Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * запис на заповед * каузално правоотношение * възражение за изтекла давност * договор за лизинг

Р Е Ш Е Н И Е

№ 52
гр. София, 13.06.2017г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети март , две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов т. дело № 60103/2016 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е на касационна жалба на на [фирма] със седалище [населено място] и Й. А. Д. срещу решение №84 от 01.04.2016г по т.дело № 840/2015г. на Варненски апелативен съд , с което след отмяна на решение №799 от 30.10.2015г на Варненски окръжен съд , срещу ответниците и понастоящем касатори е уважен иска по чл.422, вр. чл. 415,ал.1 ГПК, във вр. чл.538 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД и е прието за установено задължението им към [фирма] до размера на сумата 28252,77 евро по запис на заповед от 24.01.2008г с падеж на предявяване за плащане на сумата от 77 706,23 евро до 49 месеца от нейното издаване, без протест , с издател касатора [фирма] и авалист Й. А. Д. , като е присъдена и лихва за забава от датата на заявлението.
По издадения без протест запис на заповед №81249/24.01.2008г,въззивният съд е приел за удостоверено предявяване извън прологирания срок от 49 месеца - спрямо издателя връчването е на 27.04. 2012г ,а спрямо авалиста на 24.04.2012г ,чрез нотариални покани , което е допустим способ и в този случай и поемателят не губи правата си спрямо двамата, заради пропускане на срока за предявяване по чл. 478 ал.1 ТЗ. Варненски апелативен съд е ревизирал извода на първоинстанционния съд за прескрибиране на ефекта по отношение на авалиста. Приел е също така , че последиците на чл.514 ТЗ не са приложими , менителничната давност по чл.531, ал.1 ТЗ не е изтекла ,тъй като началото на срока съвпада с изтичането на уговорения срок от 49 месеца , а да се възприеме противното би обезсмислило предвиданата в закона възможност за договорно скъсяване или удължаване на срока за предявяване.Давността е прекъсната с подаването на заявлението на 19.09.2014г. В това заявление , основано на документ по чл.417 т.9 ГПК, както и в исковата молба, поемателят [фирма] е претендирал исковата сума от 28 525,77 евро като неиздължена част от сумата по записа на заповед , като при предявяване на иска се е позовал на сключения с първия ответник договор за финансов лизинг на ППС от 24.01.2008г, в който договор изрично е било предвидено издаване на записа като обезпечение на кредитора за редовното и точно заплащане на „всички суми по договора”, т.е лизинговите вноски по погасителен план - приложение и вънаградителна лихва, начислявана върху всяка вноска , както и договорни неустойки , такси и пр. Изявеното в записа на заповед отговоря на предвиденото в чл. 19, т.15 от договора , скокът на предявяване за плащане да е дълъг поне колкото срока на договора, в полза на лизингодателя. Тъй като в течение изпълнението на лизинговия договор , на 15.10.2009г лизинговата вещ била обект на противозанонно отнемане лизингополучателят е преустановил плащанията от 13.11.2009г насетне. Автомобилът е бил открит при проведеното разследване (ДП 370/2010г на РПУ Шумен) иззет като веществено доказателство , а лизингодателя го е получил на 10.09.2010г, съгласно приложеното постановление и предавателно- приемателен протокол . Предвид уведомление от 22.06.2010г. действието на договора не е продължило, тъй като лизингополучателя [фирма] се е позовал на манипулация на рамата на автомобила , затова е отказал повторно получаване. Претендират се неплатените вноски за времето от отнемането на автомобила , до момента на прекратяване на договора при горните обстоятелства, ведно с уговорените последици. Ищецът е уточнил ,че абстрактният дълг в предявения размер е формиран от падежираните и неплатените лизингови вноски до датата на връщане на автомобила в размер на 19024, 34 евро ,възнаградителната лихва от 1830, 58 евро ,неустойки в размер на 3643,09 евро и 4027,77 лв данъци , такси и застаховки . Искът е уважен от въззивния съд за сумата 28 525,77 евро, като релативните възражения на настоящите жалбоподатели са отхвърлени Съгласно съдържанието на договора, който е за финансов лизинг, вноските са били дължими и в случай на кражба и въззивният съд е изтъкнал неприложимостта на чл. 347 ал.2 ТЗ по отношение на този вид договори , предвид носения от лизингополучателя риск . Договорът е бил прекратен, но занапред . По възражението на ответниците ,че каузалното правоотношение е погасено по давност , въззивният съд е изтъкнал,че тази давност е ирелевантна за иска и не влияе на давността по менителничното вземане, също така и предвид гаранционния характер на записа с уговорен по-дълъг срок .
В касационната жалба се изтъква нарушение на съдопроизводствени правила , на материалния закон и необоснованост. Неправилно е прието , че записът е надлежно предявен , нарушен е чл.538 ТЗ . Пропуснат е срока за предявяване , правата срещу издателя и авалиста са загубени по силата на чл.514, ал.1 ТЗ . Изводите на съда по каузалното отношение са неправилни и необосновани . Същото представлява с менителничното отношение едно единство , което не е отчетено от въззивния съд . Длъжника и авалиста не са били уведомени за едностранно прекратяване на лизинговия договор по чл.87 ЗЗД , не е имало основание да се прилагат тези последици , а последиците на чл.81,ал.1 ЗЗД. Те нямат вина за неизпълнението .При отпадане изцяло или частично на каузалното отношение поради изтекла в полза на ответниците давност , не е следвало да се уважава установителния иск по чл. 422 ГПК за претенция , основава на същото, по менителничното задължение. Неправилно при оценка на давността е даден превес на ценната книга. Смисълът на срока от 49 месеца не е в това ищецът да го изчаква , а след това да разполага и с давностния срок за предявяване. Всички срокове са изтекли. Изтъква се , че лизингодателят е получил от застрахователя обезщетение за пълната загуба на вещта и с предявяването на ценната книга ищецът се опитва да се обогати неоснователно. Освен това , менителничното задължение е поето заради каузално задължение за периодични плащания - включително лихви , неустойки и пр. и съдът неправилно е приел давността по чл.111 б.”в” ЗЗД за тях за ирелевантна .Тази давност е изтекла за всички вземания, дори да са били дължими, а решението неправилно се основава на предположение за обратното . Съображения са развити в писмена защита , претендират се разноски .

В отговор касационната жалба се оспорва , съображения са доразвити развити и в писмена защита от адв Св. Д. , пълномощник на [фирма] . Изводите на въззивния съд са съобразени с решение №110/2010г по т.д№949/2009, І т.о.Въззивният съд е съобразил , че нормата на чл.538 ТЗ е неприложима в случая Крайната дата определя и падежа на менителничния ефект Групата въпроси , засягащи каузалното правоотношение са решени в съответствие с установената практика , изтъква се реш. №102 от 2014г по т.д №2680/2013г І т.о. Обстоятелствата по делото и прецени съответно и е изтъкнато защо въпреки временното неизползване на актива , лизинговите вноски са останали дължими . Въззивният съд е преценил съответно специалната давност , която не е изтекла, независимо дали е изсрочено по давност обезпеченото вземане по каузалното правотношение.По този въпрос допълнително се изтъкват съображенията в опр. №65/2017г по гр.60185/2016 ІІІ г.о , че установената практика на ВКС е съответна на приетото от въззивния съд .Претендират се разноски и се прави възражение , че разноските на другата страна са прекомерни .

С определение №.844 от 12.02.2016г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане по свързано зададени въпроси за съдържанието и значението на каузалното отношение и релативните възраженията по него при иск по чл.422 ГПК , основан на запис на заповед , предвиден и издаден при сключване на договор за финансов лизинг за да обезпечи изпълнение на задълженията на лизингополучателя за срока на договора , връзката му с менителничната сделка при обсъждането на възражение за давност, покрила обезпечените със записа на заповед вземания .
По изведения въпрос , обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , Върховен касационен съд приема следното :
Необходимостта съдът да обсъди релативните възражения , свързани с каузалното правоотношение ,се отнасят и до възраженията за изтекла давност по вземанията , обезпечени с издаването на ценната книга . Изсрочването по давност на вземането по каузалното правоотношение е от значение за възможността същото да бъде събрано принудително , като законът не допуска предварителен отказ или удължаване на давностния срок , едностранно или по уговорка . Ефектът на давността засяга и обезпеченията на кредитора , като не следва да се допуска чрез менителнични сделки императивните правила на закона да бъдат заобикаляни. Такава менителница попада под санкцията на чл.465 от ТЗ. Ето защо , дори кредиторът да разполага със запис на заповед при уговорен в своя полза срок на предявяване от по-късен спрямо изискуемостта на обезпеченото вземане момент , щом записът е издаден за обезпечаване изпълнението на парично задължение и падежът му е настъпил , поемателят на ценната книга следва да упражни правата си по менителничната сделка не само в кратния давностен срок съгласно чл. 537 , във вр. чл.531 ал.1 ТЗ , за който случай важи даденото указание по решение №102/2014г по т.д № 2680/2013г І г.о на ВКС , но и преди да изтече давността по обезпеченото вземане . Изтичането на давностния срок по каузалното правоотношение е противопоставимо по възражение на издателя и авалиста тогава , когато за обезпечение на множество задължения с периодичен характер , при един запис на заповед с краен срок за предявяване , кредиторът прибегне до обезпечението си само за онези периодични задължения с настъпил падеж , които не са изпълнени, като се възползва от уговорката по срока , предвиден по този начин с оглед на задължения , които не са възникнали.

При дадения отговор на въпроса , касационната жалба е по същество основателна .
Съгласно т.17 от ТР №4/2014г по т.д№4/2013г. ОСГТК на ВКС съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения , като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение . Очертаният кръг възражения по т.17 от ТР№4/2013г ОСГТК не изключва възражението за изтекла обща петгодишна , или специална кратка погасителна давност , като правопогасяващо възражение по отношение на обезпеченото вземане, именно когато специалната тригодишна давност по менителницата не е изтекла. Въззивният съд неправилно е приел възражението на ответниците за погасяване на вземанията по каузалното правоотношение поради изтичане на давностния срок за ирелевантно , тъй като съгласно записа на заповед поемателят – лизингово дружество , е имал срок за предявяване на заповедта до 49 месеца от датата на издаване , което ползвало същия за всички негови претендирани вземания по договора , стига изискумостта им да е настъпила преди датата на подаване на заявлението. Основателността на иска е преценена от въззивния съд спрямо наличието на всички неизпълнени задължения по договор за финансов лизинг №81249/24.01.2008г , вече падежирани към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 19.09.2014г и възлизащи според осчетоводяването при ищеца на общо на 28 525,77 евро предявени за плащане на издателя и авалиста солидарно.
Дори общо посоченият в записа краен срок за предявяване ”до 49 месеца” да се тълкува като воля на издателя в този възприет от въззивния съд смисъл , условията по ценната книга не може да се прилагат по този начин.
Записът на заповед е за плащане без протест на 77 706,23 евро, обезпечаващ възможни вземания на лизингодателя за целия срок на договора за 48 броя лизингови вноски , дължими от първо число на м. ІІ 2008г до 25 число на съответния месец, по погасителен план . По свой избор , лизингодателят е упражнил менителничното право за част от тези вземания , които по естеството си са периодични. Тъй като лизинговата вещ е била предмет на кражба и е открита в състояние, довело до прекратяване на договора ,плащане по записа е предявено за вземанията от момента на кражбата , заявена на 15.10.2009г до връщането му на лизингодателя след откриването му на 09.10.2010г Това е периодът , за който ответникът е преустановил плащането на вноските по погасителния план които след прекратяване на лизинговия договор , е считал и за недължими , при конкретните обстоятелства .Съгласно заключението на вещото лице Ст.П. ,последното плащане от лизингополучателя по погасителния план е на датата 13.11.2009г , като вноската от 1275,68 евро включва главница и лихва . Към този момент, общо извършените от [фирма] плащания, съответно погашения по всички начисления на лизингодателя с различни основания , всички произтичащи от задължения по договора , са в размер на 49 563,20 евро.Остатъкът до посочените в записа 77 706 , 23 евро е заявен с иска по чл. 422 ГПК общо , възприет от въззивния съд като главница по менителничното задължение в размер на 28 525,77 евро, изискуемо към датата на подаване на заявлението 19.09.2014г. Тъй като по твърдения на ищеца , които не са оспорени и предвид връщане на лизинговата вещ на лизингодателя ,договорът е прекратен преди срока от 48 месеца . Предвид уведомление от 22.06.2010г. действието на договора не е продължило,тъй като лизингополучателя [фирма] се е позовал на манипулация на рамата на автомобила, затова е отказал повторно получаване. Видно от приложения предавателно-приемателен протокол от 10.09.2010г за връщане на веществено доказателство по ДП №370/2010г на РПУ Шумен , видимият номер на рамата е различен от номера на шасито на автомобила посочен в приемателия протокол от 24.01.2008г по договора за лизинг. След последното плащане по погасителния план падежираните вноски към 10.09.2010г са възлизали на 19 024,34 евро, акцесорните вземания (възнаградителни лихви) са били в общ размер на1830,58 евро, неустойките, начислени поради неплащане са 3 643,09 евро ; за данъци , такси , застраховки – още 4027,77 евро съгласно приетата по делото СИЕ, проверила осчетоводяването на вземанията при ищеца .
При тези обстоятелства и предвид възраженията на ответниците , че всички вземания са погасени по давност , крайният извод на въззивния съд за основателност на иска не може да бъде споделен. За основателността на релативните възражения е от значение връзката между падежа на записа на заповед и изискуемостта на задължението по каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което е издаден менителничният ефект , както е изтъквано многократно (реш. №171/2014 по т.д №2913/2013 І т.о , № 108/22.07.2014г. по т.д.№ 2418/13г. на ВКС по чл. 290 ГПК ). Релевантен за установяване съществуване на каузалното задължение, за което е издадена заповед за изпълнение , е неговия падеж. Предмет на производството по чл.422 ал.1 ГПК е установяване съществуването на задължение за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 т.9 ГПК при наличие на следните кумулативни предпоставки – то да е с настъпил падеж преди депозиране на заявлението ,а когато обезпечава изпълнението на каузална сделка, обезпечителната функция на менителничния ефект да е съпоставима с каузалното задължение , което обезпечава. Допустимо е , както в случая с иска по чл. 422 ГПК самият поемател да привързва записът и към вземания , произтекли от неизпълнението на някои от обезпечените задължения , стига те да отговарят на горните предпоставки. Бил е издаден един запис на заповед за глобална сума, обезпечаваща задълженията по договора за финансов лизинг , вкл. тези при неизпълнение , като датата на падежа на ефекта е „до 49 месеца” и би съвпадала с датата на прекратяване действието на каузалното правоотношение при неговото очаквано развитие. Целта на предоставеното обезпечение при издаването на запис на заповед №81249/ 24.01.2008г за плащане без протест на 77 706, 23 евро е била да се гарантира плащането на месечните вноски по погасителния план , вкл. периодично начисяваните акцесорни вземания по тях за целия срок на договора , тъй като лизинговата цена по него възлиза на 80 537,34 евро(без ДДС). Договорът е прекратен с уведомлението от 22.06.2010г , макар лизинговата вещ е върната на лизингодателя от разследващите органи на по- късна дата. Остъчната стойност на автомобила от 8 305,78 лева (без ДДС), заедно предварително начислените разходи по придобиване, която получателят заплаща при прехвърляне на собствеността с последната вноска , не се дължи .
Обезпечителна функция на записа се разпростира върху останалата част от заявеното за установяване вземане по каузалното правоотношение. Съгласно чл. 19 , т.15 от договора лизингополучателят е поел задължението да обезпечи редовното и точно заплащане на всички суми по договора , както и на сумите по договорените неустойки и лихви за забава , чрез учредяване на поисканото обезпечение. Задължение за вноски , лихви и неустойки е възникнало и ответниците не са установили да са го погасили чрез изпълнение . Видно от приложената щета №401/2009г при застрахователя „Булстрад”, няма преки данни за плащане на обезщетение от застрахователя за пълна или частична загуба, установява се единствено, че през 2012г лизингодателят заявил такава претенция ,но застрахователят е поставил условия. Получаването на обезщетението е основание отношенията между страните по договора за лизинг да бъдат уредени с прихващания на вноските,заплащани след настъпването на застрахователното събитие , но настъпване на това предвидено в договора обстоятелство ответниците по иска не са доказали . Съответно, не са доказали основание за избягване на уговорените последици от забавата и неизпълнението на задълженията им да продължат заплащането по погасителния план за посочения период, до След като е преустановено плащането на вноските по погасителния план , а те са били дължими и в случай на заявено застрахователно събитие , включително кражба на лизинговата вещ , възраженията на ответниците за липса на задължения е неоснователно .
Както вече се изтъкна, релевантен за установяване съществуване на каузалното задължение, за което е издадена заповед за изпълнение , е неговият падеж . От този момент започва да тече общата , или специална кратка погасителна давност , за конкретното задължение, или задължения. Касае се за обезпечение на множество задължения с периодичен характер , при издаден един запис на заповед с краен срок за предявяване , а кредиторът е прибегнал до обезпечението си само за онези периодични задължения с настъпил падеж , които не са изпълнени, като се възползва от уговорката по срока , предвиден по този начин с оглед на падежа на задължения, които безспорно не са възникнали. За всички задължения по каузалното правоотношение е приложима кратката тригодишна давност, предвид естеството им на периодични вземания . Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - на 19.09.2014г , давността по чл. 111 б. „в” ЗЗД е изтекла за всички посочени и установени като обезпечени със заповедта вземания ,чиято изискуемост е настъпила още преди прекратяването на договора , или най- късно на 22.06.2010г за съответната месечна вноска, включваща главница , възнаградителни лихви и неустойки. Не е било спорно и правилно е прието за установено, че обезпеченият дълг е формиран от тези задължения за периода след 13.11.2009г. Неправилно въззивният съд е възприел доводите на ищеца , че от значение за прекратяването на лизинговия договор при установените обстоятелства е фактическото получаване на автомобила от разследващите органи на 10.09.2010г , а не заявеното от ответника на 22.06.2010г. Прекратяването на договора при обстоятелствата , за които страните не спорят , в случая няма обратно действие , но вземанията за посочения период се характеризират като периодични. Плащанията на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имат характер на периодични плащания и попадат в приложното поле на кратката погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД . По този правен въпрос указание е дадено в практиката на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, с решение №16/2017г по т.д. № 50185/2016 г. на ВКС, І г.о и решение № 65/2017 по т.дело № 904/2016г ІІ т.о възприето и от настоящия състав на ВКС , ІІІ г.о .
При това положение и предвид отговора на поставения правен въпрос , поемателят е следвало да прибегне до записа на заповед преди давността за обезпечените вземания да изтече. Възражението на ответниците в тази връзка е основателно. С разпоредбата на чл.531, ал.1 ТЗ е предвидено, че исковете по менителницата срещу платеца а с оглед препращащата норма на чл.537 ТЗ – срещу издателя по записа на заповед, се погасяват с тригодишна давност от падежа.Тригодишният срок на погасителната давност тече от изтичане на срока за предявяване.Издателят може да сочи и по-дълъг от едногодишния срок за предявяване по 487, ал.1 ТЗ, което законът изрично допуска, но при издаден като обезпечение на задължение запис , върху възможността за принудително събиране на вземането посредством менителничния ефект рефлектира и давността за обезпеченото вземане , щом тя вече е изтекла . Съглашението за предявяване на записа на заповед в срок до 49 месеца в настоящия случай кореспондира със срока на лизинга, който договор е бил прекратен значително преди посочения срок .
Въззивното решение следва да се отмени , а установителният иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за вземания в размер на 28 525,77 евро по запис на заповед №81249/24.01.2008г , въз основа която и на основание чл. 417 ГПК е била издадена издадена заповед за изпълнение №6003 от 23.09.2014г по ч гр.д № 11829/2014г на Варненски районен съд за исковата сума , следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан
С оглед изхода на делото , на касаторите и ответници по иска следва да се присъдят разноските, както са ги заявили .Същите са установени в размер на 1116лв държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение 2 220 лв , приложен е списък , както и договор за правна защита и съдействие с адв. Т. Т. . Разноските за адвокатска защита не са прекомерни, както поддържа ответника по касационната жалба , а минимални , предвид сложността на делото и материалния интерес при касационната обжалване, с оглед цената на спорното вземане и с оглед методиката , по което се определят минималните адвокатски възнаграждения по наредба № 1 /2004г на Висшия АС.

Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІг.о.

Р Е Ш И :


Отменява решение №84 от 01.04.2016г по т.дело № 840/2015г. на Варненски апелативен съд и вместо него постановява :
Отхвърля иска , предявен по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК от [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място] [улица] , за установяване съществуването на парични вземания срещу „Ю. Е. с ЕИК[ЕИК] ,със седалище [населено място] и адрес ж.к „В. В.”, [жилищен адрес] вх .3 ,гр. В. и Й. А. Д. от [населено място] , [улица] , по издаден в полза на [фирма] запис на заповед №81249/24.01.2008г , по която е издадена заповед за изпълнение №6003 от 23.09.2014г по ч гр.д № 11829/2014г на Варненски районен съд за сумата 28 525,77 евро , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.09.2014г до окончателно изплащане .
Осъжда [фирма] , ЕИК[ЕИК] , със седалище [населено място] , [улица] , да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] с адрес ж.к „В. В.”, [жилищен адрес] вх .3 , [населено място] и Й. А. Д. ЕГН [ЕГН] , от [населено място], [улица] сумата 3316лева разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: