Ключови фрази
заповед за незабавно изпълнение * изпълнителен лист * договор за наем


1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
София, 07.10.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември двехиляди и десета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
О. К.


като изслуша докладваното от съдия З. ч. гр. дело № 469/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от М. Ф., М. М. Ф. и Б. М. Ф. чрез адвокат М. Б.-АК-Б. против въззивно определение № 1480/29.01.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 10414/2009 г. по описа на СГС, ВК, ІІ-ри бр. състав.
С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на М. Ф., М. М. Ф. и Б. М. Ф. срещу разпореждане на СРС, 72-ри състав от 4.09.2009 г., постановено по гр. д. № 40637/2009 г., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателите за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу М. А. М. за сумата 55 000 евро, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за наем от 23.06.2006 г. със законна лихва върху сумата от подаване на заявлението-19.08.2009 г. до окончателното й изплащане.
Приложено е изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочено е, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1. В случаите, когато нотариално заверения договор за наем е подписан от наемателя и само от единия наемодател, следва ли да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на всички наемодатели или в полза само на подписалия го; 2. В случай, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл. 417 ГПК е посочена по-голяма сума от тази, обективирана в нотариално заверения договор за наем, следва ли да бъде отказано издаването въобще на заповед за изпълнение или следва да бъде издадена до размера, вписан в договора.
Ответникът по частната жалба М. А. М. от[населено място] не е изразил становище.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въззивният С. градски съд е приел, че в конкретния случай заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК. Съображенията са, че съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, което следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и на утвърден образец, че в случая в заявлението не са посочени факти за възникване на процесното вземане, как е формирано, кога е настъпила изискуемостта на вземането, вземането не е достатъчно индивидуализирано със страни, предмет и за какъв период се претендира неплатено наемно възнаграждение. Съставът на С. градски съд е изложил и довод, че в производството по издаване на заповед за изпълнение не е предвидена възможност за отстраняване на нередовността на заявлението по реда на чл. 129 ГПК, която разпоредба е неприложима в заповедното производство.
Настоящият състав намира, че частните жалбоподатели са поставили правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изводите на въззивния съд са основани на тълкуването на нормите на чл. 410, чл. 411, чл. 127 и чл. 129 ГПК, приложими при разглеждания казус и същите са от значение за крайния резултат от произнасянето на съда.
Налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение при липса на задължителна за съдилищата практика по поставените въпроси и нуждата от тълкуване на приложените правни норми по нов за гражданското процесуално право институт-заповедното производство, уредено с чл. 410сл. ГПК /в сила от 1.03.2008 г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК - относно съдържанието на искова молба и приложенията към нея /пълномощно и държавна такса/. Изложението на обстоятелствата, на които се основава заявлението е гаранция за защита на правата на длъжника при законово уредената възможност за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414 ГПК и за евентуалната възможност за предявяване на иск относно относно вземането по чл. 415 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление е нередовно по смисъла на чл. 410, ал. 2 ГПК вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като изложението на обстоятелствата, на които е основан искът е непълно - липса индивидуализация на претендираното вземане с уточняване за какъв период от време е формирана претендираната сума, как се претендира сумата, при положение, че заявителите са трима, а вземането е основано на договор за наем с нотариално заверени подписи само за един от наемодателите и без данни за представителство по отношение на другите двама.
Предвид изложените съображения по поставените с изложението относно допускането на касационно обжалване въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд дава отрицателен отговор.
Обжалваното въззивно определение следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на С. градски съд, ВК, ІІ-ри бр. състав № 1480/29.01.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 10414/2009 г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение на С. градски съд, ВК, ІІ-ри бр. състав № 1480/29.01.2010 г. по ч. гр. д. № 10414/2009 г.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: