Р Е Ш Е Н И Е № 253 гр. София, 18.08.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Ив. Симов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 739 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 - 2 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на ВЧНД № 410/2013 г. на Пловдивския апелативен съд и отмяна на постановеното по него определение № 208/19.11.2013 г., с което е било потвърдено разпореждане на Пловдивския окръжен съд № 2061/25.09.2013 г. за прекратяване на производството по ЧНД № 1339/2013 г. на основание чл. 82 ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК поради изтекла давност за изпълнение на наказание пробация, наложено на осъдения Г. Р. Ц.. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, се изтъкват доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, като се претендира отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Осъденият, редовно призован, не се явява в с. з. пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди подаденото искане за възобновяване, счита, че то е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия 6-месечен срок по чл. 421 ал. 1 от НПК. При разглеждането му по същество намери същото за ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: От материалите по делото е видно, че производството по ЧНД № 1339/2013 г. е било инициирано по предложение на председателя на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието пробация, наложено на осъдения Г. Р. Ц. (по НОХД № 6196/2009 г. и НОХД № 5639/2009 г., групирани с определение № 530/11.05.2010 г. по ЧНД № 2121/2009 г. на РС – Пловдив, влязло в сила на 27.05.2010 г.), с оглед замяната му с лишаване от свобода на основание чл. 43а, т. 2 от НПК. С разпореждане № 2061/25.09.2013 г. съдията-докладчик е прекратил производството, приемайки, че считано от датата на влизане в сила на присъдите, респ. на определението за групиране на наложените по тях наказания, е изтекъл предвидения в чл. 82 ал. 4, вр. чл. 82 ал. 1, т. 5 от НК тригодишен срок за изпълнение на наказанието пробация. При въззивната проверка Пловдивският апелативен съд е потвърдил това становище. ВКС намира възприето правно разрешение от двете съдебни инстанции за незаконосъобразно. Без съмнение е, че съдът, който е сезиран с предложение по чл. 451 от НПК с оглед замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода, е длъжен да се увери, че не е изтекла давността за изпълнение на наказанието пробация. При констатация, че срока по чл. 82 ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК е изтекъл, то липсва правна възможност за изпълнение на това наказание, поради което и неговата замяна с лишаване от свобода се явява недопустимо. В тази връзка ВКС не споделя доводите в искането за възобновяване, че поначало производството по чл. 452 от НПК не предвижда процесуална възможност за прекратяване. В конкретния случай обаче основанието, поради което се е стигнало до прекратяване, не е налице. И двете съдебни инстанции напълно са игнорирали данните, посочени в предложението, а в тази връзка и служебните си задължения за коректно и пълно отразяване на фактите по делото, че изпълнението на пробационните мерки е започнало на 10.12.2009 г., но впоследствие е било спирано два пъти поради привеждане в изпълнение на наложени ефективни наказания лишаване от свобода на осъдения Ц. (от 08.06.2011 г. до 05.09.2012 г. и от 19.11.2012 г. до 18.05.2013 г.), като след освобождаването му то е продължавало. Повече от очевидно е, че в рамките на общия тригодишен срок по чл. 82 ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК инстанциите по същество са включили и периодите, когато осъденият е търпял ефективно наложените му наказания лишаване от свобода, което ВКС намира за незаконосъобразно. По времето на изпълнение на наказанието лишаване от свобода липсва неоправдано бездействие на компетентните органи, ангажирани с изпълнение на наказанието пробация. В този период пробационните мерки реално не могат да продължат да се изпълняват, тъй като по силата на закона осъденият следва да изтърпи по-тежкото наказание лишаване от свобода. Съгласно чл. 288 ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 233 от ППЗИНЗС изпълнението им временно се спира/преустановява. Поради това изпълнителската давност за наказанието пробация не тече до момента на приключване на лишаването от свобода вж. решение № 588/12.03.2014 г. по н. д. № 1680/2013 г. на ВКС, ІІ н.о. и решение № 50/24.02.2014 г. по н. д. № 2410/2013 г. на ВКС, ІІ н. о.. Като е приел обратното, включвайки в тригодишния срок и времето, когато осъденият е изтърпявал наказание лишаване от свобода, първоинстанционният съд, последван от въззивния, неправилно е приложил материалния закон. За поправяне на констатираното нарушение се налага отмяна на постановените от двете инстанции съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНЧД № 410/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, КАТО ОТМЕНЯВА постановеното по него определение № 208/19.11.2013 г. и потвърденото с него разпореждане № 2061/25.09.2013 г. на съдията-докладчик от Пловдивския окръжен съд за прекратяване на производството по ЧНД № 1339/2013 г. И ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.