Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 118

гр. София, 17.03.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 390 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Я. А. от САК, като процесуален пълномощник на А. Ш., срещу определение № 3338 от 17.12.2021 г. по в.гр.д. № 3157/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Х състав, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 1032 от 13.10.2021 г. в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), за осъществено от адв. А. процесуално представителство в производството пред въззивната инстанция.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението по чл. 248 ГПК. Твърди се, че с оглед изхода на спора във въззивната инстанция и предвид представените по делото пълномощно в полза на адв. А. за всички съдебни инстанции и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ на материално затруднено лице, неправилно въззивният съд е приел, че възнаграждение не следва да й бъде присъждано. По изложените в жалбата подробни съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт и изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез осъждане на ответното застрахователно дружество да й заплати сумата от 1 130 лв.
Против жалбата не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна – ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на въззивен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания акт, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че в мотивите на постановеното въззивно решение, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът вече подробно е анализирал и обосновано е приел, в съответствие с разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 ЗАдв, защо на адв. А. не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за производството пред въззивния съд – с оглед непредставянето на договор по реда на чл. 38 ЗАдв, сключен между адвоката и жалбоподателката за въззивната инстанция. Позовавайки се на практика на ВКС, е посочил, че разпоредбата на чл. 38 ЗАдв е приложима само при наличието на двустранно подписан договор между страна в производството и нейния процесуален представител – адвокат, с конкретно посочване на основание по чл. 38, ал. 1 ЗАдв за оказаната безплатна помощ по този ред. Като е приел, че не са налице нови обстоятелства, водещи до различни изводи от вече възприетите в мотивите на съдебното решение, съдебният състав на въззивната инстанция е оставил молбата по чл. 248 ГПК без уважение.
Определението е неправилно.
Установява се от данните по делото, че в първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие № 866519 от 20.12.2019 г., сключен между ищцата А. Ш. и адв. Я. А., с предмет изготвяне и депозиране в Софийски градски съд на искова молба срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД и процесуално представителство пред всички съдебни инстанции с уговорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, а с пълномощно от същата дата процесуалният представител е бил упълномощен до приключване на делото пред всички инстанции.
Предметът на спора в първата инстанция е за присъждане на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД на сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2019 г., до окончателното изплащане.
С решение № 5068 от 21.08.2020 г., постановено по гр.д. № 400/2020 г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 28-ми състав, предявеният иск е уважен за сумата от 20 000 лв., респективно – отхвърлен като неоснователен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 40 000 лв., като първоинстанционното решение е било обжалвано от ищцата в отхвърлителната му част.
С решение № 1032 от 13.10.2021 г. по в.гр.д. № 3157/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Х състав, решението на първата инстанция е било отменено в отхвърлителната му част и ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати на А. Ш. допълнително сумата от 20 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателката от ПТП, настъпило на 28.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
При така установеното от фактическа страна молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция.
В настоящия случай, видно от договора за правна защита и съдействие от 20.12.2019 г. и пълномощното от същата дата, адв. А. е упълномощена да извършва всички съдопроизводствени действия до приключване на делото пред всички инстанции, като относно дължимото адвокатско възнаграждение е договорено, че правната помощ се предоставя на материално затруднено лице, поради което е безплатна. Въз основа на така учредената й надлежна представителна власт адв. А. е подала въззивна жалба срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение, която е уважена в цялост, като своевременно и надлежно е заявила и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ, ако то не бъде оспорено.
Предвид изложеното и съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция – уважаване въззивната жалба на ищцата, по която адв. А. е осъществила процесуално представителство във въззивното производство, молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна за сумата от 1 130 лв., представляваща определен съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения хорар във въззивното производство в полза на адвоката, сключил договора за безплатно оказване на правна помощ и съдействие на материално затруднено лице.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ОТМЕНЯ определение № 3338 от 17.12.2021 г. по в.гр.д. № 3157/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Х състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 1032 от 13.10.2021 г. по в.гр.д. № 3157/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Х състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], да заплати на адв. Я. А. от САК на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 1 130 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А. Ш. във въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: