Р Е Ш Е Н И Е № 384 гр. София, 07.11.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и трети септември двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Бисер Троянов при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1150/2013 год. Производството е по чл. 419 и сл. от НПК. Образувано е по искане на осъдения П. К. Й. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 2 от 7.01.2013 год. постановена по НОХ дело № 183/2012 год. на Радневския районен съд, потвърдена с въззивно решение № 63 от 22.04.2013 год. по ВНОХ дело № 1042/2013 год. на Старозагорския окръжен съд. В искането се поддържат всички основания за възобновяване, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му и до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му за деяние, което е несъставомерно като престъпление по възведеното обвинение и за явно несъответствие на наказанието с целите по чл. 36 от НК. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият не се явява и не взема становище по искането си. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на осъдения в искането и на представителя на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 2 от 7.01.2013 год. постановена по НОХ дело № 183/2012 год. Радневският районен съд е признал подсъдимия П. К. Й. за виновен в това, че на 8.03.2011 год. в гр. Р., като помагач, в съучастие с извършителя Е. С. Б. и чрез използване на техническо средство противозаконно отнел лек автомобил “М. ” с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 18 500лв от владението на К. Г. Т. без нейно съгласие и с намерение да го ползва, поради което и на основание чл. 346 ал.2 т.3 във вр. с ал.1, във вр. с чл. 195 ал.1т.4, чл. 20 ал.1 и 4 и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “строг” режим в затворническо общежитие от “закрит” тип. На основание чл. 25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.1 от НК съдът му е определил общо наказание от три години лишаване от свобода по тази присъда и по присъдата по НОХ дело № 78/2012 год. на Радневския районен съд, с която му е наложено наказание “пробация”. На основание чл. 68 ал.1 от НК съдът е постановил подсъдимият да изтърпи отделно при първоначален “строг режим” в затворническо общежитие от “закрит” тип и наказанието от една година и десет месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХ дело № 59/2010 год. на Тополовградския районен съд. С въззивно решение № 63 от 22.04.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 1042/2013 год. Старозагорският окръжен съд е потвърдил изцяло присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в шестмесечния срок от влизане в сила на присъдата и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването на осъдения за наличие на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.1 от НПК не се подкрепя от данните по делото. То се мотивира с нарушения при формиране волята на решаващите съдилища, свързани с изграждане на фактическите и правни изводи. В този смисъл са изложените съображения, че съдилищата превратно са оценили показанията на св. Г. Х., в отклонение с изискванията на процесуалния закон са приобщили показанията на св. Б., дадени пред друг съдебен състав в друго процесуално качество и са отхвърлили обясненията му, които нарушения са довели до осъждането му по обвинението без да са доказани обективни и субективни елементи от състава на престъплението. С тях по същество се релевира неизпълнение задълженията на съдилищата по чл.чл.13, чл.14, чл. 303 и чл. 339 ал.2 от НПК. Такива нарушения по делото не са допуснати. Делото е разгледано повторно от двете решаващи съдебни инстанции, след като предходен състав на въззивния съд е отменил постановена от първоинстанционния съд присъда и е върнал делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. След изпълнението на тези указания и изготвянето на нов обвинителен акт, при новото му разглеждане Радневският районен съд е осигурил на подсъдимия справедлив процес, като в две съдебни заседания е събрал относимите доказателства, посочени в подкрепа на обвинителната теза. Всички свидетели е разпитал с еднаква задълбоченост и с активното участие на защитата, като подсъдимият не е бил ограничен в правото си по чл. 55 от НПК за участва в съдебното производство при събирането и проверката на доказателствата, в това число и да изразява становище по приобщаването към доказателствените материали на показанията, дадени от свидетелите пред друг съдебен състав или в друго процесуално качество. Всеки от свидетелите е установил фактите, които лично е възприел и които допринасят за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване относно извършеното деяние. Събраните по надлежния процесуален ред доказателствени материали, в това число обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, заключението на съдебно-оценителната експертиза и останалите писмени доказателства е оценил в логическата им връзка и при съблюдаване на задължението си по чл. 305 ал.3 от НПК. Констатирал е противоречивата информация съдържаща се в гласните доказателствени източници и по вътрешно убеждение, което не е опорочено е мотивирал кои от тях кредитира и какви фактически обстоятелства приема за установени относно авторството на деянието, формата на съучастие, конкретно извършените действия, с които подсъдимият е подпомогнал извършителя Б. да отнеме с намерение да го ползува автомобила на св. К. Т.. Посочил е и правните си съображения за осъждането му. Въззивната инстанция, която е сезирана с жалба от подсъдимия, в пълен обем е изпълнила задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК. Служебно не е констатирала, а и жалбоподателят не е навел доводи за непълнота в доказателствената съвкупност, довела до неизясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, поради което не е провела допълнително съдебно следствие за попълване на делото с необходими доказателства. При въззивната проверка не е констатирала логически грешки или превратна оценка на доказателствата от контролирания съд и като е преценил, че правилата за формиране на волята му са спазени, а доколкото по същество вътрешното му убеждение не подлежи на последваща проверка, не е имала основание да промени изводите му и да приеме тезата за недоказаност на обвинението и като последица искането за оправдаване. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 от НПК, е посочила, че липсват основания за коригиране на приетите фактически обстоятелства, че подсъдимият с редица свои действия умишлено е улеснил извършителя Б. да отнеме чуждото моторно превозно средство с намерение да го ползва, като му обяснил къде се намира автомобила, осигурил контактен ключ за запалването му и го оставил в жабката му, а самия автомобил оставил незаключен. От тези фактически констатации, приети за установени в съответствие с правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата е приела, че материалният закон е приложен точно с осъждането на подсъдимия. Като е потвърдила осъдителната присъда не е постановила съдебният си акт при наличието на основание за отмяна. Двете съдебни инстанции без основание са упрекнати, че са основали изводите си за виновност на подсъдимия в отклонение с изискването по чл. 303 от НПК, като са заменили липсата на доказателства с недопустими предположения, доверили се без основание на показанията на св. Б., дадени в друго процесуално качество, а са отхвърлили тези, които е дал под страх от наказателна отговорност в съдебното следствие, направили са погрешни изводи от показанията на св. Х.. Показанията на свидетеля Б., по отношение на когото производството е завършило с влязла в сила присъда, дадени като обвиняем по същото дело при първото му разглеждане, са допустим източник на доказателства, защото не са събрани в отклонение с изискванията на чл. 281 от НПК и не са включени без основание в годната доказателствена съвкупност, в какъвто смисъл е оплакването на осъдения. Няма процесуална пречка осъден, по отношение на когото производството е завършило с влязла в сила присъда, да бъде да бъде разпитан като свидетел по същото дело относно дейността на други подсъдими, както и да бъдат прочетени обясненията му, когато се разпитва на основание чл. 118 ал.1т.1 от НПК. Противоречивите сведения, които е дал при разпита като свидетел в съдебното следствие и при предходното разглеждане на делото в качеството на подсъдим е констатирано от оценяващия ги съд и са положени усилия да бъде изяснено на какво се дължат. След прочитане на първите му показания, под страх от наказателна отговорност е декларирал, че ги поддържа. Всички дадени от свидетеля показания се ползват с еднаква доказателствена сила и тези които е дал при първия му разпит не могат са бъдат отхвърлени само защото с тях евентуално е осъществил правото си на защита, в какъвто смисъл е поддържания от осъдения довод. Фактът, че са дадени без угрозата от наказателна отговорност е мотивирал оценяващия ги съд много внимателно да ги прецени и съпостави с останалите източници на доказателства. Не са единствен източник на доказателства за водените с осъдения разговори относно предаването на лекия автомобил и не може да се приеме, че посочвайки Й. като свой съучастник, който го подпомогнал в отнемането му, по някакъв начин е смекчил собственото си наказателно положение. Подкрепени са от показанията на св. С. Е., чиято добросъвестност и достоверност не се оспорва от осъдения и от събраните писмени доказателства. Решението си да кредитира показанията, които св.Б. е дал при първото разглеждане на делото в качеството на обвиняем, е взето по вътрешно убеждение, което не подлежи на последваща проверка и при спазване на правилата за формиране на волята на съдилищата. Всеки съд е суверенен да приеме даден доказателствен източник за надежден, след като го оцени в логическата му връзка с останалите и мотивира решението си. Не са пренебрегнати като източници на доказателства показанията на св. Х. и обясненията на осъдения, в какъвто смисъл са изложените в искането съображения. Съдържащата се в показанията на св. Х. информация не е превратно оценена и точно е прието, че от нея не могат да се правят изводи в поискания от защитата смисъл. Решението за отхвърляне обясненията на подсъдимия, в които е поддържал, че не е предлагал на Б. лекия автомобил, собственост на приятелката му и не го е улеснил при отнемането не са произволни и не са израз на “стремеж по всякакъв начин да бъде осъден само защото е изготвил допълнителен ключ за стартиране на автомобила”. То е резултат на аналитичната дейност на съда и съпоставянето им с останалите източници на доказателства. При направената вярна оценка на доказателствената съвкупност и установените от нея подлежащи на доказване факти по чл. 102 от НПК съдилищата са достигнали до правилни правни изводи, а именно, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин и подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по приетата квалификация и форма на съучастие. Налице са съставомерните обективни и субективни елементи от състава на престъплението, в това число и приетата форма на съучастие помагачество. Умисъла на осъдения е установен от конкретно извършените действия, които обективно са насочени да подпомогнат извършителя при отнемането на автомобила. Решаващите съдилища са изложили достатъчно законосъобразни и подкрепени от данните по делото съображения относно специалната цел автомобила да бъде използван, а не да бъде присвоен. В тази им част мотивите на първоинстанционния съд са достатъчно ясни и конкретни и не представляват “абстрактни теоретични разсъждания, които не позволяват проверка на волята му”, в какъвто смисъл са част от доводите на осъдения и като ги е възприел въззивният състав не е постановил съдебният си акт при наличието на основание за отмяна. Оплакването за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за отмяна по чл. 348 ал.1т.2 от НПК не се подкрепя от данните по делото. Извън довода за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, на които беше отговорено във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон, то се мотивира с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му. Част от съображенията му касаят допуснати нарушения на процесуалните права на друга страна в процеса и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Дори да се приеме, в отклонение с данните по делото, че в някаква степен е ограничено правото на пострадалата да участва в наказателното производство като частен обвинител или граждански ищец, това нарушава само нейните права, Упражняването на чужди права е допустимо единствено когато рефлектира върху правата на подсъдимия, а по делото очевидно такова не е налице, защото недопускането на пострадалата до участие в процеса е облекчило защитата му. Когато производството е срещу няколко лица законът допуска постигане на споразумение само по отношение на някои от тях, а доколкото в конкретния случай споразумението е постигнато в съдебната фаза на процеса в отклонение с изискването по чл. 384 ал.3 от НПК, то нарушението е неотстранимо при ново разглеждане на делото и не е основание за възобновяване на делото. В частта по осъждането на Б. е налице влязъл в сила съдебен акт и правилно е прието, че съществува друг ред за евентуалната му отмяна. Неоснователен е довода, че въззивната инстанция съществено е ограничила правата му като не е обсъдила оплакванията му против правилността на присъдата и не ги е коригирала. Производството през Старозагорския окръжен съд е проведено по реда на глава двадесет и първа от НПК, като не са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 от НПК. В съответствие с правомощията си съдът изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, осигурил е възможност на жалбоподателя да изрази в пълен обем оплакванията си за начина, по който се е развило първоинстанционното производство и против правилността на постановения съдебен акт. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 от НПК, подробно е обсъдила всичките му оплаквания и е посочила основанията, поради които не възприема доводите в тяхна подкрепа. Оплакването на осъдения за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т. 3 от НПК и за нейното изменяване чрез намаляване по размер на наказанието в една част противоречи на основните правила на НК, от които съдилищата се ръководят при решаване на въпроса по чл. 301 ал.1т.3 от НПК, а в другата му част е неоснователно. Наказателната отговорност е лична и всеки от съучастниците се наказва с наказанието предвидено за престъплението, като се преценява конкретното му участие в общата дейност. Съображението на осъдения, че на извършителя на деянието е наложено по ниско по размер наказание противоречи на нормата на чл. 21 от НК. При решаване на въпроса по чл. 301 ал.1т.3 от НПК какво наказание да наложи на подсъдимия първоинстанционният съд не е оценил превратно относителната тежект на обстоятелствата по чл. 54 от НК, а доколкото е допуснал известни нарушения, въззивната инстанция ги е констатирала и коригирала, но не е имала основание да направи различна преценка за степента на обществената опасност на деянието и дееца и да измени присъдата в тази част. Определеното му за изтърпяване наказание от три години лишаване от свобода е индивидуализирано в рамките на закона, под средния размер придвиден за престъплението, като са взети предвид характера и степента на конкретното му участие. При обремененото му съдебно минало и демонстрираното пълно незачитане на установения в страната правов ред, намерило израз в извършване на деянието в изпитателния срок за който е отложено изтърпяването на наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода и в извършването на друго умишлено престъплание няколко месеца след това, за което също е осъден, намаляването на наказанието по реда на възобновяването на делото би било проява на неоправдан либерализъм и в разрез с целите по чл. 36 от НК. Преди всичко за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване на законите и добрите нрави следва да бъде изолиран в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за приетия период от време. По този начин ще му се отнеме възможността да върши други престъпления и ще осмисли бъдещото си поведение. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлата в сила присъда № 2 от 7.01.2013 год. постановена по НОХ дело № 183/2012 год. на Радневския районен съд, потвърдена с въззивно решение № 63 от 22.04.2013 год. по ВНОХ дело № 1042/2013 год. на Старозагорския окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения съществени нарушения по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПК и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения П. К. Й. за възобновяване производството по НОХ дело № 183/2012 год. по описа на Радневския районен съд и отмяна на постановената по делото присъда № 2 от 7.01.2013 год. потвърдена с въззиво решение № 63 от 22.04.2013 год. по ВНОХ дело № 1042/2013 год. на Старозагорския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: