6 Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр. София, 12 май 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретаря……...Мира Недева……….…......……и в присъствието на прокурора….....…......Петър ДОЛАПЧИЕВ.......….изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 1003 по описа за 2020 г. Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия А. Н. И., подадена чрез защитника му - адв. П. С. срещу решение № 260038 от 08.10.2020г., постановено по внохд № 160/20 г. по описа на Варненски апелативен съд. С присъда № 1 от 09.01.2020г. по нохд № 247/19 г. на Силистренски окръжен съд, подсъдимият А. Н. И. е признат за виновен в това, че на 11.12.2018 г., около 16.42ч. по път II-21 в посока [населено място] – [населено място] км 83 + 830м., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „.“ модел „.“, с рег. [рег.номер на МПС] , без да има необходимата правоспособност, нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП с което по непредпазливост причинил смъртта на А. Н. И., настъпила на 19.12.2018г., поради което и на основание чл. 343, ал.3, пр. предпоследно б.“б“ пр.1 във вр. с ал. 1, б. „в” пр.1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изпълнение на наказанието, като е оправдан да е нарушил чл.8, ал.1; чл.20, ал.2; чл.63, ал.2, т.1; чл.15, ал.1 и чл.139, ал.1 от ЗДвП. С присъдата съдът се e произнесъл по веществените доказателства. По жалба на подсъдимия А. И., подадена чрез защитника му адв. С., е образувано внохд № 160/20 г. на Варненски апелативен съд. С решение № 260038 от 08.10.2020г. въззивният съд: - изменил присъдата, като намалил наложеното наказание от шест на пет години лишаване от свобода и по реда на чл.58, ал.1 от НК определил на подсъдимия наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода; - потвърдил присъдата в останалата част. В жалбата се посочват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Като съществено нарушение на процесуални правила се посочва нарушаването от страна на първоинстанционния съд на нормата на чл.372, ал.4 от НПК, тъй като направеното от подсъдимия признание на фактите не се подкрепя напълно от доказателствата по делото, а при постановяването на присъдата и мотивите към нея съдът е излязъл извън фактическите рамки на обвинителния акт. Изтъква се на следващо място, че в нарушение на закона не е описано и отчетено допуснатото от пострадалия нарушение на правилата за движение, изразило се в съгласие да бъде превозен от неправоспособен водач и не поставяне на обезопасителен колан, което се е отразило върху правната квалификация и не е отчетено при определяне на наказанието. Наложеното наказание на подсъдимия според касатора е явно несправедливо, тъй като при определянето му не били взети предвид младата му възраст, добра характеристика, чисто съдебно минало, липса на отегчаващи и наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че налагането на наказание лишаване от свобода в размер до три години и отлагане на изтърпяването му по реда на чл.66, ал.1 от НК би постигнало целите на наказанието и би позволило на подсъдимия да полага грижи за семейството на починалия си брат. Предлага се при условията на алтернативност връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание или на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. В съдебното заседание на касационния съд жалбата се поддържа от защитника адв. С. както е подадена. В допълнение се настоява за изменяване на обжалвания съдебен акт с намаляване на наложеното наказание до минималния предвиден размер от три години лишаване от свобода, изпълнението на което се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че инстанционните съдилища не са допуснали посочените в жалбата процесуални нарушения при провеждане на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК. Според прокурора, признаването от подсъдимия на описаните факти съответства на събраните на досъдебното производство доказателства. Счита, че е налице съставомерно деяние и правната му квалификация е правилно определена, а наложеното наказание е справедливо. Пледира за оставяне на жалбата без уважение. Подсъдимият А. И., редовно призован, не се явява в заседанието на касационната инстанция. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Жалбата е неоснователна. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал фактите по обвинението. При тази процедура съдът е задължен да провери дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство и ако намери, че това е така, да проведе съкратено съдебно следствие. В такъв случай за релевантни се приемат всички фактически обстоятелства, посочени в обвинителния акт, обхванати от самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК. Щом процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК е проведена според изискванията на закона, страните не могат да оспорват пред въззивната инстанция (още по-малко пред касационната) приетите по делото факти. В обстоятелствената част на обвинителния акт по настоящото дело не са изложени факти, че при пътно - транспортното произшествие пострадалият А. И. и св. А. К. са били без поставени обезопасителни колани. Сведения относно посоченото обстоятелство не са събрани и на досъдебното производство. В този смисъл не са налице доказателства, които да са в противоречие с признатите от А. И. факти. Тезата за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия поради не поставянето на колан се релевира едва пред касационната инстанция, която няма компетентност да се произнася по фактите. В случая липсва и процесуална възможност за връщане на делото на апелативния съд за проверка на цитираното обстоятелство, тъй като при законосъобразно проведена процедура по чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК на въззивна проверка подлежи единствено правилността на преценката за наличието на съответствие между признанието по чл. 371, т. 2 от НПК и доказателствата, събрани на досъдебното производство. Твърдението, че при постановяване на присъдата и изготвянето на мотивите към нея окръжният съд е излязъл извън очертаните от обстоятелствената част на обвинителния акт фактически рамки в противоречие със събраните доказателства, е лишено от конкретика, поради което касационният съд няма как да му даде отговор. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че процедурата по чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК е била проведена съгласно изискванията на процесуалния кодекс, поради което липсват основания за връщане на делото за ново разглеждане. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК В подкрепа на твърдението за нарушение на материалния закон се изтъква неизпълнението на задължението от страна на първостепенния съд да попълни бланкетния състав на престъплението по чл.343 от НК с всички допуснати нарушения на правилата за движение, допринесли за настъпването на престъпния резултат, като не било отчетено съпричиняването на резултата от страна на пострадалия. Следва да се отбележи, че поначало деецът носи наказателна отговорност за престъплението по чл.343 от НК ако е нарушил правилата за движение и тези нарушения са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Ако и пострадалият на свой ред е допуснал нарушение на правилата за движение, допринесли за резултата, това обстоятелство не се отразява по никакъв начин на правната квалификация на осъщественото от подсъдимия. Евентуалното съпричиняване на резултата от страна на пострадалия е от значение единствено при определяне на наказанието или обезщетението по гражданския иск. Нарушение на закона е налице, когато законът е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Според заключението на приложената на ДП автотехническа експертиза причина за настъпването на произшествието са действията на водача, довели до загубване на устойчивост на автомобила, отклонение на движението му вляво и излизане от платното за движение след удар в предпазната ограда. Правилно инстанционните съдилища са направили извод за осъществено от подсъдимия нарушение на правилото на чл.20, ал.1 от ЗДП, което е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Приетата от съдилищата правна квалификация по чл.343,ал.3, б.“б“, пр.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК е съответна на признатите от подсъдимия и приети за установени факти. С оглед изложеното, оплакването за нарушение на закона е неоснователно. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК При определянето на наказанието на подсъдимия И. са били отчетени множество смекчаващи отговорността му обстоятелства – млада възраст, чисто съдебно минало, трудова ангажираност и положителни характеристични данни (обективирани в характеристика, издадена от кмета на [населено място]). Като отегчаващо отговорността обстоятелство въззивният съд е отчел причиняването на увреждания и на св. К.. Тезата в жалбата за наличието на допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство – съпричиняване на резултата от страна на пострадалия не може да бъде споделена. Както бе посочено по- горе, факти за не поставен обезопасителен колан от возещите се в лекия автомобил липсват в обстоятелствената част на обвинителния акт и в материалите от досъдебното производство. Знанието на пострадалия А. И., че брат му е неправоспособен водач на МПС, няма отношение към настъпването на резултата, тъй като той фактически не е допринесъл за причиняването му с каквито и да било действия. Тезата, че е могъл да предположи, че резултатът ще настъпи е очевидно лишен от формална логика, тъй като в такъв случай не би се качил в превозното средство. По отношение на св. К. такова знание за неправоспособност на водача дори не е било налице, видно от депозираните от него показания на досъдебното производство. Наказанието, наложено на подсъдимия от първоинстанционния съд и намалено от въззивната инстанция е под средния размер, предвиден в чл.343, ал.3, б. “б“ от НК и съответно редуцирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК. Принципно е вярно, че подсъдимият И. не е лице с висока степен на обществена опасност, но е факт обстоятелството, че управлението на МПС без необходимата правоспособност за него не е изолирана проява. С фиш от 21.08.2014г. (л.19, т.1 от ДП) същият е бил санкциониран като водач на МПС. Осъщественото от подсъдимия престъпление по настоящото дело разкрива по - висока степен на обществена опасност в сравнение с други престъпления от същия вид – управление без необходимата правоспособност на МПС, което е технически неизправно - с амортизирани гуми, несъответстващи на сезона; с корозирала конструкция; с монтирана газова уредба с разкачени, неукрепени и липсващи елементи, необходими за правилното й експлоатиране, която е различна от вписаната в талона на превозното средство горивна система (протокол за извършена диагностика на л.16, т.1 от ДП). Всички тези обстоятелства са създавали потенциална опасност от увреждане и на други участници в движението. При определянето на наказанието на подсъдимия съдилищата са взели предвид всички обстоятелства от значение за наказателната му отговорност, поради което липсват основания да допълнителното й смекчаване. Размерът на наложеното наказание на А. И. от три години и четири месеца лишаване от свобода изключва възможността за отлагане на изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 от НК. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260038 от 08.10.2020г., постановено по внохд № 160/20 г. по описа на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.