Р Е Ш Е Н И Е № 170 София, 09.05. 2014 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1678/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК. Делото е образувано по молба на Г. Ц. Г. за отмяна на определение № 6366/28.09.2012 г. на Софийски градски съд, ІVа въззивен граждански състав, постановено по ч.гр.д. № 8167/2012 г. Администриращият Софийски районен съд е връчил копие от молбата за отмяна на противната страна, която не е изразила становище. Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства и писмени доказателства, които биха променили резултата по делото. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е неоснователна. Състав на Софийски районен съд е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като е разпоредил Г. Г. да заплати на Т. София ЕАД сумата от 11 385, 86 лв. – потребена топлинна енергия, ведно с мораторна лихва от 2 863 лв., натрупана от 01.10.2004 г. до 26.02.2010 г., както и лихва за забава след 21.04.2010 г. до окончателното изплащане на главницата, както и 819,98 лв. разноски по делото. Г. Г. е подал възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК с твърдение, че заповедта не му е надлежно връчена – бил е извън територията на РБ и не е могъл да узнае своевременно за връчването й. Представил е удостоверение от МВР, че е излязъл от страната на 24.11.2009 г. С определение № 6366/28.09.2012 г. въззивният съд не е приел възражението на Г. Г.. Съдът е намерил, че заповедта на изпълнение му е била надлежно връчена, при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК. Връчването е извършено на отбелязания постоянен адрес на страната чрез залепване, тъй като при три поредни посечения, лицето не е намерено, а по данни на съседи, бил напуснал адреса. Съдът приел, също така, че не са налице и основанията по чл. 423, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, тъй като не са доказани особени непредвидени обстоятелства, попречили своевременно на Г. да узнае за заповедта и да подаде възражение, поради пребиваване в чужбина. Съдът направил този извод от удостоверението, издадено от МВР, като приел, че датата на излизане на Г. от България – на 24.11.2009 г., е далече след изтичане на срока за подаване на възражение срещу редовно връчена заповед; докато е текъл срокът, длъжникът не е бил обективно възпрепятстван да узнае за издадената заповед и да подаде възражение срещу нея. С молбата за отмяна страната се позовава на нови доказателства – удостоверение за раждане от 18.08.2011 г. на М. Г., удостоверение от Сектор „Б. документи за самоличност” – С. дирекция на вътрешните работи от 02.07.2013 г., за това, че от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. са намерени 2 резултата за преминаване през ГКПП на Г. Ц. Г. – на 22.10.2009 г. на ГКПП К. шосе и на 24.11.2009 г. на ГКПП Аерогара София, договор за наем на английски език от 05.12.2009 г. с превод от [фирма], бюро Преводи, удостоверение № 1315/06.06.2013 г. за настоящ адрес на Г. Г. в Доминиканска Република. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в хипотезата на отмяна поради новооткрито доказателство, предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор именно поради невъзможността да се посочи доказателственото средство, с което да се установи релевантното за спора обстоятелство. Това значи, че ако решаващият съд би го взел предвид, щеше да достигне до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. Новооткритият документ, също така, следва да е допустимо доказателствено средство за установяване на факти, които са твърдяни през висящността на процеса и релевантни за спора, но които не са могли да бъдат доказани именно поради липсата на същия документ. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за документа или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с него, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от заинтересованата страна. Разглежданият случай, безспорно, не е такъв. Представените писмени документи нямат отношение към правният извод на решаващия съд, че връчването на заповедта на Г. е надлежно извършено, по правилата на чл. 47, ал. 1 ГПК. Документите, както и установените в тях обстоятелства, нямат отношение и към постановеното от съда по чл. 423, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Съдът фактически е приел, че Г. е бил в чужбина след 24.11.2009 г., но намерил, че тази дата е далече след срока за подаване на възражение срещу редовно връчената заповед. По твърдение на молителя, правното заключение е неправилно, но в настоящото производство съдът не може да извършва контрол на фактическите и правни заключения на съдебния акт, чиято отмяна се желае. За пълнота на изложението следва да бъде посочено и следното: Във възражението по чл. 423 ГПК Г. няма твърдения, че се е установил трайно в чужбина, съответно, че настоящият му адрес е в Република Д., и е недопустимо да се събират доказателства в извънредното производство относно подобни нови твърдения. Освен това, възражението по чл. 423 ГПК е подадено на 20.10.2011 г. и представеният в производството по чл. 303 ГПК документ – наемен договор от 05.12.2009 г., не е нов документ, нито документ за новоузнато от Г. обстоятелство. Справката за настоящ адрес в Домикинанската Република – към 06.06.2013 г., е за време, което е ирелевантно за спора. От друга страна, обстоятелство, че страната е била в чужбина не е новоузнато за нея и тя е могла да го установи с всички доказателства в производството по чл. 423 ГПК. Следва да се посочи, че и двата документа, нямат отношение към преценката на въззивния съд, че връчването на заповедта е било осъществено надлежно, както и, че хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК е неприложима. Удостоверението за раждане е за настъпил факт на 28.10.2010 г., след подаване на възражението по чл. 423 ГПК, и няма отношение към обстоятелството дали преди това Г. е бил в чужбина или не. Следва са се посочи, че раждането на детето М. в С., Доминиканска Република, не доказва, че към същата дата баща му Г. Г. е бил в същия град. Удостоверението от 02.07.2013 г. е новосъдзаден, след приключване на производството по чл. 423 ГПК, документ, но е за обстоятелства, които също не са нови или новооткрити от страната – че е излязла на 22.10.2009 г. и на 24.11.2009 г. от страната. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Г. Ц. Г. за отмяна на определение № 6366/28.09.2012 г. на Софийски градски съд, ІVа въззивен граждански състав, постановено по ч.гр.д. № 8167/2012 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: