Р Е Ш Е Н И Е № 222 гр. София, 18.12.2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през 2017г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 735 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. А., чрез защитника му – адв. Л. И., срещу присъда № 28 от 01.03.2017 г. на Видинския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 358/2016 г. Според жалбата въззивната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Претендира се липса на мотиви, както и обективна несъставомерност на приетите за установени факти по чл. 172б, ал. 1 НК. Направено е искане за отмяна на присъдата и за оневиняване на подсъдимия. В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и защитника му, редовно призовани, не вземат лично участие. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на въззивната присъда. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 НПК, прие за установено следното: С присъда № 512 от 23.11.2016 г., постановена по НОХД № 1435/2014 г., състав на Видинския районен съд е признал подсъдимия Н. А. (N. A.) за невиновен в това на 05.06.2013 г., ГКПП Ферибот-Видин без съгласието на Б. Б. Б.“ АБ-Ш. – притежател на изключителното право за България върху търговската марка „Б. Б.“ да я е използвал в търговската си дейност, като е изнесъл извън страната стоки – 8 958 чифта мъжки боксерки, обозначени със знака на посочената марка, на обща стойност 11 919,51 лева, поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 172б, ал. 1 НК. С оспорената въззивна присъда актът на първостепенния съд е отменен и подсъдимият е признат за виновен в извършването на посоченото престъпление, като му е наложено наказание от една година и два месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. Наложено е и кумулативното наказание - глоба в размер на 1200 лева. На осн. чл. 172б, ал. 3 НК съдът е постановил отнемане в полза на държавата на инкриминираните артикули и унищожаването им след влизането на присъдата в сила. Заплащането на направените по воденето на делото разноски е възложено в тежест на подсъдимия. Касационната жалба е неоснователна. Съдържащото се в нея възражение за липса на мотиви към въззивната присъда е декларативно заявено, като липсва излагане на подкрепящи го съображения. Не е конкретизирано каква част от мотивите липсва според касатора, на кои основни въпроси, на които въззивният съд е дължал отговор, такъв не е даден с въззивния акт. Отсъствието на каквато и да е подкрепяща това възражение аргументация не позволява обсъждането на разума му по същество, като в рамките на предопределения от самия касатор логически минимум настоящият състав ще отбележи, че възражението за липса на мотиви е направено без връзка с действителното съдържание на оспорения въззивен акт. За пълна липса на мотиви очевидно не става въпрос, тъй като към диспозитива на въззивната присъда са изложени в документално-словесен вид съображения на въззивната инстанция. Обстойно аргументирани са всички аспекти на позицията на въззивния съд, както по фактите, така и по правото, като това е сторено по ясен, достъпен и разбираем начин. Посочено е какви факти е приел за установени този съд и въз основа на какви доказателства, изложени са подробни правни съображения за постановената нова присъда, като подробно е аргументирана обосноваността на всеки от съставомерните признаци по чл. 172б, ал. 1 НК от доказателствата по делото. Балансирано, с разумни и юридически издържани аргументи въззивниет съд е дал отговор на всички, поставени на вниманието му възражения на страните. Изчерпателен е бил и при излагането на съображенията относно вида и размера на приложимото наказание и начина на изтърпяването му. В крайна сметка е постигната пълнота и точност на аргументацията, позволяваща да бъде проследен начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав, като с това са гарантирани в пълна степен правата на страните. Всички останали, поставени в касационната жалба конкретни въпроси, са пълноценно разрешени с въззивната присъда в съответствие с фактите по делото и с точното тълкуване и прилагане на съответните разпоредби от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), към които чл. 172б, ал. 1 НК препраща, както и с постановките в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2013г. Така в съответствие с доказателствата въззивният съд е приел, че процесните стоки са контрафактни; че носят знаци, които имитират марки на Б. Б., действащи на територията на страната;констатирал е наред с това и че подсъдимият и управляваното и представлявано от него [фирма] не са разполагали със съгласието на притежателя на изключителното право върху търговската марка B. B. да използват в търговска дейност тази марка. Правилно въззивният съд е ориентирал преценката си за това дали е налице конкретно вменената от обвинението форма на изпълнителното деяние по чл. 172б, ал. 1 НК, базирайки разсъжденията си на разпоредбите на ЗМГО и по-конкретно на чл. 13, ал. 2 от този закон. В съгласие с дадените в ТР № 1/2013г. на ОСНК на ВКС насоки въззивният съд е обосновал, че за нуждите на състава по чл. 172б, ал. 1 НК понятието „търговска дейност” следва да се разбира в смисъл на „извършване на изброените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО действия, чрез които се въвеждат в търговския оборот стоки с цел печалба.” Износът на стоки със знак на регистрирана търговска марка е едно от тези действия (чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО). В случая, наемайки превозвач и ангажирайки го с превозване на стоката (8958 чифта мъжки боксерки) до Германия, подсъдимият е реализирал действия, насочени към фактическото пренасяне на тази стока през държавната граница на страната. С оглед на това правилна е съдебната преценка за наличие на фактическите предпоставки по § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби към ЗМГО, за да се приеме, че е предприет износ по смисъла на посочената разпоредба. С оглед именно и само на нея следва да се разбират понятията внос/износ по чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. Специфичните икономически характеристики на Европейския съюз, като липсата на митнически граници между страните-членки и функционирането на единен пазар между тях, не изключват физическото движение на стоки между тези страни. След като стоки, носещи знак, идентичен или сходен с този на регистрирана марка, са фактически пренесени през държавната граница на България, то те са предмет на внос/износ по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО. С оглед на това и доколкото в процесния случай е изпълнена една от указаните в тази разпоредба конкретни форми на ползване на регистрирана марка, то налице е ползване на тази марка в търговската дейност. Ирелевантно в тази връзка е обстоятелството дали деецът има качеството на търговец по смисъла на Търговския закон или не (в този смисъл и ТР № 1/2013г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2013г.). Поради това дори да бе вярно възражението, че и като изпращач, и като получател в международната товарителница е бил посочен подсъдимия като физическо лице, това не би обусловило обективна несъставомерност на извършеното по чл. 172б, ал. 1 НК. А в случая коректността изисква да се отбележи, че изпращач на стоките, съгл. отразеното в съответната клетка от товарителницата, е било управляваното и представлявано от подсъдимия [фирма]. Сам по себе си фактът на посочената в международната товарителница дестинация на стоките – Германия, сочи на направен избор на пазар и същевременно отговаря на въпроса, поставен в касационната жалба за насочеността на стоките към потребителите в Европейския съюз. Това, че в придружавалата товара международна товарителница за получател на стоката е посочен подсъдимия като физическо лице не означава само по себе си, че тази стока е била предназначена за лични негови потребности, а не за търговска реализация. Красноречив показател за това, че предприетото от подсъдимия пренасяне на процесните стоки през границата на България е било натоварено с икономическо съдържание, е фактът на самото количеството на тези стоки, което е в търговски мащаб. Не се твърди от обвинението, а не е прието и от въззивния съд, че износът сам по себе си би донесъл печалба на подсъдимия. Той е бил само част от технологичния цикъл, ориентиран към този резултат. С оглед изложеното неприемливо е възражението в касационната жалба за несъставомерност на деянието на подсъдимия по чл. 172б, ал. 1 НК, поради което е невъзможно да бъде удовлетворено и направеното в нея искане за пълното му оневиняване. При доказаното реализиране на съвкупността от елементите на обективната и субективната страна на състава по чл. 172б, ал. 1 НК, материалният закон е приложен правилно. Поради така констатираното отсъствие на претендираните с касационната жалба нарушения и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 28 от 01.03.2017г. на Видинския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 358/2016г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.