Р Е Ш Е Н И Е № 50 гр. София, 22.05.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 321 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 1009498 от 25.01.2016 г. на М. М. В. за отмяна на влязлото в сила Решение № 151 от 29.10.2015 г., постановено по гр.д.№ 2271/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о. и потвърденото с него Решение от 11.12.2014 г. по гр.д.№ 510/2013 г. на СГС, ІІI „б” състав. Поддържа се наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците по молбата Л. С. С., С. С. С., М. Д. Х., А. И. Г. и О. Р. Т. оспорват допустимостта и основателността й. Претендират присъждането на разноски за настоящото производство. Постъпили са отговори от Ц. С. Я., К. И. Б., С. И. Х., А. М. М., Гергана М. З. и Т. М. М. (последните три – и в качеството на наследници на починалия на 25.07.2015 г. В. М. М.) – съищци на молителката, които намират молбата за отмяна за основателна. По редовността на подадената молба за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 35 от 15.02.2019 г. По допустимостта на производството от гл.т. спазването на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК съдът намира следното: Ответниците по молбата поддържат, че към 19.06.2015 г. молителката е знаела за постановяването на двете решения с №№ 625А от 11.06.2015 г. на ОСЗ - Панчарево и към 25.01.2016 г. вече е бил изтекъл срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Съставът на ВКС намира, че конкретно в настоящия случай датата на узнаване за постановяването на двете решения на ОСЗ- Панчарево е ирелевантна при преценката за срочността на молбата. Това е така, защото срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК не може да започне да тече преди датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, а това е факт, считано от 29.10.2015 г., при съобразяване на което се налага изводът, че молбата с вх.№ 1009498 от 25.01.2016 г. е процесуално допустима. Разглеждайки молбата за отмяна по същество, съдът намира следното: С постановяването на атакуваното Решение № 151 от 29.10.2015 г. по гр.д.№ 2271/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о. е приключило производството по иск за делба на земеделски земи в землището на [населено място]. Искът е предявен от молителката и изброените по-горе нейни съищци. Ответници по иска са били Л. С. С., С. С. С., М. Д. Х., А. И. Г. и О. Р. Т.. Ищците са поддържали, че процесните имоти са принадлежали на общия за тях и ответниците Л. и С. С. наследодател С. Д. Г., а не само на неговия син (наследодател на Л. и С. С.) С./С. С. Д.. С атакуваното Решение на ВКС, ГК, I г.о. е потвърдено въззивното Решение от 11.12.2014 г. по гр.д.№ 510/2013 г. на СГС, ІІI „б” състав, с което искът за делба е отхвърлен. Съобразено е, че първоначално (с решение от 1992 г.) органът по земеделската реституция е възстановил процесните имоти на наследниците на сина на общия наследодател - С./С. С. Д., а не на наследниците на общия наследодател С. Д. Г.. В резултат от успешно проведен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с влязло в сила на 19.09.2002 г. решение от 27.04.2001 г. по гр.д.№ 4240/1999 г. на СГС, ІІ „г” г.о. е признато за установено, че преди колективизацията спорните имоти са били собственост на С. Д. Г.. След приключване на производството по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ОСЗ-Панчарево не постановила нови решения по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ, а били нанесени промени в ползваната от службата компютърна програма, като било променено името на наследодателя - вместо това на сина С./С. С. Д. било вписано името на общия наследодател С. Д. Г., както и били издадени преписи от несъществуващи документи – непостановявани решения на ОСЗ, легитимиращи като собственици „наследниците на С. Д. Г.”. Позовавайки се на тези „преписи” молителката и съищците й сезирали съда с иск за делба, който е отхвърлен с въззивното Решение от 11.12.2014 г. по гр.д.№ 510/2013 г. на СГС, ІІI „б” състав (потвърдено с атакуваното Решение на ВКС, ГК, I г.о.) по съображения, че в случая не е проведена задължителната допълнителна административна процедура по чл. 14, ал. 7 и ал. 7а ЗСПЗЗ – съответно установеното право на собственост към минал момент не се е трансформирало в право на собственост по земеделска реституция с произтичащия от това извод за отсъствие на съсобственост между наследниците на общия наследодател С. Д. Г.. Видно от приетите в настоящото производство писмени доказателства, съобразявайки мотивите във въззивното решение на СГС, ІІI „б” състав, молителката и съищците й предприели действия пред ОСЗ-Панчарево, които довели до постановяването на две решения с №№ 625А от 11.06.2015 г. (след 04.12.2014 г. – датата на приключване на устните състезания пред СГС) на ОСЗ- Панчарево за възстановяване на собствеността на наследниците на общия наследодател С. Д. Г.: едното – за възстановяване на собствеността върху 15 земеделски имота в землището на [населено място] съгласно план за земеразделяне (с посочени местности, номера на имотите по плана за земеразделяне, площ, категория и съседи), а второто - за възстановяване на собствеността върху 8 земеделски имота в землището на [населено място] в съществуващи (възстановими) стари реални граници (с посочени местности, номера на имотите по картата на землището, площ, категория и съседи). Решенията не са придружени от скици. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че молбата е неоснователна. Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство - правно релевантен за спора (т.е. от значение за формираните решаващи изводи) факт, който е съществувал във времето преди преклудиране на възможностите за заявяването му в процеса и за който страната не е знаела, или новооткрито писмено доказателство, т.е. документ относно факт, който е бил твърдян през висящността на делото, но е останал недоказан поради липсата именно на въпросния документ. Представените две решения с №№ 625А от 11.06.2015 г. на ОСЗ- Панчарево са постановени на основание чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ във връзка с чл. 18ж, ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ и по своя характер представляват стабилни индивидуални административни актове с конститутивно действие (така – Р № 131 от 11.06.2014 г. по гр.д.№ 7755/2013 г. на ВКС, І г.о.). Те легитимират посочените в тях наследници като съсобственици на описаните в актовете имоти. Конститутивното им действие не предхожда, а следва във времето момента на приключване на устните състезания по приключилото с атакуваното решение производство по иск за делба. По тази причина те обективират не новооткрито, а нововъзникнало обстоятелство от значение за преценката дали е налице съсобственост. Нововъзникналите обстоятелства, обаче, не се преклудират от силата на пресъдено нещо на атакуваното Решение на ВКС, ГК, I г.о. (така – ТР № 138 от 01.12.1967 г. по гр.д.№ 106/67 г., ВС, ОСГК). Това е причината, поради която процесуалното средство за защита във връзка тях не е предявяването на молба за отмяна, а предявяването на нов иск за защита на вещните права, произтичащи от позитивните решения за възстановяване на собствеността. Тъй като, предвид момента на възникването им, не е било възможно постановяването и влизането в сила на решенията от 11.06.2015 г. да бъдат включени като правно релевантни факти сред обстоятелствата, от които молителката и съищците й са извели съсобствеността, претендирана в приключилото делбено дело, то не е налице процесуална пречка за предявяването на нов иск за делба. Това означава, че тези лица разполагат с път за защита, различен от производството по чл. 303 и сл. ГПК, поради което молбата за отмяна е неоснователна. Отхвърлянето на молбата за отмяна не почива на съображения за ненастъпил реституционен ефект на решенията от 11.06.2015 г. (теза, застъпвана от ответниците в проведеното открито съдебно заседание), доколкото в случая актовете свидетелстват за изработени карта и регистър на имотите по реда на чл. 18д, ал. 7 ППЗСПЗЗ, съобразно които е извършена индивидуализацията на имотите. В такива случаи изискваната по чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ скица представлява извадка от съответната карта, поради което е допустимо да бъде издадена и впоследствие, а не едновременно с решението на общинската служба „Земеделие”, тъй като ефектът на възстановяване на правото на собственост на наследниците на посоченото в акта лице настъпва от момента на влизане в сила на решението на ОСЗ (така – Р № 511 от 19.11.2010 г. по гр.д.№ 1080/2009 г. на ВКС, ІІ г.о.). С оглед изхода на делото, молителката следва да заплати на ответницата Л. С. С. направените от нея разноски за защита в настоящото производство, възлизащи на сумата 1 500 лв., видно от договора за правна защита и съдействие от л. 120. Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна, подадена от М. М. В. за отмяна на влязлото в сила Решение № 151 от 29.10.2015 г., постановено по гр.д.№ 2271/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о. и потвърденото с него Решение от 11.12.2014 г. по гр.д.№ 510/2013 г. на СГС, ІІI „б” състав. ОСЪЖДА М. М. В. ДА ЗАПЛАТИ на Л. С. С. сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева - разноски за защита в настоящото производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: