Р Е Ш Е Н И Е № 354 С о ф и я, 26 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 ю н и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1090/2013 година. Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане от името на осъдения Н. С. С. от Б. на основание чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 329 от 07.03.2013 г., постановено по ВНОХД № 5644/2012 г. от Софийски градски съд с доводи за наличие на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК и искане за изменяването му с оправдаването му на основание чл.9, ал.2 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Осъденият С., лично и чрез защитника си адв.Г.Г. от САК моли искането да бъде уважено. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното: С присъда от 10.10.2012 г., постановена по НОХД № 4331/2012 г. на районен съд-София подсъдимият Н. С. С. от Б. е признат за виновен и осъден за осъществено на 03.12.2011 г. в София престъпление по чл.209, ал.1 от НК и при условията на чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от 8 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, като от него е приспаднат срокът на задържането му по ЗМВР на 03.12.2011 г. На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК са отнети в полза на държавата вещите, приложени като веществени доказателства по делото, принадлежащи на подсъдимия и послужили за извършване на престъплението, а мобилен телефон „Нокия” със СИМ-карта е постановено да му бъдат върнати. Присъдата е била атакувана с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при приложението на материалния закон, както и заради явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание с искане тя да бъде изменена и след преквалификация на деянието му в такова по чл.209, ал.3 вр.ал.1 от НК той да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 от НК и му бъде наложено административно наказание, алтернативно, наложеното му наказание лишаване от свобода да бъде намалено до справедлив размер, но с въззивното си решение Софийският градски съд е потвърдил изцяло присъдата. В искането от 07.05.2013 г., допълнено на 09.05.с.г. от името на осъдения защитникът му адв.Г.Г. от САК, като ангажира като основание за възобновяване на наказателното дело това по чл.422, ал.1, ал.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК заради неправилно приложение на закона, но свързано с явната несправедливост на наложеното му наказание, отправя искане въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг негов състав с оглед преквалификация на деянието в такова по чл.209, ал.3 вр.ал.1 от НК и С. бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 от НК, като му бъде наложено административно наказание. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет въззивно решение, което не подлежи на проверка по касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Претенциите към въззивния съд се повтарят дословно (тези в допълнението към въззивната жалба) и към настоящата извънредна инстанция за контрол над въззивния съдебен акт, като се настоява за преоценка на становището му относно маловажността на деянието съобразно застъпеното в искането тълкуване на нормата на чл.93, т.9 от НК, което да доведе до освобождаването на осъдения от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а, ал.1 от НК. Отправя се упрек към градския съд за „формално” и „абсолютно немотивирано” отхвърляне на искането им за преквалификацията на деянието като престъпление по чл.209, ал.3 вр.ал.1 от НК, даващо възможност за постигане на преследваните от тях последици. ВКС намира, че искането не е съобразено с подробните съображения на градския съд да не възприеме становището на защитата на осъдения, които настоящият състав възприема като правилни и законосъобразни. При протеклото по реда на глава 27 от НПК съкратено съдебно следствие осъденият С. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил за установяване на същите да не се събират други доказателства, а районният съд, като е констатирал подкрепата им в събраните по надлежен ред доказателствени материали, ги е вложил в основата на присъдата си, поради което и не възниква спор по фактите, макар да е имало и възражения за процесуалната годност на някои от използваните доказателствени средства, които вече са изоставени в искането. Във връзка с правилното приложение на материалния закон защитата на осъдения още в пренията пред първата инстанция е навела редица възражения, касаещи квалифициране на деянието като „маловажен случай”. Законът в чл.93, т.9 от НК е дал легално определение на понятието "маловажен случай" и то се отнася за всички престъпления, за които е предвиден по-леко наказуем по този признак състав, утвърдено и в ППлВС № 6/1971 г., р.ІІ, т.7, в Тълкувателно решение № 23 от 21.IV.1981 г. по н. д. № 12/81 г., в Тълкувателно решение № 113 от 16.12.1982 г. по н.д. № 97/82 г. на ОСНК на ВС и в редица принципни решения на ВКС. Маловажен случай е налице, когато с оглед на всички обстоятелства по делото, свързани с деянието и дееца, извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Касае се за юридически признак на извършеното деяние, обуславящ смекчена наказателна отговорност за дееца, който следва да се преценява с оглед критериите на чл.93, т.9 от НК, като преценката следва да се направи на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и другите обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Това утвърдено в съдебна практика становище произтича от понятието "вредни последици", употребено в НК (и в коментираната т.9 на чл.93) като по-широко от понятието "вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на длъжностните лица и гражданите, създават недоверие към установения обществен строй, финансовата и стопанската система и други. Немаловажните вредни последици са противопоставени на маловажния случай и обхващат всички вреди, които не са маловажни. От друга страна, оценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца е исторически обусловена и винаги е съобразена с характера на конкретните общественоопасни деяния и тяхното отрицателно значение на даден етап на развитие на обществото. На тази плоскост, размерът на предмета на престъплението, на който защитата е поставила акцент, не е единственият критерий, който се съобразява на плоскостта на чл.93, т.9 от НК при оценката на конкретно престъпление като "маловажен случай", при това съвсем не определящ и доминиращ. Обстоятелството, че стойностният му размер е по-нисък от минималната работна заплата към момента на деянието, не обуславя във всички случаи както отпадане съставомерността на деянието, така и определянето му като маловажен случай, а е от значение при отмерване на наказанието. Правилно градският съд в настоящия случай е отчел като завишаващи обществената опасност на деянието значителния размер на преследваната от осъдения, а и на реално получената имотна облага, начина на извършване на деянието, предварителната подготовка то да се осъществи чрез определена ловкост при завършването му, утвърждавайки заблуждението у измамената, че й предава предложената й, договорена и заплатена от нея вещ, с което й е причинена имотната вреда. Относно обществената му опасност като деец съдът е изпаднал в известно противоречие, приемайки (на стр.2 от мотивите) С. „по професионален начин е изпълнил измамата”, че бил познат на полицейските служители, наблюдаващи случващото се между тримата (заедно с приятеля на пострадалата, който е и чужд гражданин) „като лице, трайно извършващо измами”, а при излагане на смекчаващите отговорността му обстоятелства намира деянието за инцидентен случай в живота му, но противоречието е в негова полза и не е съществено. Към извода деянието да не съставлява маловажен случай ВКС може да добави и извършване на деянието на публично място, което очертава проявата и като дръзка, а наличието на значителна сума в евро и лева у него - за липса на финансови затруднения да го извърши, каквато причина често се изтъква при настоящата ситуация в страната. Това обезмисля извършеното от него и навежда за други подбуди, което завишава обществената му опасност като деец. На този фон изводът на градския съд в подкрепа на становището на първоинстанционния да не се възприеме деянието за маловажен случай е напълно законосъобразен, съответно, искането за преквалификацията му като неоснователно. Приложен е законът, който е следвало да бъде приложен и не е налице визираното в искането основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Не е наведено оплакване за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание, получило своя размер при намаляване с 1/3 на определеното на минимума за това престъпление, с определяне и на минималния изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК, но и като въззивният съд с основание е констатирал необходимост от приложение и на допълнителна мярка за контрол и въздействие върху осъдения съгласно чл.67, ал.3 от НК, което не може да се коментира в настоящето производство. Искането на осъдения е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. С. С. от Б. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 329 от 07.03.2013 г., постановено по ВНОХД № 5644/2012 г. от Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :