ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 583   София, 20.07.2010 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и десета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                  ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело №  506/ 2010   год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Ю” АД - гр. С. срещу Определение № 1* от 4. ХІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 10 669/ 2009 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане от 14.ІХ.2009 г. по гр.д. №10 669/ 2009 г. на СРС, 29 с., с което е отхвърлено заявлението на “Ю” АД - гр. С. срещу Г. А. А. за издаване за сумата 1546.29 лв., със законната лихва и разноски, на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на извлечение от сметка по Договор за кредитна карта от 4. ХІІ.2003 г., сключен с “Б” АД, правата и задълженията по който са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба на предприятие от 24.ІІІ.2005 г. Жалбоподателят излага оплакване, че определението е неправилно, тъй като съдът следва да издаде заповед за изпълнение, а съгласно чл. 418 ал. 2 ГПК изпълнителният лист се издава след проверка дали документът по чл. 417 ГПК редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Жалбоподателят счита, че неправилно СГС е приел, че заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК може да се издаде в полза на банка само за вземания, които произтичат от отношения между нея и длъжника и че правоприемството не е основание да се издаде заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК. Жалбоподателят извежда съществения процесуалноправен въпрос: когато вземането на Банката не е възникнало от отношения с длъжника, а Банката го е придобила по договор за цесия, може ли Банката да поиска заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК, по който въпрос счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Излага съображения в подкрепа на основателността на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК: сключен е договор за издаване на кредитна карта между длъжника и “Б” АД и с Договор между Банката и “Б” АД Договор за закупуване на предприятие, Банката придобива всички вземания на “Б” АД, включително тези по издадените кредитни карти, въз основа на който Договор, Банката влиза в непосредствени отношения с длъжниците във връзка с издаването и администрирането на кредитни карти и по всички договорни отношения, по които страна е бил “Б” АД, без значение дали са банкова дейност или не. Жалбоподателят счита, че чл. 417 т. 2 ГПК не съдържа уточнение от какво следва да е възникнало вземането на Банката, като от чл. 60 ал. 2 ЗКИ не следва, че разпоредбата на чл. 417 т. 2 ГПК трябва да се тълкува, че документът по чл. 417 т. 2 ГПК е само договор. Прави довод, че от момента на купуване на предприятието и прехвърляне на вземанията на “Б” АД към Банката, те се третират като банкова дейност от нормативните разпоредби, регламентиращи банкова дейност и че неправилно съдът е приел, че вземането на Банката не произтича от банкова сделка и банкова дейност. Иска да се допусне касационно обжалване и да се отмени обжалваното определение, вместо което да се постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи съществени по делото процесуалноправни въпроси, решаването на които поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. следва ли когато документът по чл. 417 ГПК е нередовен от външна страна или не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, съдът да отхвърли изцяло заявлението или следва да издаде заповед и да не допусне незабавно изпълнение и изпълнителен лист и 2. когато вземането на Банката срещу длъжника, е придобито по договор за цесия, може ли Банката да иска заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т. 2 ГПК и за кои вземания Банката има това право. Ответникът по частната жалба Г. А. А. - от гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Въззивният съд е потвърдил разпореждането, с което не е уважено заявлението на “Ю” АД - гр. С. срещу Г. А. А. - от гр. С. за издаване за сумата 1 546.29 лв., със законната лихва и разноски, на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на извлечение от сметка по Договор за кредитна карта от 4. ХІІ.2003 г., сключен с “Б” АД, правата и задълженията по който са прехвърлени на заявителя Банката с Договор за продажба на предприятие от 24.ІІІ.2005 г. Изложил е съображения, че заявителят черпи права срещу длъжника въз основа на договор за цесия, като съгласно чл. 60 ал. 1 ЗКИ, която разпоредба дава основание на заявителя да реализира правата си, произтичащи от договора за кредит, по реда на чл. 418 ГПК, последната разпоредба не може да се прилага разширително, вкл. към договори, които не са сключени между Б длъжника, в противен случай неоснователно би се разширил кръгът на лицата, ползващи се от чл. 418 ГПК. От изложените от жалбоподателя правни въпроси, с оглед данните по делото, могат да се изведат разрешените от въззивния съд въпроси и те са: материалноправният въпрос: може ли цесионер, който е Банка и на когото друг правен субект е прехвърлил свое вземане срещу кредитополучател по договор за банков кредит, да получи заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ал. 2 ГПК въз основа на този договор за банков кредит и извлечение от счетоводните книги на Банката. Този въпрос е релевантен за делото, тъй като от правилното му решаване зависи изходът на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК. Може да се изведе и разрешеният процесуалноправен въпрос, който се поставя по делото, макар че по него въззивният съд не се е произнесъл изрично: може ли по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 ал. 2 ГПК, съдът да издаде заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК. По изложения материално правен въпрос няма установена съдебна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Не може Банката - цесионер, придобила предприятието на “Б” АД, включително правата по кредитните карти, да иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК, каквато заповед не би могъл да иска цедентът “Б” АД. Разпоредбата на чл. 417 т. 2 ГПК предоставя облекчена процедура на лимитативно посочените в нея субекти - държавните учреждения, общините и банките да получат заповед за изпълнение, когато вземането се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на посочените субекти. Заявителят, получил вземането срещу длъжника, основано на договор, сключен от длъжника с “Б” АД за издаване на кредитна карта, цедирано му от “Б”АД с Договор за прехвърляне на предприятие, не може да ползва този ред, тъй като не е могъл да го ползва и цедентът, прехвърлил на заявителя вземането, който не попада в субектите, изброени в чл. 417 т. 2 ГПК. Правилно въззивният съд е потвърдил разпореждането, с което е отказано да се уважи заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение. По изложения процесуалноправен въпрос: неоснователно е искането на частния жалбоподател за евентуално издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК. Той е подал заявление, като е ползвал съответен образец по чл. 417 ГПК, въз основа на който образец съдът не може да издаде заповед на основание чл. 410 ГПК. Поради изложеното обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение     О П Р Е Д Е Л И:     ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1* от 4. ХІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 10 669/ 2009 г. на Софийски градски съд. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: