Ключови фрази
Частна касационна жалба * запис на заповед * предявяване на запис на заповед * индивидуализация на заявителя в заповедно производство


3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 575

С., 26.06.2012 г.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети и втори юни две хиляди и дванадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 136/2011 година

Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 6992 от 12.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 5118/2010 г. на Софийски градски съд с което е потвърдено разпореждането от 06.07.2009 г. по ч.гр.д.№ 29462/2009 г. на Софийски районен съд, 58-ми с-в в частта с която е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.9 ГПК против [фирма] за сумата 14773.30 евро.
Частният жалбоподател подържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличието на всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на отменителните основания, наведени с нея.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване е обосновано с произнасянето от въззивния съд по следните въпроси: 1./ Води ли до отнемане на абстрактния характер на записа на заповед вписаното в него правно качество на едната от страните и/или изрази, които предпоставят наличието и на каузално отношение между лицата; 2./ Задължително ли е при поемане на записа на заповед приемателят (издателят) да изпише и имената си до подписа, за да се счита предявяването за редовно или полагането само на подпис е достатъчно от гледна точка на авторството; 3./ Предвид разпоредбата на чл.23, ал.4 ЗТР, следва ли в заповедното производство по чл.410 или чл.418 вр.чл.417 ГПК заявителят – търговец, да представя доказателства за осъществили се обстоятелства относно своето актуално правно състояние, в това число и промяна на фирмата, след като е посочил своя ЕИК; 4./ Следва ли в заявлението да се индивидуализира документът по чл.417 ГПК и в каква степен.
По първия от въпросите се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с т.2 на ТР № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС. Соченото основание не е налице. С Тълкувателното решение, Върховният касационен съд не се е произнасял по този въпрос. С Тълкувателното решение, Върховният касационен съд не се е произнасял по този въпрос.
Четвъртият от поставените въпроси няма отношение към спора, тъй като въззивният съд не се е произнасял по него. Той не притежава характеристиката на обуславящ изхода на конкретния спор – т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Настоящият състав на Второ търговско отделение счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на втория и третия от посочените въпроси.
Разпоредбата на чл.23, ал.4 ЗТР намира приложение и в заповедното производство. Достатъчно е заявителят-търговец да посочи ЕИК, за да отпадне задължението му да представя доказателства за обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партидата му.
Произнасянето на състава на Софийски градски съд по този въпрос е неправилно и би било основание за касиране на въззивния акт, ако би имало решаващо значение за изхода на спора.
По вторият от посочените в изложението правни въпроси крайният извод, направен с въззивното определение е правилен, тъй като записът на заповед не е валидно предявен за плащане. Менителницата, респ.записът на заповед се предявява на платеца – чл.491 и сл.ТЗ вр.чл.537 ТЗ, който е оправомощен да удостовери факта на предявяването и да прави отбелязвания върху нея. Във всички случай трябва да е посочено качеството на лицето, удостоверяващо факта на предявяването или извършващо отбелязването. Възможно е то да бъде посочено само като платец/издател или се бъдат посочени имената, ако е физическо лице или фирмата, ако е юридическо лице, чрез оправомощен представител. Във всеки конкретен случай това се преценява с оглед достатъчността на удостоверяването, че отбелязването е извършено от платеца. С оглед строго формалния характер на менителницата - реквизитите, ред за предявяване и пр., не може да се приеме презумптивно, че всяко отбелязване върху нея, че е предявена за плащане изхожда именно от платеца, независимо, че лицето не се е обозначило като такъв.
В конкретния случай издател на записа на заповед е А. И. М. в качеството си на физическо лице и в качеството на едноличен търговец с фирма „Евро Ю. Т. - А. М.”. В записа на заповед е отбелязано, че е предявен за плащане на 01.07.2009 год., но не е посочено от кого изхожда изявлението. Вярно е, че подписът е сходен с подписите на издателя, но както вече бе изложено, липсва каквото и да е друго обозначение на лицето.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6992 от 12.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 5118/2010 г. на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 6992 от 12.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 5118/2010 г. на Софийски градски съд
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: