Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
София, 15.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
При участието на секретаря Даниела Никова разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1238/2020 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от К. Г. К., Б. П. В. и Е. С. С. (последната конституирана като съделител на осн. чл. 227 ГПК, като единствен наследник на починалата съделителка С. Г. К.), чрез адв. Н. Г., срещу решение № 858 от 25. 06. 2019 г. и допълнително решение № 1215 от 24. 10. 2019 г., и двете постановени по в. гр.д. № 433/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, в частта, с която след отмяна на решение № 2087 от 26. 06. 2017 г. по гр. д. № 159/2006 г. на ПРС, 4 с-в в частта му по извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан, делбата е извършена чрез разпределяне на делбените имоти по реда на чл. 292 ГПК /отм./, присъдени са суми за уравнение на дяловете и съделителите са осъдени да заплатят държавни такси, както и в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, са уважени претенциите на Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и Е. С. С. за присъждане общо на сумата 50080, 50 лв. подобрения и необходими разноски, извършени в имота в [населено място], Пловдивска област. Твърди се нарушение на чл. 292 ГПК /отм./, тъй като този способ за извършване на делбата е приложим само тогава, когато субектният състав на собствеността в допуснатите до делба имоти е един и същ и когато има възможност да се спази правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН за получаване на дял в натура от всички съделители/всяка група съделители. В случая има две делбени маси, които не се притежават от едни и същи лица. В едната се включват два обекта на собственост (стоматологичен кабинет и магазин), допуснати до делба между К. К. и Б. В. (общо 1/3 ид.ч. при условията на СИО), С. К. (1/3 ид.ч.) и Й. и Д. К. (общо 1/3 ид.ч.). В другата се включват други два обекта – първи етаж от жилищна сграда, допусната до делба между К. К. и Б. В. (общо 1/3 ид.ч. при условията на СИО), С. К. (1/3 ид.ч.) и Г. Й. К. (1/3 ид.ч.) и застроен имот в [населено място], допуснат до делба между К. К. и Б. В. (общо 1/3 ид.ч. при условията на СИО), С. К. (1/3 ид.ч.), Г. Й. К. (1/6 ид.ч.) и Р. Й. С. (1/6 ид.ч.), като във втората фаза на делбеното производство Р. С. е прехвърлила на Г. К. собствената си 1/6 ид.ч. В частта, с която е уважена претенцията на Г. К. срещу касаторите за присъждане на сумата 50080, 50 лв. се твърди неправилност, поради необоснованост на фактическите изводи и съществено нарушение на производствените правила – на чл. 235 и чл. 236 ГПК. Иска се отмяна на решението в посочените части, извършване на делбата чрез изнасяне на имотите на публична продан и отхвърляне на претенцията по сметки на Г. К. срещу касаторите за сумата 50080, 50 лв., представляваща подобрения и необходими разноски, извършени в имота в [населено място].
Подадена е касационна жалба от Й. Г. К. и Д. Д. И. – К., чрез адв. Н. А., против решение № 858 от 25. 06. 2019 г. по в. гр.д. № 433/2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на Й. и Д. К. против К. К. и Б. В. – общо за сумата 10000 лв. обезщетение за подобрения, евентуално – общо за 5200 лв. разходи за подобрения, извършени в стоматологичния кабинет в [населено място], и против Е. С. (конституирана като наследник на С. К., на осн. чл. 227 ГПК) – за сумата 10000 лв. подобрения, евентуално – за 5200 лв. разходи за подобрения, извършени в стоматологичния кабинет в [населено място]. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС и чл. 110 ЗЗД, при допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 235 и чл. 236 ГПК. Иска се отмяна на решението в посочената част и уважаване на предявените искове по чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС в пълните предявени размери.
Подадена е касационна жалба от Г. Й. К., приподписана от адв. С. Г., против решение № 858 от 25. 06. 2019 г. по в. гр.д. № 433/2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която претенциите по сметки на Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и С. Г. К., на чието място е конституирана Е. С. С., за присъждане на обезщетения за подобрения и необходими разноски, извършени в имота в [населено място], Пловдивска област, са отхвърлени общо над сумата 50050, 50 лв. до сумата 238621, 27 лв. (срещу К. Г. К. и Б. П. В. – отхвърлени над сумата 25040,25 лв. до сумата 119310,64 лв., а срещу С. Г. К. – отхвърлени над сумата 25040,25 лв. до сумата 119310,64 лв.), както и в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и С. Г. К. (на чието място е конституирана Е. С. С.), за присъждане на сумата 24590 лв. обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени в допуснатия до делба първи етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място]. Твърди се постановяване на решението в противоречие с чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС и чл. 114 ЗЗД, необсъждане довода на Г. К. за извършване на претендираните подобрения като недобросъвестен владелец на имотите, със знанието и непротивопоставянето от страна на останалите съсобственици. Иска се отмяна на въззивното решение в посочените части и уважаване на претенциите в пълните предявени размери.
С определение № 365 от 15. 08. 2020 г. по гр. д. № 1238/2020 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и по трите касационни жалби на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставени от касаторите материалноправни и процесуалноправни въпроси.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване.
По въпросите, относими към способа за извършване на делбата и свързани с тълкуването и прилагането на чл. 288, ал. 1 и чл. 292 ГПК /отм./, съответно с чл. 348 и чл. 353 ГПК, настоящият състав приема, че за да се извърши делба по реда на чл. 292 ГПК /отм./ е необходимо от имотите, предмет на делбата, да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител, съотв. за всяка група съделители. Когато броят на съделителите надхвърля броя на имотите, делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имотите на публична продан. Недопустимо е в този случай имотите да бъдат разпределени на част от съделителите, а дяловете на останалите съделители да се уравнят само с пари, тъй като това би означавало извършване на принудителна продажба на съсобствените имоти между съсобствениците и лишаване на някои от съделителите от правото им по чл. 69 ЗН да получат дял в натура. Ако субектният състав на съсобствеността в допуснатите до делба имоти е различен, във всяка от делбените маси броят на имотите е по-малък от броя на съделителите и някои от съделителите се обезщетяват само парично, извършването на делбата следва да стане по реда на чл. по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./, съотв. чл. 348 ГПК – чрез изнасяне на имотите на публична продан.
По въпросите, свързани с тълкуването и прилагането на чл. чл. 72, чл. 74, чл. 30 ЗС, чл. 60-чл. 62, чл. 110 и чл. 114 ЗЗД, настоящият състав приема, че при довод/възражение на съсобственика-подобрител, че е подобрил общата вещ в качеството си на владелец на идеалните части на останалите съсобственици, съдът е длъжен да изследва това обстоятелство. Ако съсобственикът е бил владелец на идеалните части на останалите съсобственици от общата вещ, отношенията му с тях за подобренията ще се уредят по реда на чл. 72-74 ЗС, а ако е бил държател – по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС (ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици), по реда на чл. 60 и сл. ЗЗД (ако липсва съгласие на останалите съсобственици) и по реда на чл. 59 ЗЗД (ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването им).
Отмяната на издаден в полза на съсобственика-подобрител нотариален акт по обстоятелствена проверка за целия имот не засяга правоотношенията, възникнали по подобряването на имота, т.е няма за последица отпадане качеството на съсобственика-подобрител на владелец на идеалните части на останалите съсобственици. Решението по допускане на съдебна делба не се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса относно качеството, в което съсобственик е подобрил общата вещ, дори тогава, когато с него не е било уважено възражение за придобивна давност относно подобрения имот и същият е допуснат до делба.
Погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота.
В този смисъл са разясненията по тълкуването и прилагането на коментираните правни норми, дадени с ППВС № 6/1974 г., ТР № 63/1. 06. 1965 г. по гр. д. № 38/65 г. на ОСГК на ВС, решение № 66 от 1. 07. 1988 г. на ОСГК на ВС , ТР № 85/2. 12. 1968 г., решение № 441 от 12. 04. 1991 г. по гр. д. № 1718/1990 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 404 от 27. 03. 1995 г. по гр. д. № 122/94 г., на ВКС, 2 г.о., решение № 91 от 22. 10. 2020 г. по гр. д. № 4284/2019 г. на ВКС, 1 г.о. и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС.
По основателността на касационните жалби.
1. По касационните жалби на съделителите К. К., Б. В. и Е. С. срещу въззивното решение в частта му по извършване на делбата.
Жалбите са основателни.
С решение № 224 от 19. 11. 2007 г. по гр. д. № 159/2016 г. на ПРС, решение № 1789 от 28. 11. 2008 г. по гр. д. № 1111/2008 г. на ПОС, поправяно по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./, като решенията за поправка на очевидна фактическа грешка не са допуснати до касационно обжалване с определение № 1363 от 16. 12. 2009 г. по гр. д. № 1118/2009 г. на ВКС, 1 г.о., е допусната съдебна делба на следните обекти на собственост:
а/. СТОМАТОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ, включващ кабинет с полезна площ 18, 90 кв.м., чакалня с полезна площ 11, 70 кв.м., санитарно помещение с полезна площ 7,40 кв.м. и тоалетна с полезна площ 1,90 лв., находящ се в западната част на партерния етаж на триетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ ...., в кв. .... (стар кв....) по плана на ЦГЧ на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], между: К. К. и Б. В. – с общ дял 1/3 ид.ч. в режим на СИО, С. К. – 1/3 ид.ч. и Й. и Д. К. – с общ дял 1/3 ид.ч. в режим на СИО
б/. МАГАЗИН, включващ помещение с полезна площ 27,30 кв.м., склад с полезна площ 11, 75 кв.м. и тоалетна с полезна площ 2, 65 кв.м., находящ се в западната част на партерния етаж на триетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ ...., в кв. .... (стар кв.....) по плана на ЦГЧ на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], между: К. К. и Б. В. – с общ дял 1/3 ид.ч. в режим на СИО, С. К. – 1/3 ид.ч. и Й. и Д. К. – с общ дял 1/3 ид.ч. в режим на СИО
в/. ПЪРВИ ЕТАЖ с площ от около 87 кв.м. от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от около 110 кв.м., ведно с принадлежащите му таванско помещение с площ от 51 кв.м. и избено помещение в западната част на избения етаж от 25,90 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, построена във вътрешната част на УПИ ...., в кв. .... (стар кв....) по плана на ЦГЧ на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], между: К. К. и Б. В. – с общ дял 1/3 ид.ч. в режим на СИО, С. К. – 1/3 ид.ч. и Г. К. – 1/3 ид.ч.
г/. ЗАСТРОЕН ИМОТ в [населено място], общ. М., обл. Пловдивска, включващ: ДВОРНО МЯСТО с площ от 3760 кв.м., съставляващо УПИ ...., кв. .... по плана на селото, ведно с построените в него ПОЛУМАСИВНА СГРАДА с площ 272 кв.м., ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА с площ 191 кв.м., МАСИВНА СГРАДА с площ 144 кв.м. и НАВЕС с площ 15 кв.м., между: К. К. и Б. В. – с общ дял 1/3 ид.ч. в режим на СИО, С. К. – 1/3 ид.ч., Г. Й. К. – 1/6 ид.ч. и Р. Й. К. – 1/6 ид.ч.
С нотариален акт № .... г. Р. К. продала на Г. К. собствената си 1/6 идеална част от описания имот.
Във втората фаза на делбеното производство, при разглеждане на делото пред въззивната инстанция, С. К. е починала и на нейно място като съделител е конституирана, на осн. чл. 227 ГПК, дъщеря й Е. С. С..
Във втората фаза на делбата съделителите К. К. и Б. В., както и С. К. са искали делбата да се извърши чрез изнасяне на имотите на публична продан, евентуално (в случай, че съдът разпредели имотите по чл. 292 ГПК /отм./) са претендирали в общ дял на първите двама да се разпредели стоматологичният кабинет, а в дял на С. К. – магазинът. Й. и Д. К. са искали да им бъде разпределен по реда на чл. 292 ГПК /отм./ стоматологичният кабинет. Г. К. е искал да му бъде разпределен в дял първият етаж от 87 кв.м. от двуетажната жилищна сграда в [населено място]. Р. К. е заявила, че е съгласна да получи парично уравнение за имота в [населено място], вместо дял в натура.
Първоинстанционният съд е извършил делбата чрез изнасяне на имотите на публична продан. Приел е, че това е единственият способ за извършване на делбата, предвид броя на делбените имоти, броя на съделителите, различния състав на лицата, които формират съсобствеността в отделните имоти и съвпадащи претенции между някои от тях по отношение на един и същ имот.
Въззивният съд е приел че делбата следва да се извърши по реда на чл. 292 ГПК /отм./, тъй като са налице 4 групи съделители желаещи да получат дял в натура и 4 индивидуални обекти на собственост, а съделителката Р. К. е заявила, че не желае получаване на дял в натура, а иска да бъде обезщетена парично. Стоматологичният кабинет е разпределен в дял на Й. и Д. К., тъй като същите са стоматолози, ползват обекта от години по занятие, извършили са множество подобрения и са направили множество разходи за запазването му. Магазинът е разпределил на К. К. и Б. В., тъй като те от години го отдават под наем и събират наема. Първият етаж от двуетажната жилищна сграда е разпределен на Г. К., тъй като същият е извършил там множество подобрения, собственик е на втория етаж и достъпът до втория етаж се осъществява през общ вход и стълбище, минаващо в центъра на първия етаж. На Е. С. (наследник на С. К.) е разпределен имотът в [населено място], а Р. С. е обезщетена в пари. Присъдил е и суми за уравнение на дяловете и държавни такси според стойността на дяловете.
С оглед отговора на въпросите, свързани с приложението на чл. 288, ал. 1 и чл. 292 ГПК /отм./, съотв. чл. 348 и чл. 353 ГПК, основателно е оплакването за неправилност на въззивното решение в частта му по извършване на делбата, поради постановяването му при несъобразяване с установените в цитираните разпоредби правила за извършване на съдебна делба.
Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено в посочената част и вместо него постановено друго, с което делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 348 ГПК, чрез изнасяне на имотите на публична продан.
Пазарната стойност на допуснатите до делба недвижими имоти възлиза на сумите: 177600 лв. – застроения имот в [населено място], 69900 лв. – стоматологичния кабинет, 85500 лв. – магазина, 95410 лв. - първия етаж от жилищната сграда в [населено място], на [улица], видно от заключението на съдебно-техническата експертиза на вещите лица А. и Р., изготвено по поставена задача определи действителната пазарна стойност на всеки един от допуснатите до делба недвижими имоти, както и от заключението на вещото лице Р. със задача да даде заключение за пазарната стойност на първия етаж от жилищната сграда.
2. По касационната жалба на Й. К. и Д. К. против въззивното решение в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията им по сметки против К. К. и Б. В. – общо за сумата 10000 лв. обезщетение за подобрения, евентуално – общо за 5200 лв. разходи за подобрения, извършени в стоматологичния кабинет в [населено място], и против Е. С. (конституирана като наследник на С. К., на осн. чл. 227 ГПК) – за сумата 10000 лв. подобрения, евентуално – за 5200 лв. разходи за подобрения, извършени в стоматологичния кабинет в [населено място].
Жалбите са частично основателни.
По делото е установено, от събраните гласни и писмени доказателства, че след реституиране на процесния имот съделителите Й. и Д. К., стоматолози по професия, възложили и финансирали извършването на строително-ремонтни дейности, необходими за обособяване на процесния стоматологичен кабинет като самостоятелен обект на собственост, чрез отделянето му от съществуващия търговския обект – магазин, находящ се на партерния етаж в жилищната сграда в [населено място], на [улица], и извършване на първоначални и последващи основни ремонти. След обособяването му, стоматологичният кабинет, находящ се в западната част на партерния етаж на триетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ ...., в кв. .... (стар кв....) по плана на ЦГЧ на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], включва следните помещения: кабинет с полезна площ 18, 90 кв.м., чакалня с полезна площ 11, 70 кв.м., санитарно помещение с полезна площ 7,40 кв.м. и тоалетна с полезна площ 1,90 лв. Били извършени, в периода 1991 г. – 1995 г., през 2000 г. и през 2007 г. следните строително-ремонтни дейности: преграждане на стени, отваряне/затваряне на врати, отваряне на прозорци, дограми, смяна на В и К инсталацията (нов водопровод и канализация) и на електрическата инсталация, направа на санитарен възел, подови настилки, шпакловки и замазки,окачени тавани, боядисване на помещенията, смяна на врати и др. През 1992 г. – 1993 г. стоматологичният кабинет бил въведен в експлоатация и оттогава до настоящия момент се ползва като такъв от Й. К.. През 2004 г., с н.а. № .... г., Й. К. бил признат за собственик по давност на описания обект. Според показанията на свидетелите, К. е демонстрирал собственическо отношение към обекта, тъй като след реституцията съсобствениците се разбрали Й. К. да си направи стоматологичен кабинет в западната половина, а на брат му К. К. и сестра му С. К. да остане източната част от магазина. К. К. и С. К. били съгласни с извършваните от Й. К. подобрения.
При тези данни настоящият състав намира, че към извършване на подобренията Й. К. е бил недобросъвестен владелец на идеалните части на останалите съделители, както и че подобренията са извършени със знанието и съгласието на останалите двама съсобственици, поради което и на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС, същият има право да получи от другите двама съсобственици общо 2/3 от увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения, като всеки от тях следва да му заплати по 1/3 част от сумата, с която се е увеличила стойността на имота.
С оглед становището на състава по част от поставените въпроси, неоснователен е доводът на съделителите К. К., Б. В. и С. К., че неуважаване на възражението за придобивна давност на Й. и Д. К. в първата фаза на делбеното производство, отмяната на издадения в тяхна полза нотариален акт по обстоятелствена проверка и допускането до делба на процесния имот е отрекло със сила на пресъдено нещо качеството на владелци на съделителите Й. и Д. К. към извършване на подобренията. Решението по допускане на съдебна делба не се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса относно качеството, в което съсобственик е подобрил общата вещ, дори тогава, когато с него не е било уважено възражение за придобивна давност относно подобрения имот и същият е допуснат до делба.
Увеличената стойност на имота представлява разлика между стойността на имота към постановяване на решението (с отчитане на амортизациите в резултат на ползване на имота от извършването им до постановяване на решението, което обезценяване остава за сметка на владелеца) и стойността, която имотът би имал към същия момент, ако подобренията не са били извършени.
От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещите лица Й. А. и В. Р. вх. № 7404/12. 02. 2016 г. и от заключението на вещите лица Г., Л.-Е. и Д. вх. № 59140/15. 11. 2016 г., от устните разяснения на експертите в съдебните заседания, както и от представените писмени доказателства (фактури, квитанции, договори) се установява, че разходите за извършване на подобренията към извършването на всяко от тях възлизат общо на 14477, 68 лв., а след приспадане на овехтяването в резултат на ползване на обекта през годините, подобренията увеличават стойността му към настоящия момент със сумата 10380 лв.
От тази сума Е. С. С. (правоприемник на С. Г. К.) следва да бъде осъдена да заплати на Й. и Д. К. 3460 лв., а К. К. и Б. В. следва да бъдат осъдени да заплатят на Й. и Д. К. 3460 лв., на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС, които суми представляват увеличена стойност на имота в резултат на извършените от Й. и Д. К. подобрения.
Неоснователни са възраженията за погасителна давност, направени от ответниците по исковете К. К., Б. В. и С. К.. Както бе посочено по-горе, погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота. В случая срокът по чл. 110 ЗЗД е започнал да тече от влизане в сила на решението по допускане на делбата.
Въззивното решение ще следва да бъде отменено, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон – чл. 74, вр. чл. 72 ЗС и чл. 114 ЗЗД, както и при допуснати процесуални нарушения – на чл. 235 и чл. 236 ГПК, в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която исковете на Й. и Д. К. против К. К. и Б. В., и срещу С. К. (с правоприемник Е. С.) са отхвърлени за посочените по-горе суми, вместо което тези суми следва да бъдат присъдени.
В останалите отхвърлителни части решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
3. По касационната жалба на Г. Й. К. против въззивното решение в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени претенциите по сметки на Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и С. Г. К., за присъждане на сумата 24590 лв. обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени в допуснатия до делба първи етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място].
След подаване на касационната жалба, с молба вх. № 7853/14. 10. 2020 г., изпратена по пощата на 12. 10. 2020 г., съделителят Г. Й. К., на основание чл. 233 ГПК, се е отказал частично от претенциите си срещу К. К., Б. В. и С. К. за присъждане на сумата 24590 лв. обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени в първия етаж от 87 кв.м. от двуетажната жилищна сграда в [населено място], [улица], като е намалил размерът й на 16393,34 лв., т.е. със сумата 8196, 67 лв. Уточнил е, че за посочената разлика от 8196, 67 лв., предмет и на касационната му жалба, прави отказ от иска, на осн. чл. 233 ГПК, както и че тази разлика от 8196, 67 лв. съставлява 1/3 част от първоначалния размер на претенцията, съотв. 1/3 част от първоначалния размер на всяко от претендираните подобрения и необходими разноски.
С влязло в сила определение № 120 от 20. 10. 2020 г. по гр. д. № 1238/2020 г. на ВКС, 1 г.о., с оглед десезирането на съда и предвид разпоредбата на чл. 233, изр. второ ГПК, първоинстанционното и въззивното решения са обезсилени в частите им, съдържащи произнасяне по претенциите на Г. Й. К. срещу К. К., Б. В. и С. К. досежно частите-предмет на отказите по чл. 233 ГПК, като за разликите-предмет на отказите исковото производство е прекратено.
С оглед частичния отказ, към настоящия момент искът на Г. К. срещу К. К., Б. В. и С. К., за присъждане на подобрения и необходими разноски за първия етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място], възлиза в размер на сумата 16393, 34 лв. – неуважена изцяло и предмет на касационната му жалба.
Касационната жалба е частично основателна.
По делото е установено, от събраните гласни и писмени доказателства, че през периода от 2002 г.- 2010 г. Г. К. извършил множество ремонтни дейности на първия етаж от двуетажната жилищна сграда на [улица]: укрепване на стени, тавани и основи на къщата с бетонни колони, греди и трегери, бетонна плоча, поправка на стълбище към избата, изграждане на нова тоалетна, вътрешна и външна мазилка, мраморен цокъл по фасадата, шпакловка на стени и тавани, боядисване на стени и тавани, циклене, фугиране и лакиране на дюшеме, смяна дограма, подмяна на електрическа инсталация, изграждане на тераса, поправка на покрива и подмяна на улуци. През 2004 г., с н.а. №..... г., Г. К. е бил признат за собственик по давност на първия етаж от двуетажната жилищна сграда на [улица], състоящ се от четири стаи и антре, с площ от 87 кв.м., ведно с таванско помещение от 51 кв.м. и избено помещение от 24 кв.м. Етажът бил „нарочен“ за Г. К. от баба му и дядо му (родители на Й., К. и С. Г.), тъй като той бил първият им внук. Известно време и баба му живяла с него, в една от стаите. Леля му С. и чичо му К. му идвали на гости, но не са предявявали претенции за етажа. Не са имали разногласия за собствеността върху реституираните обекти.
Г. К. е извършил процесните необходими разноски и подобрения в качеството си на недобросъвестен владелец на първия етаж, със знанието и съгласието на останалите съсобственици, поради което и на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС, същият има право да получи от другите двама съсобственици общо 2/3 от необходимите разноски и от увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения, като всеки от тях следва да му заплати по 1/3 част от сумата.
По съображения, идентични на изложените по-горе, неоснователен е доводът на съделителите и ответници по претенциите К. К., Б. В. и С. К., че неуважаване на възражението за придобивна давност на Г. К. в първата фаза на делбеното производство и допускането до делба на процесния имот е отрекло със сила на пресъдено нещо качеството на съделителя Г. К. на владелец на първия етаж от двуетажната жилищна сграда към извършване на подобренията.
От заключението на съдебно-техническата на вещите лица Й. А. и В. Р. вх. № 7404/12. 02. 2016 г. и от заключението на вещите лица Г., Л.-Е. и Д. вх. № 59140/15. 11. 2016 г., от устните разяснения на експертите в съдебните заседания, както и от представените писмени доказателства (фактури, квитанции, договори и др.) се установява, че 2/3 от разходите за извършване на необходимите разноски за запазване на вещта и увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения надхвърлят по размер претендираната сума от 16393, 34 лв. (увеличената стойност на имота от процесните подобрения, при отчитане на амортизацията в резултат на ползването му, възлиза на 25534 лв., а на 2/3 от тази сума – в размер на 17022, 67 лв.).
От претендираната сума от 16393, 34 лв. Е. С. С. (правоприемник на С. Г. К.) следва да бъде осъдена да заплати на Г. К. 8196, 67 лв., а К. К. и Б. В. следва да бъдат осъдени да заплатят на Г. К. общо 8196, 67 лв., на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС, които суми включват необходими разноски за запазване на вещта и увеличена стойност на имота в резултат на извършени подобрения.
По съображения аналогични на изложените по-горе, неоснователни са възраженията за погасителна давност, направени от ответниците по исковете К. К., Б. В. и С. К.. Както бе посочено, погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за необходими разноски и подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота. В случая срокът по чл. 110 ЗЗД е започнал да тече от влизане в сила на решението по допускане на делбата.
Основателно е оплакването за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на чл. 72 и 74 ЗС, както и в нарушение на чл. 114 ЗЗД в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която исковете на Г. К. срещу К. К., Б. В. и С. К., за присъждане на подобрения и необходими разноски за първия етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място], са отхвърлени за посочените по-горе суми от по 8196, 67 лв. (общо за 16393, 34 лв.). Като неправилно в посочените части, решението следва да бъде отменено, вместо което тези суми следва да бъдат присъдени.
4. По касационната жалба на К. Г. К., Б. П. В. и Е. С. С. срещу решение № 858 от 25. 06. 2019 г., допълнено с решение № 1215 от 24. 10. 2019 г., и двете постановени по в. гр.д. № 433/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважена претенцията на Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и Е. С. С. за присъждане общо на сумата 50080, 50 лв. обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени в имота в [населено място], Пловдивска област (срещу К. Г. К. и Б. П. В. – уважена общо за сумата 25040, 25 лв. и срещу С. Г. К. – уважена за сумата 25040, 25 лв.), както и по касационната жалба на Г. К. против въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която претенциите по сметки на Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и С. Г. К. (на чието място е конституирана Е. С. С.), за присъждане на обезщетения за подобрения и необходими разноски, извършени в имота в [населено място], са отхвърлени общо над сумата 50050, 50 лв. до сумата 238621, 27 лв. (срещу К. Г. К. и Б. П. В. – отхвърлени над сумата 25040,25 лв. до сумата 119310,64 лв., а срещу С. Г. К. – отхвърлени над сумата 25040,25 лв. до сумата 119310,64 лв.),
С молба вх. № 7853/14. 10. 2020 г. съделителят Г. Й. К. е заявил, че на основание чл. 233 ГПК се отказва частично от претенцията си срещу К. К., Б. В. и С. К. за присъждане на сумата 238621, 27 лв. подобрения и необходими разноски за запазване на имота в [населено място], като намалява размера на същата със сумата 62856, 92 лв. – от сумата 238621, 27 лв. на сумата 175764, 35 лв. Заявява, че за посочената разлика от 62856, 92 лв., предмет и на касационната му жалба, прави отказ от претенцията, на осн. чл. 233 ГПК. Разликата от 62856, 92 лв. съставлява 1/3 част от първоначалните размери на тези претенции за подобрения и необходими разноски за имота в [населено място], които не са били уважени с въззивното решение и са предмет на касационната жалба на Г. Й. К..
С влязло в сила определение № 120 от 20. 10. 2020 г. по гр. д. № 1238/2020 г. на ВКС, 1 г.о., с оглед десезирането на съда и предвид разпоредбата на чл. 233, изр. второ ГПК, първоинстанционното и въззивното решения са обезсилени в частите им, съдържащи произнасяне по претенциите на Г. Й. К. срещу К. К., Б. В. и С. К. досежно частите-предмет на отказите по чл. 233 ГПК, като за разликите-предмет на отказите исковото производство е прекратено.
С оглед на горното, към настоящия момент (след частичния отказ), искът на Г. К. срещу К. К., Б. В. и С. К., за присъждане на подобрения и необходими разноски за имота в [населено място], възлиза на сумата 175764, 35 лв., включваща присъдена част от 50050, 50 лв. – предмет на касационната жалба на К. Г. К., Б. П. В. и Е. С. С. (за която отказът по чл. 233 ГПК не се отнася) и неприсъдена част от 125713, 85 лв. – предмет на касационната жалба на Г. Й. К..
По делото е установено, от събрани гласни доказателства (показанията на св. Е. Г.), от представените писмени доказателства (множество фактури, договори, квитанции, стокови разписки, споразумения, фискални бонове, разписки), заключенията на съдебно-техническите експертизи вх. № 7404/12. 02. 2016 г. на вещите лица А. и Р. и заключението на съдебно-техническата експертиза на вещите лица Г., Л.-Е. и Д. вх. № 59140/15. 11. 2016 г., че Г. К. е извършил следните необходими разноски за поддържане на сградите в имота в [населено място] и подобрения: а/. за сграда с идентификатор .... (стара мелница) е извършил разходи за поддържането й в размер на 9900, 96 лв. в периода 2006 – 2008 г. (ремонт на покривна конструкция, укрепване основи на сградата чрез направа на дървена конструкция, бетонови подпори); б/. за едноетажна сграда-метално хале от северната страна на старата мелница – необходими разноски за възстановяване и укрепване на металната конструкция, антикорозионна защита, полагане на индустриален емайллак и др., извършени в периода 2007-2009 г., в размер на 30854, 31 лв.; в/. за едноетажна сграда работилница с идентификатор .... – необходими разноски за запазване, укрепване и реконструкция (ремонт и укрепване на метална конструкция, антикорозионна защита, монтаж на стъкла, хидрофобна запечатка и др.), извършени в периода 2006-2008 г., в размер на 2002, 35 лв.; г/. за едноетажна стопанска сграда с идентификатор .... – разходи за запазване и реконструкция, извършени в периода 2006 г. – 2011 г., в размер на 18860, 45 лв. (възстановяване на зидове, бетонова настилка, полагане преобразувател на ръжда, направа циментова замазка, отстраняване паянтова зидария на вароциментов разтвор, изготвяне проект за саниране и реконструкция и др.); д/. за едноетажна жилищна сграда с идентификатор .... – разходи за запазване и реконструкция, извършени в периода 2002 г. – 2012 г., в размер на 46035, 22 лв. (за изкърпване на външна мазилка, полагане на външна мраморна мазилка, ремонт на В и К инсталация, шпакловка на стени и тавани, полагане на пръскана варова мазилка, полагане изравнителна циментова замазка, поставяне на дървени врати, боядисване на дървена дограма, боядисване на стени и тавани, полагане рибцова мрежа на таван, изкърпване стени, теракот, фугиране на пукнатини в основите, подзиждане на основи на сградата, подзиждане на стени, полагане заздравяваща мазилка, изправяне на стени, шпакловка и грундиране на стени и тавани, полагане външна мазилка на фасада, полагане хидроизолация, подмяна на ел. инсталация и др.); е/. за дворното място – извършени в периода 2005 г. – 2011 г. подобрения, увеличаващи стойността на имота със сумата 2840 лв. (възстановяване на ограда, изграждане на поливна система, възстановяване на осветлението, изграждане на външен водопровод, топлоизолация на водопроводна инсталация, направа на гранитни бордюри, доставка, монтаж и боядисване на метална порта, полагане на заварена мрежа и бетон на дворни площадки, полагане настилка с мраморни плочки и с бетонни павета, изграждане на септична яма с каменна зидария и бетонов пояс, без бетонова плоча и др.) – общо за имота в [населено място] необходими разноски и подобрения в размер на 110493, 29 лв.
Разходите за запазване, укрепване и реконструкция, както и подобренията в имота в [населено място] са извършвани от Г. К. в качеството му на собственик на 1/6 ид.ч. и държател на идеалните части на останалите съделители (1/6 ид.ч. на Р. С., 1/3 ид.ч. на Й. и Д. К. и 1/3 ид.ч. на К. К. и Б. В.), със знанието и непротивопоставянето на съсобствениците на имота, поради което правоотношенията му с останалите съсобственици за извършените необходими разноски се уреждат по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, а за подобренията – по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, доколкото работата е била предприета и в интерес на подобрителя, без противопоставянето на останалите съсобственици.
И в двете хипотези петгодишният погасителен давностен срок по чл. 110 ЗЗД за обезщетенията за необходимите разноски и подобрения за имота в [населено място] започва да тече от извършването им, поради което направеното от ответниците по претенцията възражение за погасителна давност е основателно за подобренията и необходимите разноски, извършени до 18. 02. 2008 г. и неоснователно за подобренията и необходимите разноски, извършени в периода 18. 02. 2008 г. – 18. 02. 2013 г. (предявяване на претенцията по сметки в първото съдебно заседание след допускане на делбата).
За сграда с идентификатор .... (стара мелница) непогасени по давност са вземанията за необходими разноски, направени след 18. 02. 2008 г., възлизащи общо на 1510 лв. За едноетажна сграда-метално хале от северната страна на старата мелница непогасени по давност са вземанията за необходими разноски, направени след 18. 02. 2008 г. и възлизащи общо на 27971, 01 лв. За едноетажна сграда работилница с идентификатор .... непогасени са вземанията за необходими разноски в общ размер 608, 07 лв., за едноетажна стопанска сграда с идентификатор .... непогасени по давност са вземанията за необходими разноски в общ размер 16056, 57 лв., за едноетажна жилищна сграда с идентификатор .... непогасени по давност са вземанията за необходими разноски и подобрения в общ размер 31006, 39 лв., а за дворното място непогасени по давност са вземанията за подобрения в общ размер 550 лв.
Така, общият размер на непогасените по давност вземания на Г. К. за обезщетения за необходими разноски и подобрения за имота в [населено място] възлиза на сумата 77702,44 лв. От тази сума ответниците К. К. и Б. В. следва да бъдат осъдени да заплатят на Г. К. 25900, 81 лв. (1/3 част), Е. С. следва да бъде осъдена да заплати на Г. К. 25900, 81 лв. (1/3 част) – общо 51801, 62 лв.
Въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в частта, с която исковете срещу К. К., Б. В. и Е. С. са уважени общо за сумата 50080, 50 лв. (срещу К. Г. К. и Б. П. В. – уважена общо за сумата 25040, 25 лв. и срещу Е. С. – уважена за сумата 25040, 25 лв.), както и в частта, с която претенциите на Г. К. срещу К. К., Б. В. и Е. С., за присъждане на обезщетение за необходими разноски и подобрения за имота в [населено място] са отхвърлени над сумата 51801, 62 лв. до сумата 175764, 35 лв.
В частта, с която исковете са отхвърлени над сумата 50080, 50 лв. до сумата 51801, 62 лв. решението следва да бъде отменено, вместо което разликата от 1721, 13 лв. бъде присъдена в полза на Г. К., като К. К. и Б. В. бъдат осъдени да му заплатят допълнително сумата 860, 57 лв. (над присъдените 25040, 25 лв.) и Е. С. бъде осъдена да му заплати допълнително сумата 860, 57 лв. (над присъдените 25040, 25 лв.).
К. Г. К. и Б. П. В. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВКС сумата 5712,13 лв. държавна такса върху стойността на дяловете им и сумата 501, 34 лв. държавна такса за уважените срещу тях претенции за подобрения. Е. С. С. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС сумата 5712,13 лв. държавна такса върху стойността на дяловете й и сумата 501, 34 лв. държавна такса за уважените срещу нея претенции за подобрения. Й. Г. К. и Д. Д. И. – К. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВКС сумата 2072 лв. държавна такса върху стойността на дяловете им. Г. Й. К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС сумата 2456, 13 лв. държавна такса върху стойността на дяловете му. Р. Й. С. да заплати по сметка на ВКС сумата 1184 лв. държавна такса върху стойността на дела й.
Предвид частично уважаване на подадените касационни жалби, разноските за настоящата инстанция следва да останат за сметка на съделителите, така както са направени.
Следва да се отбележи, че въззивното решение е влязло в сила, като необжалвано, в следните части: а/. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която предявените от К. К. и Б. В., както и от С. К. срещу Й. и Д. К. претенции по чл. 31, ал. 2 ГПК, за присъждане на обезщетения за лишаването им от ползване на собствените им по 1/3 ид. ч. от процесния стоматологичен кабинет, са уважени в размери от по 1000 лв. (общо за 2000 лв.); б/. в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционния акт, са отхвърлени претенциите на К. К. и Б. В., както и на С. К. по чл. 31, ал. 2 ГПК, за осъждане на Г. К. да им заплати обезщетения за лишаването им от ползване, в периода 18. 02. 2008 г. – 18. 02. 2013 г., на собствените им по 1/3 ид. ч. от допуснатия до делба първи етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място], в размери от по 1000 лв.; в/. в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която са уважени претенциите на Й. и Д. К. срещу К. К. и Б. В. – за сумата 18000 лв. и срещу С. К. – за сумата 18000 лв., които суми са били присъдени като обезщетения за дължими части от приходи от допуснатия до делба магазин, получени в периода 18. 02. 2008 г. – 18. 02. 2013 г.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

I. ОТМЕНЯ решение № 858 от 25. 06. 2019 г. по в. гр.д. № 433/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, в частта, с която след отмяна на решение № 2087 от 26. 06. 2017 г. по гр. д. № 159/2006 г. на ПРС, 4 с-в, в частта му по извършване на делбата е постановено допуснатите до делба имоти да бъдат разпределени между съделителите по реда на чл. 292 ГПК /отм./, в частта, с която са присъдени са суми за уравнение на дяловете и в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено в частта за присъдените държавни такси И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатите до делба недвижими имоти:
а/. СТОМАТОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ, включващ кабинет с полезна площ 18, 90 кв.м., чакалня с полезна площ 11, 70 кв.м., санитарно помещение с полезна площ 7,40 кв.м. и тоалетна с полезна площ 1,90 лв., находящ се в западната част на партерния етаж на триетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ ...., в кв. .... (стар кв....) по плана на ЦГЧ на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], допуснат до делба между К. Г. К. и Б. П. В. – с общ дял 1/3 ид.ч. в режим на СИО, С. Г. К., на чието място е конституирана, на основание чл. 227 ГПК, Е. С. С. – 1/3 ид.ч., Й. Г. К. и Д. Д. И. – К. – с общ дял 1/3 ид.ч. в режим на СИО.
Пазарната стойност на имота е 69900 ЛВ.
б/. МАГАЗИН, включващ помещение с полезна площ 27,30 кв.м., склад с полезна площ 11, 75 кв.м. и тоалетна с полезна площ 2, 65 кв.м., находящ се в западната част на партерния етаж на триетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ ...., в кв. .... (стар кв....) по плана на ЦГЧ на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], допуснат до делба между: К. Г. К. и Б. П. В. – с общ дял 1/3 ид.ч. в режим на СИО, С. Г. К., на чието място е конституирана, на основание чл. 227 ГПК, Е. С. С. – 1/3 ид.ч., Й. Г. К. и Д. Д. И.-К. – с общ дял 1/3 ид.ч. в режим на СИО.
Пазарната стойност на имота е 85500 лв.
в/. ПЪРВИ ЕТАЖ с площ от около 87 кв.м. от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от около 110 кв.м., ведно с принадлежащите му таванско помещение с площ от 51 кв.м. и избено помещение в западната част на избения етаж от 25,90 кв.м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, построена във вътрешната част на УПИ ...., в кв. .... (стар кв....) по плана на ЦГЧ на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], допуснат до делба между: К. Г. К. и Б. П. В. – с общ дял 1/3 ид.ч. в режим на СИО, С. Г. К., на чието място е конституирана, на основание чл. 227 ГПК, Е. С. С. – 1/3 ид.ч. и Г. Й. К. – 1/3 ид.ч.
Пазарната стойност на имота е 95410 лв.
г/. ЗАСТРОЕН ИМОТ в [населено място], общ. М., обл. Пловдивска, включващ: ДВОРНО МЯСТО с площ от 3760 кв.м., съставляващо УПИ ...., кв. .... по плана на селото, а по одобрената кадастрална карта – поземлен имот с идентификатор ...., ведно с построените в него СГРАДИ: сграда с идентификатор .... (стара мелница); едноетажна сграда-метално хале от северната страна на старата мелница; работилница с идентификатор ...., едноетажна стопанска сграда с идентификатор ...., едноетажна жилищна сграда с идентификатор ...., допусната до делба между: К. Г. К. и Б. В. – с общ дял 1/3 ид.ч. в режим на СИО, С. Г. К., на чието място е конституирана, на основание чл. 227 ГПК, Е. С. С. – 1/3 ид.ч., Г. Й. К. – 1/6 ид.ч. и Р. Й. К. – 1/6 ид.ч.
Пазарната стойност на имота е 177600 лв.

II. ОТМЕНЯ решение № 858 от 25. 06. 2019 г. по в. гр.д. № 433/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която претенциите по сметки на Й. Г. К. и Д. Д. И. – К. против К. Г. К. и Б. П. В., за присъждане на обезщетение за подобрения, направени в допуснатия до делба стоматологичен кабинет, са отхвърлени за сумата 3460 лв., а против С. Г. К., на чието място е конституирана Е. С. С., са отхвърлени за сумата 3460 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. Г. К. и Б. П. В. да заплатят на Й. Г. К. и Д. Д. И. – К. сумата 3460 лв., на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС, а Е. С. С. осъжда да заплати на Й. Г. К. и Д. Д. И. – К. сумата 3460 лв., на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС, които суми представляват увеличена стойност на допуснатия до делба стоматологичен кабинет, описан по-горе, в т. I от диспозитива на настоящото решение, в резултат на извършени от Й. Г. К. и Д. Д. И.-К. подобрения.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 858 от 25. 06. 2019 г. по в. гр.д. № 433/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която претенциите по сметки на Й. Г. К. и Д. Д. И. – К. против К. Г. К. и Б. П. В. са отхвърлени над сумата 3460 лв. до сумата 10000 лв. обезщетение за подобрения, евентуално над сумата 3460 лв. до сумата 5200 лв. разходи за подобрения, направени в допуснатия до делба стоматологичен кабинет в [населено място], както и в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която претенциите по сметки на Й. Г. К. и Д. Д. И. – К. против К. Г. К. и Б. П. В. са отхвърлени над сумата 3460 лв. до сумата 10000 лв. обезщетение за подобрения, евентуално над сумата 3460 лв. до сумата 5200 лв. разходи за подобрения, направени в допуснатия до делба стоматологичен кабинет в [населено място].

III. ОТМЕНЯ решение № 1215 от 24. 10. 2019 г. по в. гр.д. № 433/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и С. Г. К., за присъждане на сумата 16393, 34 лв. лв. обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени в допуснатия до делба първи етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място], на [улица] ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. Г. К. и Б. П. В., на осн. чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС, да заплатят на Г. Й. К. сумата 8196, 67 лв., а Е. С. С. осъжда, на осн. чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС, да заплати на Г. Й. К. сумата 8196, 67 лв., които суми представляват обезщетения за стойността на подобренията, извършени в допуснатия до делба първи етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място], на [улица].

IV. ПОТВЪРЖДАВА решение № 858 от 25. 06. 2019 г., допълнено с решение № 1215 от 24. 10. 2019 г., и двете постановени по в. гр.д. № 433/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която претенциите по сметки на Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и Е. С. С., за присъждане на обезщетения за необходими разноски и подобрения, извършени в имота в [населено място], са уважени общо за сумата 50050, 50 лв. (срещу К. Г. К. и Б. П. В. – уважена общо за сумата 25040, 25 лв. и срещу С. Г. К. – уважена за сумата 25040, 25 лв.), както и в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която претенциите по сметки на Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и Е. С. С., за присъждане на обезщетения за подобрения и необходими разноски, извършени в имота в [населено място], са отхвърлени над сумата 51801, 62 лв. до сумата 175764, 35 лв.
ОТМЕНЯ решение № 858 от 25. 06. 2019 г., допълнено с решение № 1215 от 24. 10. 2019 г., и двете постановени по в. гр.д. № 433/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която претенциите по сметки на Г. Й. К. против К. Г. К., Б. П. В. и Е. С. С., за присъждане на обезщетения за подобрения и необходими разноски, извършени в имота в [населено място], са отхвърлени над сумата 50080, 50 лв. до сумата 51801, 62 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. Г. К. и Б. П. В., на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС (за необходимите разноски) и на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД (за подобренията), да заплатят на Г. Й. К. допълнително сумата 860, 57 лв. (над присъдените 25040, 25 лв.), а Е. С. С. осъжда, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС (за необходимите разноски) и на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД (за подобренията), да заплати на Г. Й. К. допълнително сумата 860, 57 лв. (над присъдените 25040, 25 лв.), които суми представляват обезщетения за необходими разноски и подобрения за имота в [населено място].

V. ОСЪЖДА К. Г. К. и Б. П. В. да заплатят по сметка на ВКС сумата 5712,13 лв. държавна такса върху стойността на дяловете им и сумата 501, 34 лв. държавна такса за уважените срещу тях претенции за подобрения.
ОСЪЖДА Е. С. С. да заплати по сметка на ВКС сумата 5712,13 лв. държавна такса върху стойността на дяловете им и сумата 501, 34 лв. държавна такса за уважените срещу нея претенции за подобрения.
ОСЪЖДА Й. Г. К. и Д. Д. И. – К. да заплатят по сметка на ВКС сумата 2072 лв. държавна такса върху стойността на дяловете им.
ОСЪЖДА Г. Й. К. да заплати по сметка на ВКС сумата 2456, 13 лв. държавна такса върху стойността на дяловете му.
ОСЪЖДА Р. Й. С. да заплати по сметка на ВКС сумата 1184 лв. държавна такса върху стойността на дела й.
Въззивното решение е влязло в сила в необжалваните части.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: