 3. кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба против Народното събрание на РБългария, с която се твърди, че законодателният орган е приел закон, с който се нарушава или се създават предпоставки за нарушаване на равенството в третирането на лицата, 4. кой е процедурният ред, по който следва да бъде разгледана искова молба за търсене на обезщетение за претърпени вреди, вследствие от нарушение на задължението на държавата за равенството в третирането, за което се твърди, че представлява нарушение на чл.4,пар.3 от Д.. Въпросите по п.2,3 и 4 според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението са формулирани и въпроси за преюдициално запитване както следва - 1. основният принцип на ефективна съдебна защита на правата, произтичащи от правото на ЕС, принципът за отговорността на държавите-членки за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и принципът на лоялно сътрудничество следва ли да се тълкуват като допускащи квалифицирането на предявени искове за реализиране отговорността на държавата за нарушение правото на ЕС като такива за реализиране отговорност на държавата, съгласно националното законодателство, 2.от значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че държавата-членка е предвидила единствено отговорност на административната и на съдебната власти за нарушения на националното право, лимитирала е случаите на отговорност административната и на съдебната власт и не допуска реализиране на отговорност в други хипотези. Ответникът по частната жалба не е изразил становище. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. От фактическа страна въззивният съд е приел, че Софийски районен съд е сезиран с искове на М. Г. Г. по чл. 71 ЗЗДискр. срещу Народното събрание с искане за установяване на нарушението, за преустановяване на същото и за осъждане на ответника да му заплати сумата 1453,67 лв. като обезщетение за причинени му вреди от незаконосъобразните действия имуществени вреди – пропуснат доход, и 5000 лв. като обезщетение за причинени му неимуществени вреди – неспокойство, усещане за несправедливост, явно злепоставяне и чувство за невъзможност да защити правата си. Приел е също, че действията на дискриминация, срещу които ищецът търси защита, се изразяват в създаване на нормативна уредба, която третира неравно него от лицата родени преди 31.12.1959 г. относно полагаемия им се размер на пенсия във връзка с чл. 69 КСО и параграф 116 от ЗИД на КСО. Съдът е приел, че при изложените твърдения, на които се основават предявените по делото искове по чл. 71 от ЗЗДискр. същите следва да бъдат квалифицирани като такъв във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 3 и т. 5 от АПК, с чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр и с чл. 1 от ЗОДОВ, доколкото ищецът твърди, че дискриминацията по отношение на същия е в резултат от незаконосъобразните (в нарушение на Конституцията на Р България и нормите на Общностното право) действия и бездействия по служба на длъжностни лица в Народното събрание. Посочил е, че в чл. 71 от ЗЗДискр. е предвидено, че извън случаите по раздел I (в който е уредено производството пред Комисията за защита от дискриминация), всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1. установяване на нарушението, 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, 3. обезщетение за вреди. Прието е, че разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. е специална спрямо общото правило на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. - при исковете за обезщетения за вреди от действия или бездействия на органи, осъществяващи държавна власт, компетентен да разгледа делото е съответния административен съд – арг. чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а при искове за обезщетения за вреди произтичащи от отношения на равнопоставеност между субектите, делата са родово подсъдни на общите съдилища - арг. чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. Според въззивния съд предвиденият различен ред за осъществяване правата на засегнатите лица по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. произтича от качеството на субекта, осъществил незаконното действие или бездействие. Приел е, че при искове за обезщетение за вреди, произтичащи от отношения на равнопоставеност между субекта, извършил нарушението и засегнатото от дискриминацията лице, делата са подсъдни на общите съдилища - чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр., а когато исковете са за обезщетение за вреди от действия или бездействия на органи, осъществяващи държавна власт, в т.ч. и органи на местно самоуправление, каквито са общините, компетентен да разгледа делото е съответният административен съд. Приел е, че в процесния случай е налице твърдение за незаконосъобразни действия на длъжностни лица при ответника – Народно събрание, във връзка с предвидените в конституцията законодателни правомощия на последния орган, предвид на което правоотношенията между страните не се основават на равнопоставеност, а на неизпълнение /неправилно изпълнение/ на нормативно уредени задължения от страна на длъжностно лице по осъществяването на държавна власт, т.е. налице са административноправни отношения, споровете по които са подсъдни на административните съдилища. С оглед на тези съображения и разпоредбите чл. 128, ал. 1, т. 3 и т. 5 от АПК, чл. 74, ал.2 от ЗЗДискр. и чл.1 от ЗОДОВ, както и по аргумент от § 4, ал.3 от ПЗР на АПК съдът е приел, че делото е неподведомствено на общите съдилища и не следва да се разглежда по общия исков ред, а е подведомствено на административните съдилища и подлежи на разглеждане по реда на АПК, като е подсъдно, съгласно чл. 132 и чл. 133 от АПК, на Административен съд София град. Преценени са за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на правото на ЕС и практиката на С., като е прието, че на ищеца не се отказва достъп до съдебна защита, а молбата му е изпратена до компетентния съобразно вътрешното законодателство съд за разглеждането й, без с последното да се ограничава по какъвто и да е начин правото му на ефективна съдебна защита. По правния въпрос: Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос - кой съд е компетентен да разгледа иск за търсене на обезщетение за претърпени вреди вследствие от акт на държавен орган или от длъжностни лица от състава му, уреждащ равенство в третирането, при положение, че органът при издаване на акта не е действал при изпълнение на административна, изпълнително-разпоредителна дейност. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втори, трети и четвърти въпроси от изложението, тъй като същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК – не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи по предмета на спора. По правния въпрос, по който следва да се допусне касационно обжалване съдът преценява следното: Съгласно т.4 от тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС по т.дело № 2/2014 г. ОСГК и Първа и втора колегия на ВАС делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи от Закона за защита от дискриминация. Според мотивите в тълкувателното постановление съгласно чл.74,ал.1 от ЗЗДискр. в случаите по раздел първи от закона всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. Съгласно чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр когато вредите са причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Прието е, че подсъдността на иска по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр в този случай следва да се определи по правилата за определяне подсъдността на исковете по чл. 1 ЗОДОВ. Съобразно чл. 1, ал. 2 от същия закон тези искове се разглеждат по реда, установен в АПК. В тълкувателното постановление е прието, че чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК въвежда обща компетентност за административните съдилища в материята по делата, отнасящи се до обезщетенията за вреди от незаконосъобразна административна дейност, като я отграничава по този начин от тази на гражданските съдилища. По-нататък е посочено, че за да се приеме, че искът за вреди от нарушаване на права, уреждащи равенство в третирането, е подсъден на административния съд е необходимо той да се основава на твърдение за вреди, причинени от незаконен акт, действие или бездействие на държавен орган или длъжностно лице, т. е. от незаконосъобразно упражнена административна дейност. Прието е, че провеждането на административно производство по установяване на нарушение на антидискриминационно законодателство пред Комисията за защита от дискриминация не е поставено от закона като условие за определяне на подсъдността на иска. Въпросът дали то може да се разглежда като друга положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр, наред с останалите процесуални предпоставки за допустимост, установени в чл. 204 от АПК /напр. отмяната на незаконосъобразния акт/, или е елемент от фактическия състав на иска, не влияе върху начина на определяне на подсъдността, който е нормативно установен в чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Прието е в същото ТП, че разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр също предвижда възможност за търсене на обезщетение за вреди от нарушение на антидискриминационното законодателство, като е посочено, че извън случаите по раздел първи, в който е уредено производството пред Комисията за защита от дискриминация, всяко лице чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска установяване на нарушението, осъждане на ответника на преустанови нарушението, да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. В този случай може да се предяви и претенция за понесени вреди. Прието е също, че двете норми - тази на чл. 71 и на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. уреждат правото на обезщетение за вреди от нарушение на антидискриминационното законодателство. Според тълкувателното постановление доколкото разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр въвежда изискване вредите да са причинени от незаконосъобразна дейност на държавни органи и длъжностни лица, тя следва да се приеме за специална спрямо общото правило на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. В първия случай компетентен да се произнесе е съответният административен съд, а по искове за обезщетения за вреди, произтичащи от отношения между равнопоставени субекти, делата са родово подсъдни на гражданските съдилища. Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВКС и ВАС. По частната жалба: Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното определение е валидно, допустимо и неправилно – постановено е при нарушение разпоредбите на чл. 128,ал.1,т.3 и т.5 АПК, чл.74,ал.2 ЗЗДискр. Съдът преценява, че с оглед изложените твърдения в исковата молба М. Г. е предявил обективно съединени искове с пр.осн.чл.71, ал.1,т.1,т.2 и т.3 ЗЗДискр. Твърденията са за осъществена дискриминация от Народното събрание на РБългария, чрез създаване на нормативна уредба, която третира неравно ищеца спрямо лицата родени преди 31.12.1959 г. относно размера на пенсията вр.чл. 69 КСО и пар.116 от ЗИД на КСО. Като взема предвид посочената практика на ВКС и ВАС, обективирана в т. 4 на т.постановление № 2/2015 г. по т.дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и втора колегия на ВАС съдът намира, че делото е подсъдно на общите съдилища и компетентния съд е Районен съд [населено място]. Според очертания предмет на спора с исковата молба – заявени факти и обстоятелства, и петитум касае се за търсена защита от ищеца засегнат от дискриминационно третиране от ответника по исковете – Народно събрание на РБългария. Законодателната дейност на Народното събрание по приемане на цитираните в исковата молба разпоредби на КСО, като последица от която според ищеца е налице неравно третиране по признака възраст и обществено положение по отношение на същия спрямо лицата, родени преди 31.12.1959 г. относно полагаемия им се размер на пенсия вр.чл.69 КСО и пар.116 от ЗИД КСО не представлява административна дейност. При приемане на посочените разпоредби на КСО и изобщо при приемане на закон Народното събрание на РБългария осъществява законодателна власт – чл.62,ал.1 от Конституцията на РБългария и не действа като административен орган при или по повод изпълнение на административна дейност. С оглед на това съдът преценява, че компетентен да разгледа спора е Районен съд [населено място]. Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилно определение. Последното следва да се отмени и делото да се изпрати за разглеждане на Районен съд [населено място]. Следва да се остави без уважение искането за спиране производството по делото до постановяване на тълкувателно постановление по т.дело № 2/2014 г. на ВКС – ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС. Тълкувателно постановление по посоченото тълкувателно дело е постановено на 19.05.2015 г. Без уважение следва да се остави искането на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по чл.628 ГПК по поставените два въпроса в изложението. Съгласно чл.628 ГПК Съдът на Европейската общност се сезира с преюдициално запитване от българския съд, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Жалбоподателят не е посочил конкретна разпоредба от правото на Европейския съюз нито конкретен акт на органите на Европейския съюз, чието тълкуване е от значение за правилното решаване на делото. Поради това искането на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване не попада в хипотезата на чл.628 ГПК и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на определение № 26026/22.12.2014 г., постановено по гр. дело № 18657/2014 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 14302/05.02.2015 г., подадена от ищеца М. Г. Г., чрез адв. К. Б. и адв. Г. Ч.. Отменя определение № 26026/22.12.2014 г., постановено по гр. дело № 18657/2014 г. на Софийски градски съд и вместо това постановява. Компетентен да разгледа искова молба вх. № 82652/11.07.2013 г. по описа на Софийски градски съд, подадена от М. Г. Г., [населено място], [улица], чрез адв. К. Б. и адв.Г. Ч. срещу Народно събрание на РБългария е Софийски районен съд. Изпраща делото за разглеждане на Софийски районен съд. Оставя без уважение искането на М. Г. Г., чрез адв.К. Б. и адв.Г. Ч. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, формулирано в изложението към частна жалба вх. № 14302/05.02.2015 г. както следва - 1. основният принцип на ефективна съдебна защита на правата, произтичащи от правото на ЕС, принципът за отговорността на държавите-членки за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС и принципът на лоялно сътрудничество следва ли да се тълкуват като допускащи квалифицирането на предявени искове за реализиране отговорността на държавата за нарушение правото на ЕС като такива за реализиране отговорност на държавата, съгласно националното законодателство, 2. от значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че държавата-членка е предвидила единствено отговорност на административната и на съдебната власти за нарушения на националното право, лимитирала е случаите на отговорност административната и на съдебната власт и не допуска реализиране на отговорност в други хипотези. Оставя без уважение искането на М. Г. Г., чрез адв.К. Б. и адв.Г. Ч. за спиране производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2/2014 г. на ВКС – ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС. Препис от определението да се изпрати на страните. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: