Ключови фрази
Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50173

Гр. София, 06.03.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на 07.12.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА

При участието на секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА
Като изслуша докладваното от съдия ПЕТЯ ХОРОЗОВА
търг. дело № 1638/2021 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Б. К., ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, против решение № 80 от 13.04.2021 г., постановено по в. т. д. № 385/2020 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 82 от 29.06.2020 г. по т. д. № 174/2019 г. по описа на Плевенски окръжен съд в обжалваната част – за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД за разликата над присъдените 40 000 лв. до претендираните 100 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на ПТП, настъпило на 17.11.2018 г., по вина на П. Н. П., управлявал л.а. АУДИ, модел 80 с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва, считано от 21.05.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.
В касационната жалба се излага, че решението е неправилно, на основанията по чл.281 т.3 ГПК – незаконосъобразно и необосновано. Моли се за отмяната му и за постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде изцяло уважена. Претендират се разноски. Оплакванията са за несъответствие на размера на обезщетението с критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, определен при неотчитане в тяхната съвкупност на всички установени по делото обстоятелства – две средни телесни повреди, три сериозни усложнения, четири пролежавания в болнично заведение, две операции, заключение на ТЕЛК за определена 100 %-на нетрудоспособност, психични отклонения вследствие на травмите, депресия и трайна промяна на начина на живот, продължаващо лечение и липса на пълно възстановяване.
Против касационната жалба в срок е постъпил писмен отговор от ЗК ЛЕВ ИНС АД, чрез процесуален пълномощник, със становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Не е постъпил писмен отговор от третото лице – помагач на ответното дружество – П. Н. П..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, в съответствие с чл.290 ал.2 ГПК, намира следното:
За да достигне до извода, че първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част по иска по чл.432 КЗ за разликата над 40 000 лв. до претендираните от касатора 100 000 лв. е правилно, съставът на въззивния съд, след преценка на събраните по делото доказателства, е приел за установена следната фактическа обстановка: В резултат на ПТП, настъпило на 17.11.2018 г., ищецът е получил разкъсване (руптура) на горната глава на двуглавия мускул (бицепс брахии) на дясната ръка, което води до трайно затруднение движението на дясна ръка, и счупване на капачката на лявото коляно (фрактура пателе синистра), което води до трайно затруднение на движенията на крака. И за двете травми са били приложени оперативни интервенции: на 23.11.2018 год. е извършено „хирургично зашиване“ на разкъсаната глава на сухожилието на двуглавия мускул на дясната ръка (мишница), а на 14.12.2018 год. - паралатерална (странична) артротомия и пластика по „метода на Хюстън“. Според вещото лице в резултат на травмите и извършените операции, ищецът е търпял силни болки и страдания през първите 3-4 седмици, средни през следващите около 2 месеца и слаби за период от още 2-2,5 месеца. Като усложнение от травмите и от операциите ищецът е развил тромбофлебит на подбедрицата на левия крак, а като усложнение от тромбофлебита на левия крак се е развила субмасивна белодробна тромбоемболия. В заключението на експерта са посочени факторите, които способстват развиването на тромбофлебит – увреждане на венозната стена в резултат на травми и/или операции, забавяне на кръвния поток и промяна в съсирваемостта на кръвта. Тромбофлебитът не е задължително усложнение при травми и/или операции в областта на долните крайници, но в случая травмата, последващата операция и обездвижването създават условия за венозен застой. Като усложнение от тромбофлебита се е развила и субмасивна емболия (тромбоемболия) на белите дробове и с тази диагноза ищецът е приет и лекуван в клиника по белодробни болести. Според вещото лице причинната връзка между първоначалните травми и белодробната тромбоемболия е непряка, протичаща през много междинни нива. Освен това, в случая не се касае за пълно запушване на белодробната артерия, а за т. нар. „субмасивна“, за която в медицинската документация няма данни да създава реална опасност на живота. И тромбофлебитът на подбедрицата на левия крак, и субмасивната емболия на белите дробове представляват разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. Експертът е извършил преглед на ищеца, при който е установил слабо болезнени и ограничени движения в лявата колянна става, като сгъването (флексията) е ограничено до 90 градуса. Това са остатъчни явления от първоначалната травма и последващата операция, която не е успяла да възстанови напълно функциите на долния крайник. Въз основа на допълнително представени медицински документи, вещото лице е дало допълнително заключение, че поставената на ищеца диагноза „първична гонартроза“ („шипове на коляното“) не е травматична и не е в причинна връзка с първоначалната травма. Вещото лице допуска, че е възможно травмата в коляното да е била активиращ фактор за разрастване на „шиповете“. Ищецът е със 100 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ (ЕР № 1500/11.06.2019 год. на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД), като водещата диагноза е „белодробна емболия със споменаване на остро белодробно сърце“. Срокът на определената намалена работоспособност е една година. От представените пред въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че ТЕЛК е определила на ищеца дата за освидетелстване на 17.12.2020 год. и е указала какви изследвания трябва да бъдат направени. В изпълнение на указанията са извършени флебография, при която е установена тромбозирала и нереканализирана вена феморалис, рентгенография на бял дроб, при което е установен белодробен застой и ЕКГ (амбулаторни листи от 09.12.2020 г., 10.12.2020 г. и 15.12.2020 г.). Към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция не е представено ново решение на ТЕЛК.
От свидетелските показания се установява, че след ПТП ищецът се променил - спрял да говори и да общува. В бита си се е нуждаел от чужда помощ – за хранене, обличане, баня. Станал депресиран, плачел, проявявал нервни изблици, спрял да контактува с децата - не можел да ги гушне, да ги вдигне, да ги води на разходки. Мислел само за своите болки; не се чувствал пълноценен баща, не можел да осигурява същата грижа за семейството, включително и финансова, спрели да празнуват празници.
При така установеното съставът на въззивния съд е намерил, че определената от първостепенния съд сума в размер на 40 000 лв. е напълно съответна на доказаните по делото неимуществени вреди, претърпени от ищеца, и няма основание за присъждане на по-високо обезщетение. Тя е съобразена с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и със социално-икономическите условия в страната към датата на произшествието, като изводите на съда се базират на следното: Уврежданията на ищеца - разкъсване на горната глава на двуглавия мускул на дясната ръка и счупване на капачката на ляво коляно, са получени при ПТП, поради което те следва да бъдат включени в обема на неимуществените вреди, предмет на обезщетение, при съобразяване на обстоятелството, че към момента не е налице пълно възстановяване от втората травма. Като усложнение от същата следва да бъде отчетено и последвалото заболяване на ищеца – тромбофлебит, защото то е в пряка връзка с травмата на левия крак, с операцията и временното му обездвижване след нея. Обезщетение в размер на 40 000 лв. е достатъчно да възмезди тези телесни увреждания, включително при отчитане на отражението им върху психиката на ищеца и неговата млада възраст. С особена тежест и следва да бъде съобразено усложнението от травмата на крака, а именно - тромбофлебитът. Травмите на ръката и крака са лекувани оперативно, като най-силните болки са били в първия месец, а след това са отшумели. С неголяма продължителност е и търпяният от ищеца дискомфорт от обездвижването и от необходимостта да ползва чужда помощ в ежедневните си нужди. Най-съществените страдания за ищеца според съда са предизвикани от тромбофлебита, тъй като лечението му е дългосрочно и изискващо спазване на специален режим, който безспорно дава отражение върху качеството на живот на ищеца. Като усложнение на тромбофлебита белодробната тромбоемболия не може да бъде определена като увреждане, пряко причинено от деликта, защото връзката между белодробната тромбоемболия и първоначалната травма е опосредена и непряка. Затова тя не следва да бъде включена в обема на неимуществените вреди, предмет на застрахователното обезщетение. Белодробната тромбоемболия е водеща диагноза в ЕР на ТЕЛК при определяне на намалената работоспособност на ищеца от 100 %. След като това заболяване не е в пряка причинна връзка с деликта, не може да се приеме, че двете травми, получени от ищеца при ПТП, са основната причина той да не може да работи, да издържа семейството си и да се грижи за него. По отношение на установената гонартроза, при съобразяване със заключението на вещото лице съдът е приел, че след като това заболяване не е в причинна връзка с първоначалната травма, то също не следва да се има предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Само въз основа на вероятността травмата да е способствала за появата и развитието на болестта и при липсата на данни за състоянието на ищеца преди инцидента, обратен извод не може да се направи.
Касационно обжалване на решението в посочената по-горе част е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обобщения правен въпрос относно приложението на принципа за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди, причинени при деликт, съгласно изискването на чл.52 ЗЗД. По въпроса са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, вкл. и на настоящия съдебен състав, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД е винаги предпоставено от редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на възстановяване, получените загрозявания и осакатявания и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, в това число и икономическата конюнктура към момента на увреждането, която има значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите. Когато съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е формирал оценъчен извод за техния принос спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД се явява нарушен.
С оглед отговора на правния въпрос, решението в обжалваната част е частично неправилно – незаконосъобразно и необосновано.
Съставът на въззивния съд подробно е обсъдил релевантните за определяне на обезщетението факти и е извършил анализ на същите, но оценъчният му извод за обема на вредите е неточен. Съдът неправилно не е отчел получената вследствие на увреждането тромбоемболия на белите дробове в средна степен, която според вещото лице е резултат от поредица от усложнения, провокирани и съответно намиращи се в причинна връзка с деликта (а не възникнали с оглед други фактори или причини). Усложненията винаги следват непосредствените вредоносни последици и не е задължително да се проявят, но ако възникнат, те подлежат на обезщетяване, с оглед принципа за пълна репарация на вредите, претърпени при деликт. На следващо място въззивният съд не е оценил адекватно и в тяхната пълна съвкупност обстоятелствата относно вида и характера на причинените на касатора сериозни травматични увреждания - едновременно на дясна ръка и ляв крак, лекувани оперативно; настъпилите неблагоприятни последици - невъзстановената функция на лявото коляно (при запазена мускулна сила на дясната ръка), допълнителното влошаване на здравословното състояние на касатора в резултат на принудителното обездвижване и невъзможността му да ползва патерици заради травмата на ръката, както и негативните психични изживявания във връзка с това; при съобразяване на обществено-икономическата конюнктура в страната към 2018 г.
При отчитане на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че надлежното по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за нанесените на Н. Б. К. неимуществени вреди следва да възлиза на 65 000 лв., т.е. касационната жалба се явява основателна за сумата от 25 000 лв. В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което в полза на касатора да бъде присъдена посочената по-горе сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.05.2019 г. (в касационната жалба липсва оплакване срещу момента, от който е присъдена лихвата). В останалата обжалвана част – за разликата над 65 000 лв. до 100 000 лв. - решението като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.38 ал.2 ЗА в полза на пълномощника на касатора – адв. Н. Н. Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, тъй като е осъществявал защитата му по делото безплатно, съгласно чл.38 ал.1 т.2 ЗА, в размер на 3 495 лв. за всички съдебни инстанции, с включен ДДС. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати сумата 2 155 лв. – общ размер на дължимите държавни такси и разноски от бюджета на съда за трите инстанции, според уважената част от иска.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 80 от 13.04.2021 г. по в. т. д. № 385/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 82 от 29.06.2020 г. по т. д. № 174/2019 г. на Плевенския окръжен съд в частта за отхвърляне на иска на Н. Б. К. срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД за разликата над 40 000 лв. до 65 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на ПТП, настъпило на 17.11.2018 г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД с ЕИК 121130788 да заплати на Н. Б. К. с ЕГН [ЕГН] сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му при ПТП на 17.11.2018 г., на основание чл.432 ал.1 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД с ЕИК 121130788 да заплати на адв. Н. Н. Д., в качеството му на пълномощник на Н. Б. К., сумата 3 495 лв. – адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА за трите съдебни инстанции, с ДДС.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД с ЕИК 121130788 да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд, сумата 2 155 лв. – дължими такси и разноски за трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: