Р Е Ш Е Н И Е № 169 гр.София, 28 юни 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, III Наказателно отделение в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурор Атанас Гебрев като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 415 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от защитник на подсъдимия Б. Б. Л.. С присъда № 87 от 07.11.2018г. по НОХД 372/2017г. Пловдивски окръжен съд – Наказателно отделение е признал подсъдимия Б. Б. Л. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 НК и го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от четири години. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от защитата на подсъдимия Пловдивски апелативен съд с решение № 65 от 22.04.2020г. по ВНОХД 55/2019г. е потвърдил изцяло присъдата на Пловдивски окръжен съд. В касационната жалба се релевират основанията по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Защитата твърди, че нарушението на материалния закон от страна на съда се изразява в превратно тълкуване на събраните по делото доказателства като изразява несъгласието си с оценката на доказателствените източници, което несъгласие е насочено преимуществено към дейността на първостепенния съд. В жалбата се анализират събраните доказателства, за да се аргументира позицията, че те не обосновават възприетите от предходните съдебни инстанции факти по същество на спора. Констатираното от защитата процесуално нарушение, сочено като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 НПК, е допускане на назначаването на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от решаващият състав при Окръжен съд – Пловдив преди да бъде разпитан счетоводителят на процесното дружество – св. Ц. В.. В петитума на касационната жалба се претендира алтернативно - постановяване на нова присъда, с която нейният подзащитен да бъде признат за невиновен по възведеното му обвинение, отмяна на присъдата на Пловдивски окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или намаляване размера на наложеното на подс. Б. Л. наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия поддържа изложеното в касационната си жалба и допълва, че двете инстанции по същество не са обсъдили в достатъчна степен обстоятелството, че на 17.03.2010г. дружеството „К. а.“ Е. е прехвърлено от нейния подзащитен на други лица – Б. Л. и Р. Т., които са го управлявали през част от инкриминирания период. Прокурорът заявява, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение поради обсъждане от страна на Апелативен съд – Пловдив на всички доказателствени източници и извършване на цялостна проверка на постановената от Окръжен съд - Пловдив присъда. Преценява наложеното на подс. Б. Л. наказание като справедливо и съобразено с разпоредбата на чл. 36 НК. Подсъдимият Б. Л., който е редовно призован, не се явява, за да заяви личната си позиция по спора. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от защитника на подсъдимия Л. и в рамките на своите правомощия, прецени, че жалбата е допустима, но неоснователна. В касационната жалба от защитника на подсъдимия се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в назначаване на съдебно-счетоводна експертиза преди да бъде проведен разпит на свидетел, чийто показания биха били от значение за изводите на експертизата, както и за превратна оценка, извършена от въззивния съд на гласните и писмени доказателствени източници по делото. Настоящата инстанция следва да обсъди на първо място твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от контролираната инстанция, тъй като при подобна констатация, би се обезпредметило произнасянето по останалите наведени от страните доводи. За да обоснове позицията си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защитата коментира, че по делото е назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза преди да бъде разпитана непосредствено от съда счетоводителката на дружеството Ц. В. като не посочва по какъв начин това е рефлектирало върху упражняване в пълен обем правото на защита на подсъдимия. Всъщност дейността на въззивния съд е в пълен унисон с позицията на защитата и на подсъдимия като в хода на въззивното производство са положени максимални усилия от страна на състава по установяване актуалното местопребиваване на свидетелката, за да бъде удовлетворена претенцията за неин разпит, въпреки приложената от първостепенния съд процесуална техника по чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.4 НПК за прочитане показанията й, депозирани в досъдебната фаза на процеса, от които се и установява, че при нея не е налична каквато и да било счетоводна документация на дружеството. На финала на въззивното производство, съобразявайки и принципа, визиран в разпоредбата на чл. 22, ал.1 НПК за разглеждане на делата в разумен срок от страна на съда, самите страни са били солидарни в позицията си за преустановяване на опитите за призоваване на св. В.. Самата защита е направила и изявление в съдебно заседание от 10.09.2018г. пред Окръжен съд – Пловдив за прочитане на показанията й от досъдебната фаза на процеса, преценявайки невъзможността за призоваването й за разпит. При тази ретроспекция на процесуалното поведение на касатора не може да бъде възприет като коректен довода, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от съдилищата, тъй като са положени максимални усилия от страна на съда за непосредствено възприемане на показанията на В., а и съдопроизводствената му дейност е била в унисон и с позицията на претендиращата разпита й страна. Отделен е и въпросът, че съдът не е и допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като експертите при изготвяне на своите заключения са взели предвид в цялост наличната по делото счетоводна документация /за която са налице индикации, че се намира в пълен обем, предадена от Влашка/, както и депозираните от нея показания, приобщени по реда на чл. 281, ал.5 НПК. Това поведение на съда не е довело до формиране на позицията му въз основа на непълнота на доказателствените източници, което от своя страна да е довело до съществено процесуално нарушение в съдопроизводствената му дейност. За да аргументира възраженията си за допуснати от второстепенния съд пропуски в аналитичната му дейност, защитникът заявява, че в атакуваното решение превратно са тълкувани доказателствените източници. Всъщност по същество се излага приета от самата защита фактическа обстановка с анализ на носителите на доказателствена информация, които, според касатора, я подкрепят. Поради констатирана от този съдебен състав пълна идентичност между съдържанието на въззивната и касационната жалба с промяна единствено на адресата на жалбата и наименованието на атакувания съдебен акт, тези възражения резонно е следвало да се отправят към второстепенния съд, който е и инстанция по фактите и който е положил необходимите усилия по събиране на нови доказателства, включително и представени от страните и е дал коректен отговор на всички отправени към него възражения. По отношение съображенията на защитата за неправилно кредитиране на ред гласни доказателствени източници, касаещи издадени от „К. БГ“ Е. фактури на „К.А.“ Е., доставка на горива от „ДМС Б." О. и „К. БГ“ Е. на процесното дружество „К. А.“ Е., доставки от „С. 2007“ Е., отразени във фактури № 91/04.01.2011г., № 94/10.01.2011г., № 98/13.01.2011г., № 101/17.01.2011г. и № 106/21.01.2011г., Апелативен съд, солидаризирайки се с позицията на Окръжен съд, в атакуваното решение е дал коректен и детайлен отговор на тъждествено изложените аргументи пред него, съпоставяйки всички тях, обсъждайки ги в тяхната вътрешна последователност и взаимовръзка, включително и коментирайки доказателствената стойност на гласни и писмени такива, приобщени в хода на проведено от съда въззивно съдебно следствие. Подобно е отношението на настоящата инстанция и спрямо аргументите за доставките, осъществени от „Д. 81“ Е. по фактури с №№ 23/11.06.2010г. и 25/14.06.2010г., макар и на различно основание. Касаторът описва причините, поради които тези фактури не са възприети като такива с вярно съдържание от предходните инстанции и заявява единствено, че те са реално извършени. Второстепенният съд е възприел аргументацията на първостепенния, която се основава на вярна оценка на носената от съответните доказателствени източници релевантна информация и тази позиция не е била подложена на промяна дори и след повторен разпит на св. Ж. М., чийто показания са били предмет на задълбочен анализ от Пловдивския апелативен съд, за да бъде даден адекватен отговор защо те не са кредитирани от него. Некоректни са доводите на касатора за неяснота в атакуваното решение на обективираната позиция, че именно подсъдимият е субект на изследваното престъпление, а не неговият баща – св. Б. Л. или св. Р. Т., на които е възложено управлението на „К. А.“ Е. съответно с договор от 15.03.2010г., вписан в Търговския регистър на 17.03.2010г. /за св. Л./ и на 07.01.2011г. /на св. Т./. На това обстоятелство се акцентира и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, за да бъде обосновано искането на касатора за оправдаване на подс. Б. Л.. В решението на Пловдивския апелативен съд – предмет на проверка от този съдебен състав, ясно е изразена волята на съда, насочена към солидаризиране с позицията на първия съд за възприемане именно на подсъдимия като лицето, което е осъществило престъпните деяния чрез посредственото извършителство на свидетелите Б. Л. и Р. Т.. Съдържимите в делото източници детайлно са изследвани от съдилищата като са съпоставени помежду си след излагане на коректни аргументи за причините, поради което се ценят едни, а други - не. Обективно основани на съдържимата доказателствена маса са и изводите, че обясненията на подсъдимия Л. за спорадично присъствие на територията на Република България след 17.03.2010г. до края на инкриминирания период, водещо до невъзможност за участието му в дейността на дружеството, са възприети с недоверие поради опровергаването им от приобщените по реда на чл.218, ал.5 вр. ал.1, т.4 НПК показания на св. Ц. В. /счетоводител на „К. А.“ Е./, депозирани в хода на досъдебното производство, от копие на договор за наем на помещение от 26.03.2010г., подписан от подсъдимия като представляващ дружеството, от приобщените по реда на чл. 283 НПК трудови договори на Б. Л. с различни търговски дружества от 10.02.2010г. до края на процесния период, включително и разплащателни ведомости за перманентно извършвана трудова дейност в тях на територията на Република България. Съдът е съобразил показанията на свидетелите О. и Т., възприемали именно подс. Б. Л. като лицето, което е било управител и собственик на „К. А.“ Е., а не неговият баща или св. Р. Т.. Така извършеният доказателствен анализ от второстепенния съд закономерно му е позволил да достигне до извода, направен и от първостепенния, че именно Б. Л. е осъществил инкриминираната престъпна дейност по избягване установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери чрез потвърждаване неистина в писмени декларации, изискуеми по закон като е съставил документи с невярно съдържание при водене на счетоводната отчетност на процесното дружество. Въпреки посочване в жалбата до касационната инстанция на всички основания по чл. 348, ал.1 НПК и претенции съдът да се произнесе по наведените аргументи, на практика не са налице такива по отношение възражението за явна несправедливост на наложеното на подс. Б. Л. наказание като единствено декларативно е отразено в петитума на жалбата искане за намаляване размера на определената му санкция от решаващия съд, потвърдена и от второстепенния. Липсата на мотиви към искането на защитата за сочената от нея явна несправедливост на наказанието на Л. лишава касационната инстанция от възможност за произнасяне по този въпрос, тъй като не са налице каквито и да било доводи в тази насока, сочещи към ревизиране позицията на Пловдивския апелативен съд касателно наказанието на Л.. При извършената констатация за неналичие на превратност в оценъчната дейност на въззивната инстанция, която да е довела до нарушение на процесуалния закон, както и допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с произнасяне при непълнота на доказателствената съвкупност, настоящият състав стои на позицията, че след задълбочена и внимателна преценка на наличната по делото доказателствена маса, въззивният съд в атакувания съдебен акт основателно е потвърдил присъдата на първия съд. Поради това Върховен касационен съд – Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65 от 22.04.2020г. по ВНОХД 55/2019г. по описа на Пловдивски апелативен съд – Наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.