4 4 Решение по т. д. № 499/10 г., ВКС, ТК, І-во отд. Решение по т. д. № 499/10 г., ВКС, ТК, І-во отд. Р Е Ш Е Н И Е №136 София, 06.12.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ТОТКА КАЛЧЕВА При участието на секретаря Кр. Атанасова като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 499 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 126/08.02.2010 г. по в.гр. д. № 656/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 11.11.2008 г. по гр. д. № 581/2007 г. на СГС , в частта с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Л. С. Д. на основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ сумата 25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди за причинена смърт на С. В. Б., вследствие на ПТП, настъпило на 17.12.2002 г., ведно със законната лихва, начина от 19.02.2007 г. до окончателното изплащане, както и сумата 9508, 30 лв., съставляваща лихва за забава за времето от 19.02.2004 г. до датата на предявяване на исковата молба 19.02.2007 г. Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение, с което са уважени предявените искове е недопустимо, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа, че неправилно Софийски апелативен съд е приел,че не съществува процесуална пречка увреденото лице да предяви претенцията си за обезщетение за причинени неимуществени вреди срещу два различни субекта на различни правни основания. Навежда довода, че правото на деликтно обезщетение и правото на застрахователно обезщетение по прекия иск срещу застрахователя са във функционална връзка, защото независимо, че са предявявани на различни правни основания, те са насочени към обезщетяване на едни и същи вреди. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание пред настоящата инстанция чрез процесуалния си пълномощник адв. С. оспорва жалбата и моли за присъждане на разноски. С определение № 877/28.12.2010 г. по т. д. № 499/2010 г. на ВКС, І т. о. на основание чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване за произнасяне по правния въпрос дали с уважаването на правото на обезщетение пряко срещу делинквента се преклудира правото на обезщетение от застрахователя. С определението е постановено спиране на производството, до постановяване на ТР по тълкувателно дело № 1/2010г. на ОСТК, с предмет, поставения от касатора правен въпрос. С разпореждане от 07.06.2012 г. производството по делото е възобновено. С въззивното решение е потвърден първоинстанционният съдебен акт, с който застрахователят [фирма] е осъден да заплати на Л. С. Д. на основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ сумата 25 000 обезщетение за неимуществени вреди за причинена смърт на майка му - С. В. Б., вследствие на ПТП, настъпило на 17.12.2002 г., ведно със законната лихва и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - лихва за забава в размер на 9 508,30 лв.за времето от 19.02.2004 г. до 19.02.2007 г. В мотивите на въззивното решение е посочено, че с влязла в сила на 19.10.2006 г. присъда № 165/01.07.2005 г. по НОХД № 1969/2005 г. СГС е признал за виновен подсъдимия М. И. К. за това, че на 17.12.2002 г. в [населено място] при управление на товарен автомобил и при нарушение на чл. 37, ал. 7, т. 1 ППЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходката С. Б., за което му е наложено наказание. На основание чл. 45 ЗЗД наказателният съд е осъдил К. да заплати на Л. Д. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Присъдата е била изменена от САС, като е намален размерът на наложеното наказание на извършителя, и е увеличен размерът на присъденото на Д. обезщетение на 25 000 лв. За присъдената сума е бил издаден изпълнителен лист на 14.11.2006 г. С обжалваното решение № 126/08.02.2010 г. по гр. д. № 656/2009 г., Софийски апелативен съд е приел, че силата на пресъдено нещо, формирана по гражданския иск в наказателното производство, не е процесуална пречка за предявяване на иска против застрахователя, тъй като вземанията произтичат от различни основания. Счетено е, че единствено, ако се установи плащане на дължимото обезщетение от някое от отговорните лица, и не са налице вреди, които да бъдат репарирани, то претенцията срещу другите ответници би била неоснователна. Касационната жалба е неоснователна. По поставения от касатора правен въпрос за допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ при уважен срещу делинквента иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, е отговорено с т. 1 на ТР № 2/06.06.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС. С него е прието, че при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Обжалваното решение на Софийски апелативен съд по поставения от касатора правен въпрос не е постановено в противоречие с разрешението, дадено от ВКС в тълкувателното решение, а последното е задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Съгласно т. 2 на посоченото ТР №2/2012 г. на ОСТК на ВКС, дори плащането на присъдената сума няма значение за допустимостта на иска, а само за неговата основателност. И след като по делото липсват данни присъденото в полза на ищеца обезщетение с присъдата да е изплатено, а и подобен довод не се прави от жалбоподателя, ще следва въззивното решение в обжалваната му част да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по касационната жалба, ще следва да се присъди изплатеното за тази инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 2 800 лева на адв. Д. С., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 10.10.2012 г. Водим от изложеното на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126/08.02.2010 г. по гр. д. № 656/2009 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част. ОСЪЖДА Д. [фирма], [населено място] да заплати на Л. С. Д., ЕГН [ЕГН], сумата 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева разноски за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: