2 определение по гр.д.№ 599 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 162 гр. София, 11.04.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 599 по описа за 2022 г. приема следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. З. срещу решение № 168 от 22.11.2021 г. по гр.д.№ 236 от 2021 г. на Габровския окръжен съд в частта му, с която е отменено частично решение № 260100 от 12.03.2021 г. по гр.д.№ 1184 от 2019 г. на Габровския районен съд, като по същество е уважен предявения от А. В. В. срещу Ц. Д. З. иск с правно основание чл.108 ЗС за 5,57 кв.м., които неправилно са заснети като част от собствения на З. имот с идентификатор ...., вместо като част от собствения на В. имот с идентификатор .....по кадастралната карта на [населено място], одобрена сс заповед № РД-18-64 от 26.10.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, които 5,57 кв.м. са обозначени с червен цвят между точките 2, 3 и 7 на комбинираната скица на в.л.Т.Ц., находяща се на лист 52 от въззивното дело и представляваща неразделна част от въззивното решение. В жалбата се твърди, че решението на Габровския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставя се следния правен въпрос: Допустимо ли е да се заяви за първи път пред въззивната инстанция възражение за давност, ако ответникът не е могъл да заяви това възражение пред първата инстанция, тъй като не са му били известни определени юридически факти от значение за собствеността върху спорния имот /в случая, че има издадена заповед от 1998 г. за коригиране границите на имотите/ ? По този въпрос се твърди, че обжалваното решение противоречи на посочена практика на ВКС /т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/, както и че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор от 25.01.2022 г. ответникът по касационната жалба А. В. В. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски за адвокат. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ответница по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска. За да постанови решението си за частично уважаване на предявения от А. В. В. срещу Ц. Д. З. иск с правно основание чл.108 ЗС за 5,57 кв.м., представляващи по действащата кадастрална карта на [населено място] част от имот с идентификатор ...., въззивният съд е възприел заключението на допуснатата пред него съдебно-техническа експертиза, в което са проследени регулационните промени на границите между имота на ищеца и на ответницата /от първия регулационен план от 1958 г., през плана от 1987 г. и плана от 1998 г./ и съответствието на тези граници с границите на имотите по кадастралната карта от 2007 г. Прието е за установено, че преди влизане в сила на първия регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № 2116 от 05.04.1958 г., праводателите на ответницата Ц. З. са били собственици на имот с пл.№ ..... С регулационния план от 1958 г. за този имот са били отредени три парцела, един от които /парцел ... в кв..../ е останал собственост на праводателите на ответницата З., а останалите два са били обект на разпоредителни сделки, един от които на праводателите на ищеца А. В.. Според вещото лице, този план е бил приложен. В следващия регулационен план, одобрен със заповед № 572 от 26.08.1987 г., парцелът на праводателите на ищеца е бил заснет като парцел .... от кв. ...., а парцелът на ответницата- като парцел ..... от кв...... Парцелът на ответницата по този план е с по-голяма площ и с различна източна граница от собствения й парцел ....в кв.....по регулационния план от 1958 г., но промяната в границата и площта на парцела не се е дължала на предвидено в плана придаване по регулация, а на допусната при изчертаването на източната граница на парцела явна фактическа грешка. Тази фактическа грешка е била поправена със заповед за изменение на ЗПР за кв.....и кв.....за кв.Р. № ....от 09.11.1998 г., като парцелът на ответницата става .... и границите му са възстановени такива, каквито са били по първоначалния регулационен план от 1958 г. По приетата през 2007 г. кадастрална карта, границата между имота на ищеца /имот с идентификатор ..../ и имота на ответницата /имот с идентификатор ...../ не съответства на границата по последния действащ приложен план от 1998 г.: имотът на ответницата включва 5,57 кв.м. от имота на ищеца, които са означени на скицата на вещото лице с червен цвят и между цифрите 2, 3 и 7. Поради всичко това съдът е приел, че процесните 5,57 кв.м. от имот с идентификатор 14218.519.155 на ответницата, са били част от парцела на праводателите на ищеца по последния действащ и приложен регулационен план от 1998 г. и като такива са били прехвърлени на ищеца с нотариалния акт № .... г. и са станали негова собственост. По заявеното от ответницата възражение за придобиване на спорните 5,57 кв. на основание давностно владение, осъществявано непрекъснато от 1997 г., съдът не се е произнесъл, тъй като го е счел за преклудирано. Позовал се е на приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, че с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК се преклудират възраженията, включително и възражението за придобивна давност, освен ако то не е могло да бъде направено поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото от жалбоподателката основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос: Допустимо ли е да се заяви за първи път пред въззивната инстанция възражение за давност, ако ответникът не е могъл да заяви това възражение пред първата инстанция, тъй като не са му били известни определени юридически факти от значение за собствеността върху спорния имот /в случая, че има издадена заповед от 1998 г. за коригиране границите на имотите/ ? Приетото от въззивния съд по този въпрос не противоречи, а е изцяло съобразено с т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от материалите по делото, ответницата Ц. З. не е направила възражение за придобиване на спорната част от имота по давност в срока за отговор на исковата молба, а едва пред въззивния съд. Несвоевременното заявяване на това възражение не се дължи на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, които да са довели до невъзможност ответницата да даде своевременен отговор на исковата молба: първоинстанционният съд е спазил процесуалните правила по призоваването на ответницата, връчването на препис от исковата молба и доказателствата към нея и даване срок за отговор. Нещо повече, в дадения й от съда срок ответницата е подала писмен отговор, но в него възражение за придобивна давност не е заявено. Непредявяването на това възражение в отговора на исковата молба не се дължи на обективни или независещи от ответницата причини, както тя неоснователно твърди. При положение, че ответницата е владяла спорната реална част, не е имало никаква пречка още в отговора на исковата молба тя да заяви, че владее и е собственик на тази част от имота на основание давностно владение. Евентуалното незнание на ответницата за издаването на заповед № 1198 от 09.11.1998 г. към датата на подаване на отговора на исковата молба и до приключване на първоинстанционното производство, не е такава обективна причина, тъй като заповедта е съществуващ към датата на завеждане на делото документ и не е имало пречка ответницата да се снабди и запознае своевременно с тази заповед в общината, при проявена от нея грижа за добро водене на делото. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице в няколко случая: когато по приложимия към конкретното дело въпрос няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия; когато е налице неясна правна уредба, което налага тълкуването на закона от ВКС или когато са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, което налага промяна на вече даденото от ВКС тълкуване на закона. В конкретния случай, както бе посочено и по-горе, по поставения въпрос има практика на ВКС, включително и задължителна такава /посочената т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС/, на която обжалваното решение не противоречи. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Габровския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Габровския окръжен съд не следва да се допуска. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК жалбоподателката дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв. Тъй като в касационната жалба жалбоподателката оспорва решението на въззивния съд и в частта за разноските /като навежда доводи за недължимост на част от присъдените от въззивния съд разноски, поради липса на доказателства за плащането им/, което по същество представлява искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските, след постановяване и обявяване на настоящото определение делото следва да бъде изпратено на същия състав на въззивния съд за произнасяне по реда на чл.248 ГПК. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 168 от 22.11.2021 г. по гр.д.№ 236 от 2021 г. на Габровския окръжен съд в обжалваната му част. ОСЪЖДА Ц. Д. З. от [населено място], [улица] да заплати на А. В. В. от [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ИЗПРАЩА делото на същия състав на Габровския окръжен съд за произнасяне по съдържащата се в касационната жалба молба на Ц. З. по чл.248 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.