Р Е Ш Е Н И Е № 124 София, 12 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 334 по описа за 2013 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения К. П. П. за възобновяване на нохд № 1445/11 г. по описа на Районния съд – гр. Пазарджик, с което се претендира да са налице всички основания по чл.348, ал.1 НПК и иска оправдаване по предявеното обвинение. Пред ВКС жалбоподателят не взема лично участие – редовно призован, не се явява, а защитата му – поддържа искането и представя писмени бележки. Съображенията, изложени в последното са идентични с тези, намерили израз в депозираното от осъдения искане за възобновяване. Гражданският ищец и повереника му, прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразяват становища за липсата на основания за възобновяване на делото. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 1445/11 г. ПРС признал подс.П. за виновен в това, че в периода от 23.06.2009 г. до 20.01.2010 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК, присвоил чужди пари на обща стойност 4 946,83 лева, собственост на фирма [фирма]-гр.София, връчени му в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, поради което и на основание чл.201, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 НК го осъдил на две години лишаване от свобода, като по реда на чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на посоченото ООД сумата от 4 946,83 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2010 г. до окончателното й изплащане. Отговорността на подс.П. е ангажирана и за деловодните разноски и дължимата държавна такса. С решение № 118 от 19.07.2012 г., постановено по внохд № 361/12 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд-гр.Пазарджик потвърдил присъдата на ПРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, Върховният касационен съд установи: Искането е допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна, в законно установения срок по чл.421, ал.3 НПК, като с него се оспорва акт от кръга по чл.419, ал.1 НК, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество искането на осъдения е неоснователно. 1.Не се констатират нарушения на процесуалните правила, от кръга на тези по чл.348, ал.1, т.2 НПК, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Възражението, насочено срещу експертните заключения, приети от съда по същество, е неоснователно. Липсата на приемо-предавателни протоколи, на ревизия и акт за начет, не препятства възможността за изясняване на обстоятелствата по чл.102 НПК, свързано с инкриминирания престъпен състав. В наказателният процес същите обстоятелства подлежат на установяване със всички способи, предвидени в НПК – чл.106 НПК. Експертните заключения са обосновани, пълни и ясни. Те се основават на съвкупния доказателствен материал, част от който надлежно изискан е представен от ООД. Проверката на място поначало не е задължителна, щом събраните по делото доказателства са достатъчни за изводи по поставените въпроси, какъвто е настоящият случай. 2. Законът правилно е приложен. Безспорно установено е длъжностното качество на подсъдимия, като обстоятелството, че понякога част от задълженията му фактически са изпълнявани от неговата съпруга, не налага различен извод. Възражението, че инкриминираната сума пари е останала в офиса, не намира опора в данните по делото. Същото възражение е било поставяно на вниманието и на предходните инстанции, които са изложили ясни съображения, предопределили отхвърлянето му като неоснователно. Съображенията на съдилищата не са декларативни, а видно от мотивите на съдебните актове, са основани на внимателен анализ на събраните доказателства. Тези съображения не се оспорват от осъдения, а ВКС не намери причини за критично отношение към тях. Известно е, че „наложен платеж” е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума, който поначало и в конкретния случай е различен от ООД. Тъкмо такива суми не са отчетени от подсъдимия, макар, че ги е държал. При установеното, че само той е имал единствен достъп до тях, правилно е прието, че липсата е причинена единствено от неговите действия. Възражението свързано с направените от подсъдимия разходи за наем, консумативи и др., не държи сметка, че такива разходи и да е могъл да прави е трябвало да извършва със суми, принадлежащи на ООД, а не на подателя на пратката. 3. Наложеното на подсъдимия наказание е справедливо. При липсата на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, правилно наказанието на подсъдимия е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. Отчетени са всички обстоятелства от значение за обема на отговорността, като не се установява обстоятелство от този кръг да е игнорирано или оценено неадекватно на обективното му значение. Наложеното по вид и размер наказание не е очевидно несъответно, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Ведно с начина на изтърпяване определеното наказание способства постигането на целите по чл.36 НК. Водим от горното и на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. П. П. за възобновяване на внохд № 361/12 г. по описа на Окръжния съд – гр. Пазарджик. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: