Р Е Ш Е Н И Е № 425 гр. С., 11 ноември 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи октомври двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 2241/2011 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационен протест на Д. Л. – прокурор при Великотърновската апелативна прокуратура и касационна жалба на частните обвинители Е. Г. Г. и Д. Г. Г. против присъда № 181 от 4.07. 2011 год. постановена по ВНОХ дело № 176/2011 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. В протеста и жалбата се поддържат идентични оплаквания, които са касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения, че при установената фактическа обстановка материалният закон е приложен неправилно от въззивната инстанция с оправдаването на подсъдимата при установените нарушения на правилата за безопасност на движението. По същество се иска новата присъда на въззивната инстанция да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа протеста по изложените в него съображения, а по жалбата на частните обвинители изразява становище да бъде уважена. Частните обвинители Д. и Е. Г. не са взели становище по жалбата си и по протеста. Подсъдимата моли протеста и жалбата да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираната и обжалвана присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 63 от 4.05.2011 год. постановена по Н. дело № 197/2011 год. Великотърновският окръжен съд е признал подсъдимата М. Н. М. за виновна в това, че на 17.06.2010 год. в село ..., при управление на МПС, нарушила правилата за безопасност регламентирани в чл. 47 и чл. 48 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на С. А. Г., поради което и на основание чл. 343 ал.1 б.”в” във вр. с чл. 342 ал.1 и чл. 55 НК я е осъдил на наказание “пробация” включващо пробационните мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес”, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по шест месеца за двете и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година. С присъда № 181 от 4.07.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 176/2011 год. Великотърновският апелативен съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимата за невинна и я е оправдал по предявеното обвинение по чл. 343 ал.1 б.”в” във вр. с чл. 342 ал.1 НК. В протестът и жалбата се поддържат идентични оплаквания и се прави еднакво искане, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани общо. Оплакването за постановяване на новата присъда на въззивната инстанция при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК се подкрепя от данните по делото и е основателно. При цялостната служебна проверка на протестираната и обжалвана присъда на Великотърновския окръжен съд, въззивният състав е приел, че решаващия съд е нарушил правилата за оценка на доказателствата, като без основание е игнорирал част от тях, в това число писмото на община Велико Търново, приложено на л. 105 от досъдебното производство и показанията на св. Н. М.. Отдал е решаващо значение на тези доказателства за правилното решаване на делото и въз основа на тях, като ги е съпоставил с останалите доказателства, е възприел фактическите констатации относно мястото на конфликта между двамата участници в движението и причинения съставомерен резултат, но е формирал различно вътрешно убеждение по приложението на материалния закон. Приел е, че кръстовището, на което е настъпила смъртта на пострадалата е образувано от главен и второстепенен път и независимо от липсата на сигнализация предимство да премине първа през него е имала подсъдимата, която се движела по главния път. Преценил е, че пострадалата, която се движела по второстепенния път е отнела това нейно предимство и единствено нейното поведение се намира в причинна връзка с настъпилия съставомерния резултат. На това основание е отменил осъдителната присъда и е оправдал подсъдимата. Изложените съображения, че при преминаване през кръстовище, образувано от главен и второстепенен път предимство има този, който се движи по главния път, противоречан на разпоредбите на специалния закон, уреждащ правилата за движение по пътищата и правилника за приложението му. Законодателната уредба при преминаване през кръстовище образувано от пресичането на два или по-вече пътя, регламентирана в Закона за движение по пътищата, е поставена в зависимост от сигнализацията им, а не от някакви други фактори, в това число и от хракартеристиката им дадена със Закона за устройство на територията. Специалният закон, уреждащ правилата за безопасност на движение по пътищата, е приложим за всички пътища, независимо дали са част от републиканската и общинска пътна мрежа или са част от второстепенната пътна мрежа на съответно населено място. Всички участници в движението са длъжни да се съобразяват единствено с неговите разпоредби, а не с някакви други обстоятелства, в това число и по какъв начин обичайно се е извършвало движението в конкретно определено населено място. Законът регламентира два вида кръстовища в зависимост от наличието или липсата на регулиращи средства и определя различни правила за преминаване през тях. Когато единият от пресичащите се пътища е сигнализиран със съответни пътни знаци като път с предимство, кръстовището е регулирано. Движещите се по пътя с предимство превозни средства имат право да преминат първи и всички останали участници в движението, при отсъствие на изключинията за движение на специализирани превозни средства, са длъжни да спрат и да ги пропуснат. При липса на съответна сигнализация, кръстовището е неурегулирано и съгласно създадената в закона организация на движението, предимство да премине пръв през него има десностоящия. Да се приеме, че тези разпоредби на закона са неприложими, когато движението се осъществява по улици от второстепенна улична мрежа на съответно населено място и от там да се преценява коя от тях е от по-висок клас, осигуряващ предимство за движещите се по нея и без наличието на съответна сигнализация, както е приела въззивната инстанция, означава гражданите да се поставят в несигурно и неравнозначно положение. С още по-малко основание може да бъде възприето съображението, че на всички жители на населеното място бил известен факта коя от двете улици е главна и осигурява предимство при движение по нея. В конкретния случай подсъдимата е управлява лекия автомобил по път състоящ се от две платна с по две ленти във всяка посока, който по технически показатели е бил от по-висок клас, но не е бил сигнализиран като такъв осигуряващ предимство при преминаване. Пострадалата е управлявала велосипеда си по път от по-нисък клас, но е била десностояща за подсъдимата. Двата пътя са равнозначни по смисъла на Закона за движение по пътищата и правилника за приложението му. Независимо от архитектурното им изграждане, ширина и клас, преминаването през кръстовището образувано от тях е следвало да се извърши по правилото на десностоящия. Първа през него е имала право да премине пострадалата с велосипеда и подсъдимата е била длъжна да осигури нейното предимство. Конфликтът между тях, завършил със смъртта на пострадалата, е настъпил поради неспазването на това изискване на закона, поради което незаконосъобразно въззивната инстанция е приела липса на виновно поведение. Законът задължава пропускане на участниците в движението, които се ползват с предимство, като това изискване не е свързано с определена скорост за движение на превозното средство, което не се ползва с предимство. Да се приеме, че подсъдимата се е движела със съобразена скорост и не е имала необходимост да я намалява до по ниска величина, защото е била изцяло изненедана от противоправното поведение на другия участник в движението, както е приела въззивната инстанция, означава да се игнорират изцяло правата на ползващия се с предимство участник в движението. Като е приел противното и е отменил осъдителната присъда въззивният състав е приложил неправилно материалния закон. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348 ал.1т.1 НПК и е основание за отмяна на постановената от въззивната инстанция нова присъда. То може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото, при което съдът отново следва да обсъди всички събрани доказателства и да приложи точно материалния закон. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.4 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Отменява присъда № 181 от 4.07.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 176/2011 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, с която е отменена присъда № 63 от 4.05.2011 год. по Н. дело № 197/2011 год. на Великотърновския окръжен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимата М. Н. М. е призната за невиновна и оправдана по предявеното обвинение по чл.343 ал.1 б.”в” НК. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: